Павел (апостол)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Павел.

Свети Павел пренасочва насам. За други значения вижте Свети Павел (пояснение).

Павел от Тарс
Rublev Paul.jpg
Апостол, Светец, Мъченик
Роден ок. 10 г.[1]
Починал ок. 67 г.[1]
Празник 25 януари (Покръстването на Павел)
10 февруари (Празник на корабокрушението на Свети Павел в Малта)
29 юни (Празник на Светите Петър и Павел)
18 ноември (Празник на посвещаването на базиликите на Светите Петър и Павел)
Атрибути меч
Павел от Тарс в Общомедия

Свети апостол Павел (на иврит: פאולוס, на гръцки: Παυλος) е еврейски проповедник, един от най-важните апостоли на християнството, изиграл решаваща роля в неговото разпространение извън еврейската общност. Свети Павел е най-видният проповедник на християнството в Македония и Беломорието, което извършва около средата на първи век от Хр., както Свети Андрей e най-видният проповедник на християнството по Черноморието, което става по същото време.

Единствените източници за живота на Павел са текстове от Новия завет, някои от тях писани след смъртта му. Той е роден в град Тарс в Киликия в еврейско семейство и името, което използва в еврейската общност, е Саул (Савел). В същото време той е римски гражданин по рождение и, когато пише на гръцки, използва латинското си име Паулус (Павел). Павел получава добро образование в школата на Гамалиил в Йерусалим и първоначално участва в гоненията срещу християните. След чудодейно явяване на Христос при Дамаск той става християнин и един от най-ревностните разпространители на християнската вяра. Проповядва в Антиохия, Киликия, Кипър, Ефес, Атина, Македония, Коринт, Испания и затова е наричан от евреите в християнската общност „апостол на езичниците“.

Около 67 г. Павел е осъден на смърт и екзекутиран в Рим. Разказва се, че смъртта му е съпровождана от множество чудеса – отрязаната глава на светеца продължавала да слави Господа, а там, където тя паднала, избликнали три извора (на мястото на днешния манастир „Три фонтана“ край Рим).

Новият завет на Библията съдържа четиринадесет послания, написани от апостол Павел, в които той разяснява значението на благовестието, т.е. спасението чрез вяра, както е писано в Рим.1:16: „Защото не се срамувам от благовестието (Христово), понеже то е Божията сила за спасение на всеки, който вярва – първо за юдеина, а после и за гърка.“ Православната и римокатолическата екзегетика приема авторството на Павел за всички негови послания, а протестантската смята за негови само няколко от посланията.

Източници на информация[редактиране | редактиране на кода]

Основният източник на информация за живота на Павел са новозаветните текстове на неговите писма и „Деяния на светите апостоли“. Писмата обаче съдържат малко сведения за неговото минало. В книгата „Деяния“ има повече информация, но и тя не обхваща някои части от живота му, включително неговата вероятна, но останала недокументирана екзекуция в Рим.[2] Някои учени намират и множество несъответствия между „Деяния“ и писмата, особено по отношение на честотата на посещенията на Павел на църквата в Йерусалим.[3]

Сред източниците извън Новия Завет, които споменават Павел, са:

Име[редактиране | редактиране на кода]

Често се приема, че Савел променя името си, когато приема християнството, но това не отговаря на действителността.[4][5] Неговото еврейско име е „Савел“ (на иврит: שָׁאוּל, Шаул, буквално „искан“, „измолен“, „зает“), може би по името старозаветния Саул, който също като него е от Вениаминовото коляно и става първият цар на Израил. Според „Деяния на светите апостоли“ Савел наследява от баща си римско гражданство, а като римски гражданин той носи също латинското име „Павел“ (на латински: Paul; на гръцки: Παῦλος). През тази епоха е обичайно за евреите да имат две имена – едно еврейско и едно латинско или гръцко.[6]

Според „Деяния“, видението на Иисус Христос при покръстването му на пътя за Дамаск се обръща към него на „еврейски език“[Деян. 26:14][7] със „Савле, Савле“.[Деян. 9:4][Деян. 22:7][Деян. 26:14] По-късно видение на Ананий Дамаски също го нарича „един тарсянин, на име Савел“,[Деян. 9:11] а когато Ананий идва да възстанови зрението му го нарича „брате Савле“.[Деян. 9:17][Деян. 22:13]

