Гладиус

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гладиус
Gladius
Roman gladius-transparent.png
Съвременна възстановка на гладиус от помпейски тип
Информация
ТипМеч
ПроизходИберия, Древен Рим
АрсеналScutum493.JPG Римски легион
ПериодАнтичност
РазпространениеЕвропа, Северна Африка,
Близък изток
Дължина на острието45 – 68 см
Обща дължина60 – 85 см
Тегло0.7 – 1.0 кг
Гладиус в Общомедия

Гладиус (на латински: gladius) е къс римски меч, заимстван от испанския gladius hispaniensis след края на Втората Пуническа война[1]. Оръжието е изработено от желязо или стомана и разполага със стесняващо се към върха половин-метрово острие, а дръжката на ефесът се изработва от бронз или слонова кост. Носи се от римските легионери в ножница на ремък (balteus), преметнат през лявото рамо. Така мечът стои на десния хълбок и войникът може да го извади, без да променя положението на щита scutum. Така бойната ръкопашна техника на римляните след реформите на Гай Марий се изразява в това да мушка врага иззад прикритието на големите си щитове[2].

През I век гладиусът претърпява някои технически изменения – дължината му намалява от 55 до 45 см, а острието му се видоизменя в такова с паралелни краища, а заострената част става по-къса. Познати са няколко разновидности на гладиуса, различавали се по дължината си и дължината на върха, а също така и по произхода си[3]. Най-дълъг е тип „Майнц“ /55 см./, с връх от 6,25 до 7,5 см. Тип „Фулъм“ бил с по-тънко острие, а скъсяващата се част била по-дълга. Тип „Помпей“ е най-разпространен – дължина на острието 45 см, а върхът – най-къс – 5 см. Както подсказва названието му, мечът гладиус е използван от гладиаторите в гладиаторски битки. [4]. След II век гладиусът постепенно е заменен във въоръжението на легионерите от спатата. Дръжката от слонова кост е била предназначена за войниците с по висок ранг, командващи взводове и отделения. Ножницата / канията също е била по богато украсена от тази на редовите войници.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Penrose, Jane (2008). Rome and Her Enemies: An Empire Created and Destroyed by War. Osprey Publishing. pp. 121 – 122. ISBN 1-84603-336-5.
  2. Vegetius De Re Militari 2.15
  3. Walter NICODEMI, Carlo MAPELLI, Roberto VENTURINI and Riccardo RIVA: ISIJ Int., 45 (2006), 1358.
  4. Модели на остриета за гладиус, архив на оригинала от 30 септември 2007, https://web.archive.org/web/20070930054021/http://www.mambri.com/legio%20fabrica.data/gla18.jpg, посетен на 2006-10-16 

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]