Ромфея

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Ромфея
Rhomphaia.jpg
Изображение на Ромфея
Информация
Вид Хладно оръжие;
Ръкопашно оръжие
Тип Меч; Сърповиден меч
Произход Древна Тракия
Период Античност
Разпространение Тракия, Дакия; Елада; Македония;[1] Римска империя.[2]
Широчина на острието 2 – 4 см
Дължина на острието 70 – 90 см
Обща дължина 120 – 150 см
Дръжка 40 – 60 см
Ромфея в Общомедия

Ромфея (на старогръцки: ῥομφαία; на латински: rhomphaea или rumpia) е железен меч за две ръце – част от тракийското пехотно въоръжение, с голяма дръжка и едностранно заточено право или извито подобно на коса острие.[2][3][4] Ранните автори я определят също и като копие,[5][2] но днес, според находките може да се смята за изяснено, че ромфеята е дълъг режещ и мушкащ меч.[6] Все пак, това мнение все още се оспорва от някои историци, които твърдят, че намерените оръжия не са мечове и не са описаните от изворите ромфеи.[7]

Смята се, че този вид оръжие се е появило и развило в Тракия през втората половина на първото хилядолетие пр.н.е., след редица промени и нововъведения.[8] Според К. Колев, мястото на изобретяване и начална употреба е територията на тракийското племе Беси, които от ранна античност практикували рудодобив и ковачество.[2]

Според Ян Хийт, който твърди, че се позовава на византийския историк Михаил Псел, ромфеята е използвана и от викингското племе Варяги, но това сведение се оспорва и се смята, че се е появило в резултат на неточен превод от гръцки.[4]

През първите няколко века от новата ера в старогръцки думата „ρομφαία“ става нарицателна за всички мечове за една и две ръце,[9] както и за някои брадви.[4] Това преминава изцяло и в ранно-християнската литература.[9]

Меча е на въоръжение от към 400 пр.н.е., до края на римската епоха, като специфично оръжие на тракийските части.[2]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Мечът ромфея се изработва от желязо, чрез многократно изковаване и сгъване. Състои се от две основни части – острие и дръжка, без предпазител за ръцете. В основата на острието, често има желязна халка, която служи за окачване на ремък при носене.[6] Общата дължина на оръжието е около 120 – 140 см или повече, в зависимост от ръста на собственика му, от които дръжката е около 40 – 60 см. Въпреки дължината си, меча е лек и може да се използва и с една ръка.[10]

Дръжката е дълга и изтънена. Състои се от две части: долна и горна. Долната част е облицована с дърво с ширина около 2 см, пристегнато с железен нит в най-долния край. Горната, освен с дърво е покрита и с кожа.[10]

Острието има триъгълна форма и сечение. При някои ромфеи то е почти право, а при други е сърповидно.[2] То е дълго, едностранно заточено, със заострен връх. В основата си е широко, а в посока към върха постепенно се изтънява. На плоските страни, често е декорирано.[6]

Вариант на ромфеята е използваният от даките фалкс.[1] Основната разлика между ромфеята и фалкса се състои в степента на извиване на острието. При ромфеята, то е право или леко извито, докато при фалкса е силно извито.[5]

Използване[редактиране | редактиране на кода]

Ромфеята е традиционно оръжие на леката и съществена част от снаряжението на тракийската тежка пехота.[8] Предполага се обаче, че е използвана и от конници.[9] Меча може да се използва и за нападение и за защита, поради функциите му да мушка и разсича. Според източниците тя е носена заедно с щит и две метателни копия,[11] но според намерените снаряжения в тракийски гробове щита не е присъствал, а воина е бил снабден с шлем и тежки доспехи, които да защищават тялото му.[7]

Ако се осланяме на античните извори, вероятно в защита ромфеята е използвана заедно с щита, подобно на копие, макар че това не би било удобно и функционално.[7]

При нападение ромфеята е използвана като меч за две ръце, като се е прилагала разсичащата и мощ,[9] осигурявана от дължината на дръжката и общия дизайн.[5]

Исторически извори[редактиране | редактиране на кода]

Метоп с релеф на бойна сцена, показващ дакийски воин въоръжен с Фалкс – оръжие почти идентично на Ромфея. „Трофеят на Траян“, Северна Добруджа.

