Античен театър (Пловдив)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Античен театър.

Античен театър на Филипополис
Bulgaria Bulgaria-0785 - Roman Theatre of Philippopolis (7432772486).jpg
Местоположение
Plovdiv city center map.png
42.1468° с. ш. 24.751° и. д.
Античен театър на Филипополис
Местоположение в България Пловдив център
Страна България
Област Пловдив
Град Пловдив
Археология
Вид Театър
Период 108 – 114 г.
Култура Античност

Обект на БТС Opoznai-bg.gif 41. Античен театър
Античен театър на Филипополис в Общомедия
Част от поредица статии за античния град
Филипопол
Ancient theatre logo.png
Градът
 • Градоустройство и архитектура •
Сгради и съоръжения
Обществени
Жилищни
Водоснабдяване
Свързани статии
 • История •

Античният театър на Филипополис е сред най-добре запазените антични театри в света и сред основните туристически атракции на Пловдив.

Построен е по времето на римския император Марк Улпий Траян (98 – 117) сл. Хр. и е разкрит при археологически разкопки от 1968 до 1979 г. от Археологически музей Пловдив. Разположен е между Джамбаз тепе и Таксим тепе. Театърът на Филипопол e единствената запазена антична театрална сграда по българските земи. Сградата е адаптирана за съвременния културен живот на Пловдив и в нея се провеждат различни по характер спектакли за около 3 500 зрители.[1] Обявен е за археологически паметник в брой. 6 на Държавен вестник от 1995 г.

Античният театър е известен погрешно като „Амфитеатъра“, което е друг вид антична постройка (амфитеатър).

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Античният театър на Филипопол е разположен в Стария град, на южния склон на Трихълмието, в седловината между Джамбаз тепе и Таксим тепе.

Театърът[редактиране | редактиране на кода]

Според открит строителен надпис върху фриз-архитрава от източния проскений, построяването на театъра е станало по времето на римския император Марк Улпий Траян (98 – 117).

Зрителните места на театъра са ориентирани на юг, към античния град в низината и планината Родопа. В план театърът е полукръг с външен диаметър 82 м. Откритото зрително пространство – кавея, включва 28 концентрични реда мраморни седалки. Те са разделени от пътека – диазома на два ранга. Във височина двата ранга са пресичани от тесни радиални стълби, които разделят кавеята на трапецовидни сектори – керкиди. Зрителните места обграждат сцената – орхестра, която е с форма на подкова и диаметър 26,64 м.[2]

От южната страна на орхестрата е сценичната постройка – скене. Тя е триетажна сграда, която в източния и западния си край завършва с издадени към кавеята проскении, в които са поместени стълбите за етажите. Сценичната площадка (проскений) е висока 3,16 м. с фасада към орхестрата, декорирана йонийска колонада от мрамор, която е увенчана от триъгълни фронтони. Фасадата на скенето към зрителите се състои от два портика на два етажа – първият етаж е в римо-йонийски, а вторият – в римо-коринтски ордер. Фасадата е просечена от три симетрично разположени врати.

Входовете – пародоси – към орхестрата, отначало – открити, по-късно – засводени, свързват кавеята със сценичната постройка. Подземен проход със засводен коридор започва от центъра на орхестрата, преминава под сценичната постройка и излиза извън сградата. Втори засводен проход преминава под централния сектор на високия ранг и свързва кавеята на театъра с Трихълмието. Над него е изградена ложата за почетните лица.

По подобие на театрите по цялата Римска империя, така и на театъра във Филипопол почетните зрителски места са надписвани. Освен за представителите на градската управа, обозначения има за магистрати, приятели на императора и др. Откритите почетни надписи показват, че сградата е използвана и за седалище на тракийското провинциално събрание.

Вероятно част от зрелищата с борби с животни и гладиатори са се провеждали в театъра[3], тъй като съществуват специфични особености на конструкцията му. Открити са следи от обезопасителни съоръжения пред първия ред и трите стълбища, които пресичат подиума. Най-вероятно тези допълнения са направени във връзка с посещението на император Каракала във Филипопол през 214 г.[4]

Реставрация и консервация[редактиране | редактиране на кода]

Подготовка на сцената за концерт, 2015 г.

В края на IV век голяма част от театъра е разрушена – от пожар или заметресение, но благодарение на реставрацията му той е съхранен в днешния си вид. Разкрит е при археологически разкопки, проведени през 1968 – 1979 г. от Археологическия музей в Пловдив.[5]

Реставрацията на римския театър в Пловдив е призната за едно от най-добрите постижения на българската консервационна школа. Намесата е ограничена в границите, определени въз основа на щателни изследвания и от изключване на предположенията. Реконструкцията е направена строго по метода на анастилозата, а новият материал е видимо отбелязан. Днес театърът е център в силуета на южната част на Трихълмието, една от емблемите на Пловдив и функционираща сцена за класическа драма, танци и музика.

Поради добрата акустика, която се дължи на специфичната архитектура на театъра, той се използва за концерти и други обществени прояви, като побира около 3 500 зрители. В театъра има няколко запазени стели и стенни надписи на гръцки език. Възможно е преди построяването му на това място да е имало храм на тракийската богиня Бендида.

По време на скорошно археологическо проучване бе открит и разчетен надпис върху постамент за статуя, отнасящ се за Тит Флавий Котис – потомък на тракийската царска династия, три пъти първожрец на провинция Тракия, съдебен представител на метрополията (град Филипопол) и отговорник за строежите. Според новооткрития надпис, театърът е построен при император Домициан.

Галерия с антични надписи от театъра[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. [1] Plovdivbg.info
  2. [2] Античният Филипопол
  3. [3] VisitPlovdiv
  4. [4] Император Каракала
  5. Trafficnews.bg Античният театър – един от най-добре запазените в целия свят