Суб Радице

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Суб Радице
Местоположение
Bulgaria Plovdiv Province relief location map.jpg
42.726° с. ш. 24.6112° и. д.
Суб Радице
Местоположение в България Област Пловдив
Страна Флаг на България България
Област Област Пловдив
Археология
Вид Пътна станция
Период I-V век
Епоха Римска империя

Суб Радѝце (на латински: Sub radice, в превод в подножието) е римска пътна станция – кръстопът на два древни пътя – Филипопол (Пловдив) – Троян – Мелта (Ловеч) – Сторгозия (Плевен) (през Троянския проход) и Сердика – Аугуста Аурелиана (дн. Златица) – Севтополис (дн. Казанлък) – Аугуста Траяна (дн. Стара Загора). Отбелязана е и на Пойтингерова карта (Tabula Peutingeriana).

Просъществувала през 1 – 5 век. Днес развалините ѝ се намират непосредствено до източния край на с. Христо Даново, общ. Карлово.

Този път имал важно стратегическо значение за римляните и бил поддържан до края на империята, след което във времето след Юстиниан I (527 – 565) той бил запуснат. Станцията, поради стратегическото си положение е отбелязана в Певтингеровата карта, под това си име, като преведено от латински името на станцията приблизително означава „Подпланинската (станция)“, а на билото на Стара планина се е намирала станцията „Монте Емно“, чието име преведено значи „( Станцията на) планината Хемус“, а от нея пътят е минавал през селището Состра (до дн. Троян ) и отивал за станцията „Ad radice“ при Мелта,която пък се превежда като „Задпланинската (станция)“.