Дебрен
Тази статия е за селото в България. За обезлюденото село в Гърция вижте Дебрен (Драмско).
| Дебрен | |
|---|---|
| Местоположение в България | |
| Общи данни | |
| Население | 2 301 (ГРАО, 2015-03-15)* |
| Землище | 18 023±0 km² |
| Надм. височина | 883±1 m |
| Пощ. код | 2961 |
| Тел. код | 07523 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 20331 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община - кмет |
Гърмен Минка Капитанова (ДПСОГ) |
| Кметство - кмет |
Дебрен Изер Чаушев (ДПС) |
Дѐбрен е село в Югозападна България. То се намира в община Гърмен, област Благоевград.
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Дебрен се намира в планински район близо до град Гоце Делчев.
История[редактиране | редактиране на кода]
Историята на село Дебрен може да се раздели на два етапа: История на новото и на старото село.
Новото село води началото си от 1968 г., когато жителите решават да преместят селото в близост до равнинната част, което ще улесни труда им като земеделски производители. Така започва изграждането на едно от най-новите села в България. Днес новото Дебрен е едно от най-красивите и благоустроени села в региона с канализация, водопровод, красиви двуетажни къщи и трудолюбиво население. През 2004 г. отвори врати новото 16-класно училище, с което дебренци наистина могат да се гордеят. Гордост за селото са и самодейците към читалище „Отец Паисий“. През 1993 г. жителите на селото със собствен труд и средства изградиха просторна и красива джамия.
Древна е историята на старото село и днес можем да видим останки от няколко епохи в местностите „Св. Георги“, „Св. Архангел“, „Алангерица“, „Гармаде“, „Пирек“, „Селище“ и други. Останки от много стари поселища и два все още функциониращи римски моста говорят за богатото историческо минало на селото, красотата на природата, красивата гледка към Пирин и долината на река Места остават запечатани завинаги в съзнанието на този, който е успял да се докосне до този природен феномен.
В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства във вилаета Неврокоп от 13 март 1660 година село Дебрен (Дебрани-и бюзюрг) е посочено като село, в което живеят 4 немюсюлмански семейства.[2] В други османски документи селото се среща изписано само като Дебрани (на османски турски: دبــرﺍﻧـﻰ).[3]
В XIX век Дебрен е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Дебрен (Débren) е посочено като село с 60 домакинства и 160 жители помаци.[4] Според Стефан Веркович към края на XIX век Дебрен има мюсюлманско мъжко население 331 души, което живее в 100 къщи.[5]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Дебрен, на ЮИ от града 7 часа. Път тесен и стръмен. В полите на Боздаг, 1 1/2 час до Карасу. Скотоводци и земледелци. Околност планиниста. Всичките помаци, 180 къщи.[6] | “ |
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Дебрен е българо-мохамеданско селище. В него живеят 550 българи-мохамедани[7] в 70 къщи.[8] При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Дебрен е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[9]
Религии[редактиране | редактиране на кода]
Жителите на селото са мюсюлмани
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
При археологически проучвания край Дебрен са открити късноантично селище, късно антично светилище или църква и раннохристиянска църква.[10]
Ако някога ви се отдаде възможност, не пропускайте една разходка по поречието на река Върбица, около която е разположено село Дебрен. Тук природата е била изключително щедра, създавайки неописуеми природни форми. Макар и немного пълноводна, реката дава живителна сила на необятна и красива растителност, която допринася за кристално-чистият въздух. Тук ще видите множество водопади, останки от воденици, красиви чешми, огромни вековни чинари, орехи и трепетлики, а в местността „Топлика“ водата изтича направо от скалите на височина от около 50 метра и е топла дори през най-студените зимни месеци.
За голямо съжаление, къщи в старото Дебрен са останали малко, но младите имат амбиции за възстановяването на родните си места. Напълно са запазени църквата и джамията в селото, като символ на етническа толерантност и спомен за времето, когато християни и мюсюлмани наистина са живели в мир и взаимопомощ. Калдаръмените пътища и двата римски моста говорят за времето, когато селото се е намирало на важна пътна артерия от римската епоха.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Топчиева, Атидже. Село Дебрен. История и фолклорни традиции. 2010.
- Георгиева, Албена. Рецепти от селата Гърмен, Дебрен, Дъбница, Огняново и Рибново, Гоцеделчевско. София, Гутенберг, 2004. ISBN 954-9943-75-5.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Вероятно снимката се отнася за друго събитие, защото Международният ден на детето 1 юни води началото си от Световната конференция по въпросите на детското здраве, състояла се в Женева през 1925 година. В България през 1927 г. е издаден указ на цар Борис III за отбелязване на Ден на детето през втората неделя след Великден всяка година. 1 юни е официално обявен за Международен ден за защита на децата през 1949 г. Една година по-късно 1 юни за първи път е честван едновременно в 51 страни по света. В почти всички държави на света се празнува Ден на детето или Ден на децата. Този празник е на различни дати и е по различен начин свързан с традицията на отделните държави.
- ↑ Горозданова, Елена. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при МС, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 294.
- ↑ Андреев, Стефан. Речник на селищни имена и названия на административно-териториални единици в българските земи през XV-XIX век. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет на Република България, 2002. ISBN 954-9800-29-6. с. 58.
- ↑ Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.. II издание. София, Македонски научен институт, 1995, [1878]. с. 128-129.
- ↑ Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 111.
- ↑ Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 11.
- ↑ Кънчов, Васил. Неврокопска Каза. // Македония. Етнография и статистика. II фототипно издание. София, Проф. М. Дринов, 1996, [1900]. с. 196.
- ↑ Кънчов, Васил. Неврокопската каза. // Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 269.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 841.
- ↑ Гоце Делчев – Археологически обекти и места
| |||||||||||
Портал „
