Фарисеи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Фарисеите са обществено движение и идейно течение в юдаизма в Палестина през I век.

Те се противопоставят на течението на садукеите, като за разлика от тях отхвърлят влиянието на елинизма и приемат еврейската устна религиозна и правна традиция. След разрушаването на Втория храм през 70 година възгледите на фарисеите се превръщат в основата на равинистичния юдаизъм.

Според летописите, само две исторически личности се самоопределят като фарисеи - Павел от Тарс и Йосиф Флавий. Първият е приеман за отстъпник от юдаизма, а вторият - за изменник.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Уайлен, Стивън. Евреите по времето на Исус, стр. 308, т. 12. ИК "Витлеем", ISBN 0-8091-3610-4, 2007.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]