Източна порта на Филипопол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Източна порта на Филипопол
Руините на източната порта на Филипопол
Руините на източната порта на Филипопол
Местоположение
Plovdiv city center map.png
42.1488° с. ш. 24.7559° и. д.
Източна порта на Филипопол
Местоположение в България Пловдив център
Страна България
Област Пловдив
Град Пловдив
Археология
Вид Порта
Период II-IV в.
Култура Античност
Източна порта на Филипопол в Общомедия

Източната порта на Филипопол е една от трите открити входно-изходни артерии на античен Пловдив. През нея се е осъществявала основната връзка между Филипопол и Византион. Предполага се, че тя е изградена през II век по времето на Император Адриан и е основно реконструирана през IV век. Комплексът около портата е открит и разкопан през 70-те години на ХХ век. Руините ѝ лежат в североизточното подножие на пловдивското трихълмие.

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Източната порта на Филипопол е разположена в североизточното подножие на Трихълмието, в непосредствена близост до архитектурния резерват Старинен Пловдив. Останките от античния паметник са намират до площад „Ал. Малинов“ и кръстовището на улиците „Цар Иван Шишман“ и „Митрополит Панарет“.

East gate42.jpg

Портата[редактиране | редактиране на кода]

План на комплекса около източната порта
Част от поредица статии за античния град
Филипопол
Ancient theatre logo.png
Градът
 • Градоустройство и архитектура •
Сгради и съоръжения
Обществени
Жилищни
Водоснабдяване
Свързани статии
 • История •

Източната порта на античния Пловдив е имала един централен вход-отвор и два странични входа с по-малки размери. От двете ѝ страни са били построени отбранителни кули, които да я при пазят при евентуални атаки. Към портата водела най-широката градска улица, част от която е открита при разкриването на руините на портата.[1] Тя била покрита с големи сиенитни блокове и е единствената в града с тротоари, чиято широчина била 2,60 м, което я отличавало от другите пътища с обичайните каменни бордюри. Ширината на улицата надхвърляла 13 м, а от двете ѝ страни е имало богато декорирани колонади. При разкриването на обекта се забелязват издълбани коловози в настилката на улицата, което дава основание да се смята, че трафикът през портата с каруци и колесници е бил оживен. Предполага се, че от двете ѝ страни са съществували сгради с изящни портици в коринтски стил, които заедно с портата, са били част от цялостен комплекс. Постройките най-вероятно са изпълнявали функцията на казарми или военна болница.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Източната порта на Филипопол е изградена през II век. Първоначално тя е построена като мраморна триумфална арка на главния път към Бизантиум, в чест на посещението на император Адриан. При първото фортифицирането на равнинната част на Филипопол през 172 г., в резултат на опасността от атака на маркоманите, тя остава извън рамките на заграждения. През IV век обаче започва изграждането на нова крепостна стена, от камъни и тухли, а триумфалната арка била вградена в нея.[3] По този начин тя се превръща в новата Източната порта на Филипопол, както е известна и днес. Старият ѝ дизайн с един основен и два допълнителни входа е запазен, но от двете ѝ страни са построени бойни кули, които да я пазят при атаки. Постепенно тя се превърнала в най-важната входно-изходна точка на древния град, а значението ѝ нараства допълнително след 330 г., когато император Константин I прави Бизантиум столица и го прекръства на Константинопол.

Реставрация[редактиране | редактиране на кода]

През 2009 е създаден и осъществен „Проект за подреждане на каталогизираните архитектурни фрагменти и детайли върху дървени скари“ на Източната порта на Филипопол. В сборника „Изследвания в чест на Стефан Бояджиев“, 2011, БАН-НАИМ са публикувани резултатите от изследванията на архитектурните останки и хипотетичната графична реконструкция на портика на античната улица на Източната порта.[4]

През 2017 Община Пловдив възлага продължаване на археологическото проучване и идеен проект за анастилоза, консервация, реставрация и експониране. Сформира се полидисциплинарен екип (археолог/архитект/реставратори), който споделя обща методическа реставрационна платформа – на т.н. „принцип на минималната намеса“ – анастилоза и стриктна консервация. [5]

Предстои изготвяне и реализация на технически и работен проект за анастилоза, консервация, реставрация и експониране на археологическия комплекс. [6]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]