В „Деяния“ Савел е наречен „Павел“ за пръв път на остров Кипър – дълго след неговото покръстване, като авторът подчертава заменимостта на двете имена – „Савел, който се наричаше и Павел“.[Деян. 13:9] От този момент нататък той го нарича Павел, което изглежда е и неговото лично предпочитание, тъй като това име е използвано във всички други новозаветни книги, включително в писаните от него. Приемането на римското име може да се свърже и с мисионерския подход на Павел, който се стреми да проповядва пред хората с език и стил, с който те са свикнали.[4]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Френска илюстрация от 15 век, показваща явяването на Христос пред Павел

Павел вероятно е роден между 5 година пр. Хр. и 5 година сл. Хр.[8] „Деяния на светите апостоли“ подсказва, че Павел е римски гражданин по рождение, описвайки по-категорично като такъв неговия баща, но някои изследователи изказват съмнения към достоверността на текста.[9][Деян. 16:37][Деян. 22:25 – 29] Източниците не уточняват как семейството му е получило римско гражданство, но според някои съвременни изследователи това може да е станало като отличие за военната служба на баща му или дядо му.[10]

Роден е в религиозно еврейско семейство[11] в Тарс в римската провинция Киликия, един от големите търговски центрове на средиземноморския бряг.[12] Градът съществува няколко столетия преди неговото раждане и е известен като образователно средище, а по времето на Александър Македонски е най-значимият град в Мала Азия.[11]

Самият Павел, чието еврейско име е Савел (Саул),[13] по-късно се описва като „от Израилев род, от Вениаминово коляно, евреин от евреите, по закон – фарисеин“.[Филип. 3:5]

Новият Завет не казва много за семейството на Павел. Негов племенник, син на сестра му, е споменат „Деяния“.[Деян. 23:16] Пак там Павел е цитиран да споменава баща си, определяйки се като „фарисеин, син на фарисеин“.[Деян. 23:6] Майка му е спомената като част от християнската общност в Рим,[Рим. 16:13] наред с неговите сродници Андроник и Юния, които приели християнството преди него.[Рим. 16:7]

В съвсем ранна възраст Павел е изпратен в Йерусалим, за да учи при изтъкнатия равин Гамалиил.[Деян. 22:3] Възможно е в Йерусалим да живеят роднини на Павел, тъй като по-късно синът на една от сестрите му му спасява живота там.[Деян. 23:16] Школата на Гамалиил се стреми да дава на учениците си балансирано образование и Павел вероятно е запознат с класическата литература, философия и етика.[14] Според източниците Павел е говорел еврейски, но съвременните изследователи смятат, че майчиният му език е койне.[15]

В своите писма Павел демонстрира добро познаване на стоическата философия, използвайки стоически термини и метафори, за да помогне на новопокръстените неевреи да разберат по-добре християнските идеи.[16] Той също разчита на своите познания на еврейския закон и пророците, използвайки ги за да убеждава своите еврейски сънародници в единството на старозаветните пророчества и завети и осъществяването им чрез Иисус Христос. Широкият му опит и образование му дават средствата за ефективно разпространение на християнството и утвърждаването на църквата в различни части на Римската империя.[14]

За следващите години от живота на Павел, до участието му в смъртта на Стефан, не се знае нищо.[Деян. 7:58 – 60][Деян. 22:20] За разлика от Гамалиил, който заема умерена позиция спрямо първите християни,[Деян. 5:34 – 39] Павел се включва активно в гоненията срещу тях.[Гал. 1:13 – 14][Филип. 3:6] Професията на Павел е правенето на шатри и чрез нея той се запознава с работещите същия занаят Акила и Прискила,[Деян. 18:1 – 3] които по-късно стават негови важни сътрудници в мисионерската дейност.[Рим. 16:3 – 4]

Покръстване и начало на свещеническа дейност[редактиране | редактиране на кода]

Къщата в Дамаск, в която се смята, че е живял Ананий Дамаски
Портата Баб Кисан, където Павел се укрива то преследвания

Около 31 – 36 година във възгледите на Павел настъпва рязък обрат и той приема християнството.[2][17][18][19] Новозаветната книга „Деяния на светите апостоли“ обяснява това покръстване с чудо, станало по време на пътуване на Павел. На пътя за Дамаск му се явил възкръсналия Иисус Христос, който му казал „Савле, Савле, защо ме гониш? ...Аз съм Иисус, Когото ти гониш. Мъчно е за тебе да риташ против ръжен“.[Деян. 9:1 – 31][Деян. 22:1 – 22][Деян. 26:9 – 24] Според „Деяния“, след видението на Христос Павел губи зрението си за три дни и трябва да го водят за ръка до Дамаск, като през това време нито яде, нито пие, а прекарва времето си в молитви.[Деян. 9:1 – 22] В Дамаск християнският апостол Ананий Дамаски възстановява зрението му, поставяйки ръцете си върху него, след което той е кръстен като християнин.[20][Деян. 9:17 – 18]

Този разказ присъства само в „Деяния на светите апостоли“ и не се споменава в писмата на самия Павел.[21] Авторът на „Деяния“ може да е научел за покръстването на Павел от църковните общности в Йерусалим или Антиохия ило от самия Павел.[22]

Сведенията за първите 14 години след покръстването на Павел, които някои изследователи наричат „неизвестните години“, са оскъдни и включват само отделни подробности, споменати в „Деяния на светите апостоли“ и „Послание към галатяните“.[23] Изглежда известно време след покръстването си Павел е принуден да бяга от Дамаск[2Кор. 11:32] и заминава за Арабия, преди да може да се завърне в Дамаск.[Гал. 1:17] Пътуването му до Арабия не се споменава на друго място в Новия завет и според някои изследователи Павел всъщност е прекарал известно време на планината Синай (другаде самият Павел разглежда планината Синай като част от Арабия[Гал. 4:24 – 25]).[24][25] Три години след покръстването си посещава Йерусалим, където прекарва 15 дни при апостол Петър и се среща също с апостол Иаков.[Гал. 1:18 – 19]

По-късно Павел твърди, че е получил Евангелието не от човек, а направо чрез „откровение Иисус Христово“.[Гал. 1:11 – 16] Той претендира за почти пълна самостоятелност от Йерусалимската църковна общност,[26] но е съгласен с нея за характера и съдържанието на Евангелието[Гал. 1:22 – 24] и с готовност ѝ оказва материална помощ чрез разрастващите се нееврейски църкви, които основава. В своите текстове той се позовава на преследванията, на които е подложен, за да покаже близостта си до Иисус Христос и като доказателство за правотата на учението си.

В „Деяния на светите апостоли“ се споменава, как вероятно през този период апостол Варнава довежда Павел от Тарс в Антиохия.[Деян. 11:26] По това време Антиохия се превръща във втори център на християнството, след разпръскването на последователите на Христос, последвало убийството на първомъченика Стефан, като именно членовете на антиохийската църква първи получават наименованието „християни“.[Деян. 11:26] В „Послание към галатяните“ Павел, казва, че отново отива Йерусалим 14 години след покръстването си.[Гал. 2:1 – 10] Това пътуване вероятно съвпада с глада в Юдея през 45 – 46 година,[27] когато Павел и Варнава носят на йерусалимските християни помощи от църквата в Антиохия.[28]

Мисионерски пътувания[редактиране | редактиране на кода]

Фоторобот на свети Павел изготвен от германски криминалисти
Св. Павел проповядва в Бероя; съвременна мозайка от Бер

В „Деяния на светите апостоли“ мисиите на Павел са разпределени в три отделни пътувания. Първото пътуване отвежда Павел и Варнава от Антиохия на остров Кипър и след това в южната част на Мала Азия, откъдето те се връщат в Антиохия. Според книгата, при престоя си в Кипър Павел осъжда и ослепява магьосника Елима, който критикува учението му.[Деян. 13:8 – 12] Апостолите отплават от Кипър към Перге в областта Памфилия, където с тях се разделя Марк, който се връща в Йерусалим, а Павел и Варнава продължават към Антиохия Писидийска. Там те посещават синагогата на шабат и Павел държи реч пред събралите се вярващи, представяйки им християнското учение. Според съвременни изследователи, използваните от него библейски цитати са взети от Септуагинта, а не от еврейските оригинали, и не показват приписваното му от раннохристиянските автори добро равинистично образование.[29] Всички присъстващи – както евреите, така и „богобоязливите прозелити“ – са впечатлени от словото му и канят апостолите да говорят отново пред тях на следващия шабат. Тогава там се събира почти целия град, което предизвиква тревога сред някои влиятелни евреи и те започват да критикуват думите на Павел, след което той обявява, че вече ще проповядва пред езичниците.[Деян. 13:13 – 48]

След края на първото си пътуване, Павел се връща в Антиохия и остава там „немалко време“.[Деян. 14:28] Продължителността на този престой е неизвестна, като различни автори го оценяват на между девет месеца и осем години.[30] Във всички случаи Антиохия е основна опорна точка в мисионерската дейност на Павел.[31]

Някъде около 50 – 51 година се провежда важна дискусия между Павел и Църквата в Йерусалим,[32] описана в „Деяния на светите апостоли“[Деян. 15:2] и обикновено приемана за идентична със споменатата от Павел в „Послание до Галатяните“.[Гал. 2:1][2] Основният спорен въпрос е дали приелите християнството неевреи трябва да бъдат обрязвани.[32][Деян. 15:2][Гал. 2:1] Според самия Павел, при тази среща апостолите Петър, Яков и Йоан се съгласяват с възгледите му и приемат неговата мисия сред езичниците.

