Дебрен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в България. За обезлюденото село в Гърция вижте Дебрен (Драмско).

Дебрен
Местоположение в България
Общи данни
Население 2301 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 18 023 km²
Надм. височина 883±1 m
Пощ. код 2961
Тел. код 07523
МПС код Е
ЕКАТТЕ 20331
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   кмет
Гърмен
Феим Иса
(ДПС)
Кметство
   кмет
Дебрен
Изер Чаушев
(ДПС)

Дѐбрен е село в Югозападна България. То се намира в община Гърмен, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Дебрен се намира в планински район близо до град Гоце Делчев.

Долината на Места, гледана от връх Ореляк. В средата, в подножието на отсрещните хълмове на Родопите се виждат селата Огняново, Гърмен, Дебрен и Дъбница. По-близо се вижда село Борово, а вдясно от него - малка част от град Гоце Делчев

.

История[редактиране | редактиране на кода]

Празник в Дебрен през 1930-те години

Древна е историята на старото село и днес можем да видим останки от няколко епохи в местностите Свети Георги, Свети Архангел, Алангерица, Гармаде, Пирек, Селище и други. На километър северно от днешното село са открити следи от късноантична църква.[1]

В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства във вилаета Неврокоп от 13 март 1660 година село Дебрен (Дебрани-и бюзюрг) е посочено като село, в което живеят 4 немюсюлмански семейства.[2] В други османски документи селото се среща изписано само като Дебрани (на османски турски: دبــرﺍﻧـﻰ).[3]

В XIX век Дебрен е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Дебрен (Débren) е посочено като село с 60 домакинства и 160 жители помаци.[4] Според Стефан Веркович към края на XIX век Дебрен има мюсюлманско мъжко население 331 души, което живее в 100 къщи.[5]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Дебрен, на ЮИ от града 7 часа. Път тесен и стръмен. В полите на Боздаг, 1 1/2 час до Карасу. Скотоводци и земледелци. Околност планиниста. Всичките помаци, 180 къщи.[6]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Дебрен е българо-мохамеданско селище. В него живеят 550 българи-мохамедани[7] в 70 къщи.[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Дебрен е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[9]

Новото село води началото си от 1968 година, когато жителите решават да преместят селото в близост до равнинната част, което ще улесни труда им като земеделски производители. Дебрен е благоустроено и има канализация и водопровод. В 2004 година отваря врати ново училище. В селото функционира читалище „Отец Паисий“. В 1993 година жителите на селото със собствен труд и средства изграждат просторна джамия.

В старото село са запазени джамията и църквата „Свети Георги“.[10]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Топчиева, Атидже. Село Дебрен. История и фолклорни традиции. 2010.
  • Георгиева, Албена. Рецепти от селата Гърмен, Дебрен, Дъбница, Огняново и Рибново, Гоцеделчевско. София, Гутенберг, 2004. ISBN 954-9943-75-5.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 151.
  2. Горозданова, Елена. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при МС, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 294.
  3. Андреев, Стефан. Речник на селищни имена и названия на административно-териториални единици в българските земи през XV-XIX век. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет на Република България, 2002. ISBN 954-9800-29-6. с. 58.
  4. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.. II издание. София, Македонски научен институт, 1995, [1878]. с. 128-129.
  5. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 111.
  6. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 11.
  7. Кънчов, Васил. Неврокопска Каза. // Македония. Етнография и статистика. II фототипно издание. София, Проф. М. Дринов, 1996, [1900]. с. 196.
  8. Кънчов, Васил. Неврокопската каза. // Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 269.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 841.
  10. Църква „Св. Георги“ - Старо Дебрен. // Български турист. Посетен на 19 януари 2021 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония