Небет тепе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Небет тепе
View from Nebet hill, Plovdiv, Bulgaria.jpg
Plovdiv city center map.png
42.1512° с. ш. 24.7522° и. д.
Местоположение на картата на България Пловдив център
Общи данни
Местоположение Пловдив
Част от Трихълмието
на Пловдивските тепета
Надм. височина 207 m
Небет тепе в Общомедия

Небет тепе е едно от днешните шест тепета, запазили се до наши дни, около които е построен град Пловдив. Заедно с Джамбаз тепе и Таксим тепе на него е бил разположен античния град. Археологическият комплекс „Небет тепе“ е признат за паметник на културата от национално значение. В него са разкрити останки от първото праисторическо селище на Трихълмието, което датира от каменно-медната епоха (IV-III хил. пр.н.е.).[1]

Наименование[редактиране | редактиране на кода]

Името Небет произлиза от турските думи „невбет“, т.е. „стража“ и „тепе“ – „хълм“. Предполага се, че през античността на хълма е бил разположен гарнизонът, който охранявал античния град. Друго наименование на хълма е „Музеев хълм“, като това име е свързано с най-даровития ученик на Орфей – тракиеца Музей. В по-късни времена се използва и името Евмолпия, с което античните автори са наричали Пловдив.[2]

За кратко Небеттепе е носило и името на новородения наследник на българския престол княз Симеончо.[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

Гравюра на трихълмието, 1885 г.
Част от поредица статии за античния град
Филипопол
Ancient theatre logo.png
Градът
 • Градоустройство и архитектура •
Сгради и съоръжения
Обществени
Жилищни
Водоснабдяване
Свързани статии
 • История •

Предполага се съществуването на няколко праисторически селища в Пловдив, като най-старото и най-значимото е това, разположено върху Небет тепе. Първоначално селището възниква в естествено укрепеното и защитено място на предната част на северния хълм. Постепенно то се разширява и към останалите хълмове. По това време градът е бил населяван от тракийското племе беси, като учените все още не могат да дадат еднозначно мнение за името на града – Евмолпия или Пулпудева.[4]

През 342 г. пр.н.е. Филип Македонски превзема тракийското селище на Небет тепе и го прекръства на Филипопол. През периода на елинизма градът се разраства в източна посока, предимно в пределите на Трихълмието и тяхното подножие.

Комплексът Небет тепе продължава да играе важна роля като елемент от укрепленията на града до XIV век, с множество допълнения и подобрения по време на Античността и Средновековието.

Античен комплекс[редактиране | редактиране на кода]

При разчистване на Небет тепе са открити останки от крепости стени и кули, а също и от други постройки. Най-старата част на крепостта е изпълнена без каквато и да било спойка, с големи сиенитни блокове в т.нар. циклопски градеж. През елинистическата епоха древнотракийската Евмолпия се разширява по цялото Трихълмие, както и в подножието му, а старото заселище с крепостта на Небет тепе се превръщат в цитадела на градския акропол, обхванал най-високите части на трите хълма. От този период са останките на западната крепостна стена с внушителната четириъгълна кула и вход от вътрешната ѝ страна. Има запазени дебели крепостни стени, обграждащи дворец и допълнителни постройки.

Едно от най-интересните разкрития е уникална потерна от римско време – таен тунел в скалния масив на северната стена от времето на Юстиниан Велики (VI век). Според предположение през него е преминавал апостол Павел. В тунела има запазено стълбище, отвеждало до десния бряг на реката: историци смятат, че някога оттам е минавала река Марица, чието корито е било толкова голямо, че е заемало днешния бул. „Шести септември“.

Запазени са също така и водохранилища, използвани при вражески обсади. Съхраненото и до днес правоъгълно водохранилище предизвиква интерес с размерите си и вместимостта от 350 куб.м. Той е изграден от редуващи се пояси от камъни и тухли, а стените и подът му са с хидрофобна замазка. В подножията на хълма се намират църквите „Свети Константин и Елена“ и „Света Неделя“.

Северните укрепления и потерната
Северните укрепления и потерната

Валели тепе[редактиране | редактиране на кода]

През XVII в. в описанието си за Пловдив Евлия Челеби споменава и Валели тепе. По това време имало и махала със същото име. Гръцкият историк Козмас Апостолидис предполага, че става дума за „изломеното северозападно разклонение на Небеттепе”, от което през ХХ в. останал единствено споменът. Указанието на Апостолидис посочва доста точно мястото на тепето – намирало се при кръстовището на булевардите „Щести септември” и „Цар Борис III”.[5]   

Разни[редактиране | редактиране на кода]

На тепето се намират

До тепето се намират

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Детев П., Известия на музейте в Южна България т. 1 (Bulletin des musees de la Bulgarie du sud), 1975 г., с.27, ISSN 0204 – 4072
  2. [1] История на Небет тепе
  3. Къса памет, чиновническо невежество и политически амбиции подменят паметта на града
  4. [2] Археологически комплекс Небет тепе
  5. Изчезналите тепета на Пловдив