Най-ранното споменаване на ромфеята е от 326 пр.н.е. в битката при Хидасп по време на похода на Александър в Индия. Римският историк Кв. Курций Руф в „История на Александър Велики“ разказва, че тракийската пехота използвала оръжието с добри резултати, като с големите си мечове отсичала хоботите на вражеските бойни слонове на цар Пор.[6]

Следващата дата се появява при Тит Ливий, който разказва за схватка между римляни и македони през 197 пр.н.е., малко преди битката при Киноскефала.[12][7]

…Повечето от околните места били гористи и като такива крайно неудобни за действието на македонската фаланга… пък и траките дори не могли да си послужат със своите румпии, които бидейки предълги, преплитали се между спускащите се отвред клони на дърветата…

След това той споменава, че през 172 пр.н.е. в битката при Калиник траките, част от армията на владетеля Персей, които били предвождани от царя си Котис, осакатявали с ромфеите си конете на римляните.[11]

Най-известното сведение за ромфеята се дава от Плутарх във връзка с решителната битка при Пидна, през 168 пр.н.е. В „Живота на Емилий Павел“ той пише:[7]

Първо настъпвали траките, тежко въоръжени с бели и блестящи големи щитове и набедреници.
Отдолу облечени с черни хитони, а над десните им рамена заплашително се поклащали железните им румпии, издигнати нагоре.

През 52 г., в съдебната си реч „В защита на Милон“, Цицерон споменава, че Клодий ранил в рамото „с тракийски меч румпия гладиатор на име Бирия.[11]

В съчинението си „Атически нощи“ римският писател Авъл Гелий също споменава ромфеята. Той отбелязва, че при битката при Магнезия, тракийските воини, които охранявали обоза на римската армия, били въоръжени с ромфеи.

Ромфеята също се споменава в оригиналният гръцки текст на Новия Завет, в Евангелието от Лука, II, 35“.[9] В преводите на други езици е заменена с думата меч.[13]

καὶ σοῦ δὲ αὐτῆς τὴν ψυχὴν διελεύσεται ῥομφαία, ὅπως ἂν ἀποκαλυφθῶσιν ἐκ πολλῶν καρδιῶν διαλογισμοί.
И на самата теб меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца.

Последния разцвет на ромфеята, като мощно оръжие на древността е отбелязано в изворите описващи Дакийските войни и държавата на Децебал. Според източниците ромфеята, наричана от римляните фалкс имала толкова голяма разсичаща мощ, че на римските легиони в Дакия били подсилени броните за да предпазват по-добре от ударите и.[1]

Една отлична илюстрация на воин въоръжен с ромфея може да се види в централния фриз на гробница при с. Александрово. На рисунката е изобразен лек пехотинец, който следва конник. Той е облечен в черна туника и носи копие с дясната си ръка и ромфея в лявата. Това е най-ранната илюстрация на това типично тракийско оръжие.[9]

Археологически находки[редактиране | редактиране на кода]

През 2001 г. в тракийски гроб, край село Кочан е открит меч Ромфея с датировка от втората половина на 4 до средата на 3 век пр.н.е.