Впъреки постигнатото според него съгласие в Йерусалим, Павел описва как по-късно води нов диспут в Антиохия с апостол Петър, който се колебае дали да се храни заедно с християни неевреи, тъй като те не спазват стриктно еврейските обичаи.[33] Описвайки случая, Павел казва: „аз му се лично опрях, защото се бе изложил на осъждане“ и го обвинява – „ако ти, бидейки иудеин, живееш по езически, а не по иудейски, защо караш езичниците да живеят по иудейски?“.[Гал. 2:11 – 14] Павел отбелязва, че дори Варнава, неговият спътник в дотогавашната му мисионерска дейност, застава на страната на Петър.[33] Крайният резултат от този спор остава неясен – според някои съвременни изследователи Павел успява да убеди Петър в правотата си,[33] докато според други той се проваля и е принуден да напусне Антиохия, за да не се завърне никога там.[34]

[[Файл:V&A - Raphael, St Paul Preaching in Athens (1515).jpg|мини|Апостол Павел произнася в Атина известната си проповед, засягаща въпроси на ранната христология,[35][36] картина от Рафаело Санцио от 1515 г.

Малко след диспута за обрязването, Павел потегля от Йерусалим на второто си мисионерско пътуване.[37] Заедно с Варнава той пристига в Антиохия, където между двата възниква остър спор дали да вземат със себе си напусналия ги при първото пътуване апостол Марк. Те не стигат до съгласие и се разделят, като Варнава взима със себе си Марк, а Павел продължава пътуването си с апостол Сила. Павел и Сила първоначално посещават Тарс (родния град на Павел), Дербе и Листра в Галатия. В Листра те срещат Тимотей, ученик с добра репутация, когото решават да вземат със себе си.

Според „Деяния“ в Тиатира в Лидия Павел лишава някаква слугиня от пророческата ѝ дарба, тъй като му досажда с предсказанията си. Така той предизвиква недоволството на господарите ѝ, които взимат пари за правените от нея предсказания. Павел и спътниците му са обвинени, че бунтуват града с пропагандирането на юдейските си обичаи, пребити са от разгневена тълпа и са изпратени в затвора. След като местните власти научават, че те са римски граждани, незабавно ги освобождават и им се извиняват, като новозаветният текст свързва това и с чудодейно земетресение, свалило оковите им.[Деян. 16:16 – 40]

Павел и спътниците му продължават пътуването си през Солун и Бер до Атина, където Павел проповядва пред евреите и „набожните“ в синагогата, а през по-широка публика – в ареопага. От Атина той продължава към Коринт.

Последни години[редактиране | редактиране на кода]

Послания на апостол Павел[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Harris 1985, с. 411.
  2. а б в Cross 2005.
  3. Martin 2009.
  4. а б catholic.com 2014.
  5. Marrow 1986, с. 5, 7.
  6. Prat 2013.
  7. Това е единственото място в Новия Завет, където се споменава езикът, говорен от Иисус Христос.
  8. White 2007, с. 145 – 147.
  9. Koester 2000, с. 107.
  10. Hawthorne 1993, с. 681.
  11. а б Wright 1974, с. 404.
  12. Montague 1966.
  13. Ehrman 2006.
  14. а б Wallace 2002.
  15. Bruce 1977, с. 43.
  16. Kee 1958, с. 208.
  17. Bromiley 1979, с. 689.
  18. Barnett 2002, с. 21.
  19. Niswonger 1993, с. 200.
  20. Hengel 1997, с. 43.
  21. Aslan 2013, с. 184.
  22. McRay 2007, с. 54.
  23. Barnett 2005, с. 200.
  24. Wright 1996, с. 683 – 692.
  25. Hengel 2002, с. 47 – 66.
  26. Harris 1985, с. 316 – 320.
  27. Ogg 1963.
  28. Barnett 2005, с. 83.
  29. JewishEncyclopedia.com 2012.
  30. Spence Jones 2013.
  31. Harris 1985.
  32. а б Herbermann 1910, с. 537 – 538.
  33. а б в Herbermann 1910, с. 537 – 538.
  34. White 2007, с. 170.
  35. McGrath 2006, с. 137 – 141.
  36. Mills 2003, с. 1109 – 1110.
  37. Köstenberger 2009, с. 400.
Цитирани източници

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]