Меч

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Части на меча:
I - Ефес
II - Oстрие
III - Ножница
1 - Глава
2 - Ръкохватка
3 - Предпазител
4 - Рикасо
5 - Улей
6 - Лезвие
7 - Заздравител
8 - Връх
9 - Втулка
10 - Наконечник

Меч (на английски: Sword, на руски: Меч, на френски: Épée) се нарича хладно оръжие със сравнително дълго острие, което по-често е остро от двете страни, но понякога и само от едната. Мечовете са основните и най-разпространени оръжия, използвани от Бронзовата епоха до края на Средновековието като на доста места продължават да се използват и дълго след това.

История[редактиране | редактиране на кода]

Бронзова епоха[редактиране | редактиране на кода]

Микенски бронзови мечове

Бронзовата епоха се смята за периода, в който за пръв път хората започват да произвеждат оръжия с по-дълги остриета, като това се свързва с развитието на ездитните бойните техники - от гърба на коня с по-късо острие се достига по-трудно до врага, а с по-дълго острие и врагът по-трудно ще достигне ездача[1]. Първите мечове на практика представляват ками и кинжали, изработени с по-дълги от дотогавашните остриета. При тези първи оръжия дръжката се запазва без предпазител и единствената ѝ функция е да предпази човека, който използва меча от острието му. Учените смятат, че първите такива оръжия са се появили в началото на 2-рото хилядолетие пр.н.е. Мечове от бронзовата епоха с листовидна форма се появяват първоначално по крайбрежието на Средиземно и Черно море, както и в Месопотамия. В северните части на Европа и най-вече на Скандинавския полуостров мечовете се появяват около 1400 г. пр.н.е. и имат по-различна форма от тези в по-южните райони. В Китай производството на мечове започва по времето на династията Шан.

Желязна епоха[редактиране | редактиране на кода]

Декоративен меч, направен от злато през 7 век в Сасанидското царство

След създаването на първите железни оръжия те бързо изместват бронзовите. Често срещани железните мечове стават около 13 век пр.н.е. Първоначално железните мечове се появяват при Хетите, Микенските гърци и Келтите. Първите железни мечове отстъпват много пред добре направените бронзови такива, тъй като технологията за производство на железни оръжия е все още нова. Железните оръжия през първите години са много по-чупливи от бронзовите, но въпреки това се налагат и стават по-разпространени. Причина за това е по-голямото налично количество от желязна руда, както и по-бързото и просто производство. С времето ковачите започват да добавят въглерод при топенето на желязото, с което силно повишават здравината на получената сплав (по подобен начин днес се произвежда стоманата).

Класическия период през Античността е времето, когато железните мечове изместват почти изцяло бронзовите оръжия в южните части на Европа и Близкия Изток. Железните мечове се превръщат в основното оръжие, което се използва в Сасанидското царство (днешен Иран). Характерно за мечовете от този период е, че са доста по-къси от мечовете от Средновековието. Типечен пример за тези оръжия са мечовете, които са използвани в Древна Гърция, както и римските гладиуси, които са с дължина от 60-70 см. По-късно, през първите години сл.н.е. в Римската империя се появяват така наречените спати, които по форма приличат на дотогавашните гладиуси, но на дължина достигат до 1 метър.След създаването на спатата се появява и терминът дълъг меч, с който се означават оръжията с остриета, които са по дълги от тези на гладиусите и другите къси мечове от по-ранните периоди.

В Китай железните мечове се появяват през 3 век пр.н.е. по време на управлението на династията Цин. Едно от най-разпространените в Китай оръжия от това време е мечът дао, който представлява нещо като сабя с широко острие (това е и преводът на наименованието му). Друго популярно оръжие в китай е дзян, който представлява прав, тесен двуостър меч.

Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

През ранното Средновековие мечовете подобни на спатата оствават основното оръжие, което се използва в Европа. Спатата се запазва като най-разпространеното оръжие по време на Великото преселение на народите, като има неголеми различия в дължината и ширината на острието при различните народи, които ги използват.

Характерна промяна в оръжията е появата на истински предпазител, който има за цел да защитава ръката на човек от приплъзване на противниковото оръжие. Мечовете постепенно стават и по-дълги като някои от тях се приспособяват и за използване с две ръце. Това е времето през което се появат популярните по време на кръстоносните походи бойни мечове (или рицарски мечове).

За разлика от Европейските оръжия, които са двуостри в по-голямата си част, в Китай и въобще в източните части на Азия основно място заемат мечовете с една остра страна на острието. Тези оръжия взимат за първообраз китайския меч дао. В Китай, както и в околните страни се създават множество подобни на дао мечове, като най-важната обща черта между тях е едноострото право острие. За разлика от дао обаче повечето от новите оръжия имат значително по тясно острие и разчитат предимно на бързината. В Азия също се появяват оръжия, които са предназначени за държане с две ръце. Известен представител на мечовете, появили се по това време е японският катана, за който се смята, че за пръв път е произвеждан около 900 г. и също произлиза от дао. Противно на общоприетото мнение, европейският средновековен меч не е парче желязо, което тежи по 3-4-5 и повече килограма. Всъщност темата с теглото на мечовете е силно спекулативна и изкривена, тъй като често изводи и становища изказват хора, които нямат никаква квалификация за това. За митовете около европейския меч допринасят и зле хореографираните бойни сцени от популярни исторически и фентъзи филмови продукции. В действителност европейски дълъг меч тежи около 1400-1500 грама, а такъв, който се използва с една ръка — около 1200 гр.

