Филипополска голяма базилика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Филипополска голяма базилика
Bazilika golyama2.jpg
Местоположение
Plovdiv city center map.png
42.1441° с. ш. 24.7527° и. д.
Филипополска голяма базилика
Местоположение в България Пловдив център
Страна България
Област Пловдив
Град Пловдив
Археология
Вид Базилика
Период II в.
Епоха Античност
Филипополска голяма базилика в Общомедия
Част от поредица статии за античния град
Филипопол
Ancient theatre logo.png
Градът
 • Градоустройство и архитектура •
Сгради и съоръжения
Обществени
Жилищни
Водоснабдяване
Свързани статии
 • История •

Голямата базилика на Филипопол e късноантична църква в Пловдив.

Функционира през V - VI в., която най-вероятно е била епископската катедрала на града[1]. Тя е най-големият раннохристиянски храм, открит на територията на България и един от най-големите на Балканския полуостров[2]. Базиликата е трикорабна, с една апсида в източния край на средния кораб, като към момента са проучени южния и частично средния кораб.[1] Намира се в непосредствена близост до съвременната католическа църква „Свети Лудвиг”.

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Голямата базилика се намира в централната част на Пловдив, непосредствено до бул.„Княгиня Мария Луиза” и католическата катедрала „Свети Лудвиг”.

Характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Голямата базилика на Филипопол е построена в началото на V век върху по-стара сграда със сходни размери, а вероятно и функции. Тя е разрушена в средата на VI век по неизяснени причини.[1] Базиликата има изключително големи размери. Общата ѝ дължина е 86,33 м, а за ширината ѝ се предполага, че възлиза на 38,50 м, тъй като северната част на обекта все още не е разкрита. Голямата базилика е трикорабна, с апсида в източния край на централния кораб. Корабите са разделени от 14 подпорни колони, които са изградени в следния ред: две мраморни и една зидана. В западната част на обекта е имало атрий с колонада от трите страни[1].

Предполага се, че базиликата е била епископска, за което се съди от сравнително големите размери на сградата, богата украса с мозайки, както и специфичната форма на олтарната част. Сградата е проучена до ниво на оцелелите мозаични подове. Напълно разкрит е южният кораб, част от централния кораб с прилежащата му част от полукръглата апсида. Неразкритата част от базиликата се намира на дълбочина 3-3,50 м под пътната връзка, свързваща бул.„Княгиня Мария Луиза” и бул.„Цар Борис III-ти Обединител”.

Мозайките, с които е бил покрит пода на базиликата, са едни от най-интересните находки от проучването на обекта. Те заемат площ от близо 700 кв.м и имат интересни мотиви. Изпълнени са с различни цветове и форми, а на много места присъстват изображения на птици. Между мозайките в южния и средния кораб се забелязва разлика по отношение на композиция и мотиви, което дава основание да се предполага, че те най-вероятно са изработени от различни майстори.[3]

Реставрация[редактиране | редактиране на кода]

На 26 септември 2014 г. е представен проект за реставриране, експониране и социализиране на останките от голямата базилика на Филипопол. Той цели да превърне културно-историческия обект в музеен комплекс. Прогнозната стойност на проекта е 4,9 млн. лв., като цялата инвестиция се поема от Фондация Америка за България. Очаква се реализацията на начинанието да приключи през юни 2017 г., когато уникалните мозайки, разположени на близо 2 дка, ще могат да бъдат представени на посетителите. Предвижда се изграждане на сграда на две нива, които ще бъдат концентрирани около вътрешния двор на обекта. Фасадата ще прави препратки към мозайките, намиращи се вътре.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Кесякова, Елена и др. Книга за Пловдив. Пловдив, Издателство „Полиграф“, 1999. ISBN 954-9529-27-4. с. 54-57.
  2. http://www.svetimesta.com Голямата базилика – Пловдив
  3. www.antichen-stadion-plovdiv.bg Голямата базилика

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]