Анхиало

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Анхиало
Местоположение
Bulgaria Burgas Province relief location map.jpg
42.55° с. ш. 27.65° и. д.
Анхиало
Местоположение в България Област Бургас
Страна Флаг на България България
Област Област Бургас
Археология
Вид Град
Период От V век пр.н.е.
Епоха Античност

Анхиало (на гръцки: Αγχίαλος) е античното селище, намиращо се до днешния град Поморие. В древността градът се е намирал между гръцките колонии Аполония Понтика и Месамбрия.

История[редактиране | редактиране на кода]

Burgas-Archeology-museum-Leseskepra-golden-finery-2.jpg
Златните накити на Лесескепра

Според една от версиите за възникването му, Анхиало е създаден в края на V век пр. н. е. като емпория на Аполония.

Другата версия е базирана върху текста на Плиний Стари, който ни осведомява за града Меса, съществувал на същото място преди идването на гръцки колонисти. И двете версии са дискусионни.

През 80-те години на миналия век, на 2 км южно от съвременния град са открити останки от антично селище. В него са намерени много керамични фрагменти, датирани от различни фази на желязната епоха и елинистическия период.

Сведения за ранната история на града черпим от Страбон, който ни информира и за войната между Аполония и Месамбрия през началото на II век пр.н. е., при която основен момент в конфликта е било владеенето на Анхиало.

През II – I век пр.н.е. обособилият се независим град Анхиало се развива като първостепенен икономически център. Според един надпис от II век пр.н.е., открит в Поморие, там е имало храм на египетските богове Озирис и Изида. Подобен е имало в Месамбрия, но няма сведения за такъв култ в Аполония. Строежът на такъв храм в Анхиало е необясним, ако приемем, че градът е бил основан и контролиран от Аполония.

Резултатите от археологическите разкопки край Поморие през 1960-те и 1980-те години, както и информацията от многобройни исторически текстове ни дават основание да приемем, че между 1 век пр. Хр. и 4 век град Анхиало е бил по-голям от Аполония и Месамбрия, взети заедно.

През 79 година една кохорта от римската армия, предвождана от М. Лукул, остава на зимен лагер край града, от което следва, че той е бил достатъчно богат по това време. В едно писмо римският поет Овидий, се възхищава на крепостните стени на града и на неговото пристанище. По това време Анхиало е бил столица на тракийския аристократ Аполон Ептайкент, който е управлявал от името на Одриските владетели обширни територии в Източната част на Балканския полуостров. Поради тази причина можем да бъдем сигурни, че през късния Елинизъм Анхиало е бил тракийски град. В околностите на Поморие са намерени и много богати погребения, датирани I – III век. От надгробни надписи и археологически находки знаем няколко имена на големи земевладелци, като Авлудзен и на богата жена – Лесескепра, най-вероятно жрица. В непосредствена близост до града са намерени съкровище от сребърни египетски тетрадрахми от Птолемей IX, други монети от последните години на I в. пр.н.е., стъклени съдове и импортни предмети, както и голям брой монети, архитектурни детайли, предмети и ювелирни изделия от римската епоха.

През 270 г. Анхиало е разрушен от готите, а с реформите на император Диоклециан в края на 3 век е включен в провинция Хемимонт. Към края на 3 век, на три километра от Анхиало е била построена тракийска куполна гробница. В околностите на града са документирани повече от 100 тракийски могили. Находките от тях се отнасят към 1 – 3 век и свидетелстват за запазването на компактна група от старата тракийска аристокрация. Друго доказателства за тракийският характер на града ни дава Прокопий Кесарийски, който през 4 век пише в трактата си „За строежите“ за Анхиало като населяван от траки, с тракийски навици и обичаи.[1] При голямото нашествие на авари и славяни през 584 година начело с кан Баян Анхиало е завладян и оплячкосан, а крепостните му стени са разрушени. През 590 година градът е възстановен от император Маврикий.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]