Късно Средновековие и Ренесанс[редактиране | редактиране на кода]

Двуръчен меч от 16 или 17 век

След 1300 г. в резултат на подобренията в броните, които се използват, започва изработката на по-големи и по-тежки мечове, с които може да се нанесе удар с по-голяма сила. В крайна сметка това довежда до удължаване на дръжките на мечовете, така че те да могат да бъдат държани с две ръце и с тях да бъдат нанасяни по-мощни удари. Въпреки това обаче, промените в начина на водене на бой и тактиката през Късното Средновековие полагат основите на изоставянето на меча като основно оръжие — наборните армии и сражението в строй придават нов облик на битките и изискват използването на друг вид оръжия — копия и пики.

Именно по това време се появяват и дългите двуръчни мечове, които остават ненадминати по големина в цялата история, които служат главно за посичане на пиките и копията на подредения в строй противник и по-рядко за нападение. Често пъти дръжките на двуръчните мечове са омотавани с необработена кожа, за да бъде по трудно оръжието да бъде избито от ръцете на човека, както и за да се намали плъзгането на ръцете по дръжката.

През Ренесанса в армията използването на хладни оръжия като основно средство за бой значително намалява, след като се появяват и разпространяват новите огнестрелни оръжия, с модерни технологии за масово производство. Първите оръжия, които слизат от масово въоръжение са мечовете, тъй като те са скъпи, с трудна и бавна изработка в сравнение останалите хладни оръжия и изискват много по-дълъг период за обучение за боравене с тях. След 16 век. мечовете вече не са основни оръжия за нито един род войска, но остават, под различна форма, дълго време като допълнително въоръжение за коннницата и огнестрелните части. За пръв път в Европа се появяват леки мечове с дълго и тънко острие на въоръжение в мускетните полкове в Италия — те поставят началото на нова ера на използването на меча.

Модерна епоха[редактиране | редактиране на кода]

Японска катана от 16 или 17 век

През 17 век започват да се произвеждат саби, при които предпазителя покрива цялата дръжка на оръжието. По този начин пръстите на човека, който държи меча, са напълно защитени. Известни представители на този вид оръжия са рапирата и италианската скиавона. През 17 и 18 век леките мечове от вида на рапирата стават един от разпространените модни аксесоари в Западна и в някои страни от Централна Европа. След като са изместени в армията от огнестрелните оръжия, мечовете остават като оръжия за самозащита. Те са много разпространени и през 18 век,когато са предпочитаното оръжие за водене на дуели.

В бързо променящата се мода на Западна Европа мечовете бързо са изместени от бастуните. За да се запази ролята на меча за самозащита започват да се произвеждат и бастуни със скрито в тях острие на рапира или друго подобно оръжие. В края на 18 век мечовете са окончателно изместени от огнестрелните оръжия, дори в средствата за самозащита и вместо леките мечове хората предпочитат пистолетите. Пистолетите постепенно изместват мечовете и като оръжия за провеждане на дуели.

Ролята на мечовете при воденето на война е изключително намалена през 19 век. В армията основната роля на мечовете остава церемониална и представителна и в края на 19 век са носени само от офицерите и най-вече от кавалерията.

Символизъм[редактиране | редактиране на кода]

Мечът символизира справедливост и правосъдие, висша власт като една от царските инсигнии[2][3][4]., достойнство, лидерство, сила, мъжество, бдителност. В Откровението на Йоан мечът изхожда от устата на Христа като символ на непобедимата небесна истина[5]. Меч разделя и отделя душа от тяло, Небе от Земя, горящ меч отделя човек от рая (Бит. 3:24). Мечът е отбранителен атрибут на римския бог Марс, в качество на охранител на мирния труд. Бойният меч се изобразява с острието нагоре - в памет на падналите, а с острието надолу - като знак за правосъдие[6]. Мечът е и фалически символ, а заедно с ножницата олицетворява единството на мъжкото и женското начало.


Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Жак Льо Гоф. Цивилизацията на средновековния Запад. Превод от френски Тереза Михайлова, Калина Тодорова, Мариана Стругарова. Научна редакция и предговор проф. д-р Иван Божилов. Консултанти проф. д-р Елка Бакалова, Валя Маслинкова. София: Агата-А, 1999, 624 с. (ISBN 954-540-010-2)
  2. Вовк О. В. Энциклопедия знаков и символов. Издательский Дом «Вече», — М., 2006, — с. 328. ISBN 5-9533-1487-6.
  3. Бидерман Г. Энциклопедия символов. — М.: Республика, 1996. — С. 122.
  4. Вилинбахов Г. В. Символика меча в русской государственной геральдике XVII-первой четверти XVIII вв.
  5. Андреева В. и др. Энциклопедия. Символы, знаки, эмблемы. М., 2004.
  6. Идеи в России, Idee w Rosji, Ideas in Russia. Leksykon rosyjsko-polsko-angielski, pod. Red. A. de Lazari, t. 1-5, Warszawa-Łódź, 1999—2003.