Всички известни находки на ромфеи са датирани от средата на IV до началото на III в. пр.н.е.:

  • с. Кочан: Оръжието е намерено в каменен гроб. Общата му дължина е 128 см, като в последните 52 см мечът има почти правоъгълна форма. Дължина на острието е 76 см, а ширина на листа е 4 см. Има два жлеба от тъпата страна, а в началото на острието има останка от желязна халка. Датировка: IV в. пр.н.е.[14]
  • с. Сатовча: Ромфеята е открита в гроб от каменни плочи и е силно корозирала. Запазената обща дължина е 83 см, като дължина на дръжката е 78 см. Открита заедно с бронзов шлем тракийски тип, бронзова броня, две бронзови фибули, железни верижки, къс и широк железен меч и глинени съдове. Датировка: IV в. пр.н.е.[5]
  • с. Дебрен: Оръжието е определено от откривателите като тънка желязна сабя. Открито е заедно с бронзов шлем тракийски тип. Датировка: IV в. пр.н.е.[5]
  • гр. Разлог: Мечът е лежал в каменен гроб, върху дясната ръка и рамо на погребания, силно разрушен. Общата запазена дължина е 110 см с ширина на листа 2,20 см. Открит е заедно с шест бронзови торкви, фибула с билатерална спирала и спираловиден пръстен. Датировка: III-II в. пр.н.е.[5]
  • с. Плетена: Оръжието е намерено в зидан каменен гроб. То е повредено – липсва голяма част от острието. Запазената дължина е 115 см, дължина на дръжката е 38 см. Открито е заедно с железен шлем тракийски тип, бронзови наколенници, шест бронзови торкви. Датировка: края на IV в. пр.н.е. – първата половина на III в. пр.н.е.[5]
  • с. Руен: Ромфеята е открита в каменен гроб, като горният край е отчупена. Общата и дължина е 137 см, а дължина на дръжката е 53 см. В задния край и в широката част на острието има кръгъл отвор. Нережещият ръб на оръжието е снабден с жлеб. Датировка: III-II в. пр.н.е.[5]
  • с. Червен: Запазената дължина е 145 см. Ширина на острието е 2,50 см, а дължината на дръжката е 58 см. Върхът и част от дръжката са отчупени. В края на острието и в началото на дръжката има по един кръгъл отвор. Датировка: III-II в. пр.н.е.[5]
  • Асенова крепост: Мечът е силно повредено – върхът е отчупен, а дръжката е сцепена на две. Запазената обща дължина е 128 см, дължина на дръжката е 52 см, като в задната и част има два отвора. Кръгъл отвор в широката част на острието. Датировка: III-II в. пр.н.е.[5]
  • с. Цар Калоян: Оръжието е открито в зидан гроб. То е определено от откривателя като желязно копие, заострено само от едната страна. Запазената обща дължина е 117 см, дължина на дръжката е 63 см. Ромфеята има два отвора в задната част на дръжката и две железни халки в долната част на острието. Открито е заедно с глинени съдове, бронзова торква, бронзова фибула и гривна и железен връх на копие. Датировка: III-I в. пр.н.е.[5]
  • с. Брестовица: Мечът е открит в зидан гроб. Счупен е на три части. Ширината му е около 3 см. Датировка: IV в. пр.н.е.[5]
  • с. Забърдо: Ромфеята е открита в пещера. Общата и дължина е 147 см, дължина на дръжката е 58 см, а острието е извито. Оръжието има два отвора в задната част на дръжката и в долната част на острието. Вероятна датировка: III-I в. пр.н.е.[5]

Подобни оръжия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки и източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Паунов 2005, с. 376; 1.
  2. а б в г д е Бонев 2008, с. 24.
  3. Паунов 2005, с. 374.
  4. а б в Dawson 1992, с. 24.
  5. а б в г д е ж з и к л м н Нумизма 2005, с. 1.
  6. а б в г Паунов 2005, с. 374; 2.
  7. а б в г д Димитров 2005, с. 285 – 294.
  8. а б Паунов 2005, с. 376; 2.
  9. а б в г д е Паунов 2005, с. 375; 2.
  10. а б Паунов 2005, с. 374; 1.
  11. а б в Паунов 2005, с. 375; 1.
  12. Паунов 2004, с. 375; 1.
  13. Λουκάς, 2, 55.
  14. Паунов 2009, с. 374.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

YouTube, Бойни техники с тракийско оръжие – ромфея. „Античен фестивал Филипополис „2012“