Филипопол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Филипопол
Местоположение
Europe relief laea location map.jpg
42.1433° с. ш. 24.7489° и. д.
Филипопол
Местоположение в Европа
Страна България
провинция Тракия
Археология
Вид град
Период IV век пр.н.е-VI в.
Филипопол в Общомедия
Част от поредица статии за античния град
Филипопол
Ancient theatre logo.png
Градът
 • Градоустройство и архитектура •
Сгради и съоръжения
Обществени
Жилищни
Водоснабдяване
Свързани статии
 • История •

Филипопол е едно от древните имена на днешния Пловдив, което е било най-разпространено през вековете. Филипопол е град с история на осем хиляди години. Територията на града е обитавана от момента на възникване на първите поселения през VI хилядолетие пр.н.е., въпреки множеството метаморфози, разраствания и свивания, което го прави един от най-древните постоянно населени градове в Европа.[1]

Възникване и история[редактиране | редактиране на кода]

Според изследвания на материалите от праисторическите селища на територията на днешния Пловдив първото заселване датира от периода VI-IV хилядолетие пр.н.е., което е свързано със заселването на траките по българските земи.[2] Първите укрепления на пловдивския хълм Небет тепе възникват през 3800 – 3600 г. пр.н.е., предвид естествената защита на природните възвишения.[2] Античните автори като споменават, че името на селището на трихълмието е Евмолпия – по името на тракийския митичен герой Евмолп, сподвижник на Орфей. По-късно градът е населяван от племето беси, който утвърждават като център на културните и политически процеси в областта Тракия.[1] През 342 г. пр.н.е. Евмолпия става част от Македонската империя, след като Филип II Македонски го завладява и му дава едно от неговите най-популярни имена – Филипопол. Селището на Трихълмието прераства в развит град, който се разраства в равнината. През 46 г. Филипопол попада в пределите на Римската империя и става главен град (метрополис) на провинция Тракия. Най-значимите запазени археологически паметници в днешен Пловдив са именно от римския период на развитие.

Градоустройство[редактиране | редактиране на кода]

Модел на градоустройствената схема на Филипопол от IV век пр.н.е. до VI в. изготвен от арх. Матей Матеев

Градоустройствената схема на древния Филипопол е разкрита в значителна част при извършването на мащабни археологически проучвания в периода 1965 – 85 г. Съгласно археологическите разкопки в централните части на Пловдив и историческите сведения от антични автори се установява наличието на три основни строителни нива: елинистично, римско и късноримско.[2]

Елинистична епоха[редактиране | редактиране на кода]

Планирането и изграждането на древния Филипопол на мястото на Евмолпия започват по амбицията на Филип II. Предполага се, че същинското строителство е започнато по времето на Александър Велики и е продължило при управлението на диадохите, които си разпределят властта върху неговата империя след смъртта му през 323 г. пр.н.е., и след възстановяването на Одриската държава. Някой автори приемат, че първият етап от застрояването на Филипопол приключва около средата I в. пр.н.е.

Археологическите проучвания доказват наличието на Хиподамова градоустройствена система (на името на Хиподам Милетски), използвана при изграждането на антични градове като Милет, Ефес, Александрия, Олинт и др.[3][2] Филипопол през елинизма е разполагал с взаимноперпендикулярни пресичащи се улици, настлани с камък на чакълесто-пясъчна основа. Някой от тях имали тротоари, бордюри и подходящ наклон за отичане на дъждовните води. Между уличната мрежа са изградени едроразмерни правоъгълни инсули с жилищни сгради и комплекси с обществени сгради допълвани.[2] Изградени са характерните за епохата обществени сгради като театър, стадион, агора, храмове, бани и др. Използвана е мерната система на Атика при стъпка за дължина от 0,2954 м.

Въпреки неспокойната политическа и стопанска обстановка от IV то I в. пр.н.е., градът впечатлява с мащаба на плановото градоустройство и високото техническо и художествено ниво на общественото строителство. Трябва да се отбележи, че планът възприет през елинистичната епоха е бил спазван и развиван през останалите епохи от съществуването на града.

Римска епоха[редактиране | редактиране на кода]

Останки от уличната мрежа и канализацията на Филипопол, изградена през римския период

Второто строително ниво на Филипопол се отнася за периода след 46 г., когато градът става част от Римската империя и е провъзгласен за столица на провинция Тракия. През този период, по време на който управляват императорите Траян, Адриан и Марк Аврелий, във Филипопол протича цялостно обновление и мащабно строителство, което да отговори на нарастващите градски нужди. Мярката за дължина използвана от римляните е римската стъпка (0,296 м), която почти изцяло съвпада с тази, използвана през елинистичната епоха. Това сходство допринася за спазването на първоначалната градоустройствена концепция без налагането на особени промени.

По време на римската епоха изградената площ на Филипопол в равнината заемала около 50 ха.[2] Тя е включвала около 150 инсули, всяка с ширина от 1 актус (35,52 м) и дължина от 2 актуса (71,04 м).[2] Античната улична мрежа е обновена и разширена, а под нея са изградени водопроводи и улична канализация. Общата ѝ площ достигала 100 000 кв.м.[2] За улична настилка се използват едри плочи от гранит. Ширината на обикновените улици възлизала на 15 римски стъпки (4,4 м), а основните пътни артерии достигали до 30 римски стъпки (8,9 м).[2] Част от значимите обществени сгради от предходната епоха са възстановени, а други като агората, театъра и стадиона са изградени наново. Характерно за градежите през този период е тяхната мащабност и богата и пищна украса, които изразявали величието на римляните.

При управлението на Марк Аврелий е изградена външната фортификационна система на Филипопол поради опасността от нападения на маркомани и костобоки.[4] Отвъд крепостната стена били оставени два-три реда инсули, предвид слабата им застроеност и близостта им до некрополите.[5] Мащабното строителство през римския период изисквало огромно количество строителен материал, поради което един от пловдивските хълмове – Каменица, е разрушен с цел добив на ломен камък.[2]

Късноримска епоха[редактиране | редактиране на кода]

Третото строително ниво на Филипопол е свързано с късноримската християнска епоха и възстановяването на града след опустошителните нашествия на готите. Разграбването и обезлюдяването на Филипопол в комбинация със слабостта на Римската империя в този период се отразява върху архитектурния му облик в продължение на десетилетия. Едва в началото на IV в. при управлението на Диоклециан и Константин Велики градът възвръща част от предишния си облик.

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б antichen-stadion-plovdiv.bg
  2. а б в г д е ж з и к „Древният Филипопол“, арх. М. Матеев, Изд. „Жанет 45“, Пловдив, 1999, ISBN 978-954-491-821-7
  3. сп.„Тракия“, В.Велков, Пловдив, 1976 г.
  4. Възобновяване на пловдивската крепост във времето на Марк Аврелий, Б. Филов, 1915, кн IV, с.40
  5. Изграждане на външната крепостна стена на Филипопол, К. Колев, 1971, т. VII, с.99