Лещен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в България. За обезлюденото село в Гърция вижте Лещен (Драмско).

Лещен
Leshten Iz1.jpg
България
Red pog.png
Лещен
Област Благоевград
Red pog.png
Лещен
Общи данни
Население 9 (ГРАО, 2013-12-15)*
Землище 16,569 km²
Надм. височина 1093 m
Пощ. код 2962
Тел. код 07527
МПС код Е (Бл)
ЕКАТТЕ 43606
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Гърмен
Минка Капитанова
(ДПС)
Кметство
   - кмет
Горно Дряново
Шукри Османчев
(ДПС)

Лѐщен (изписване до 1945 година Лѣщенъ) е село в Югозападна България. То се намира в община Гърмен, Област Благоевград.

География[редактиране | edit source]

Село Лещен се намира в планински район.

История[редактиране | edit source]

Църквата и старото килийно училище (сега кръчма)
Стари къщи в Лещен

Село Лещен е старинно селище със запазени старинни къщи. В края на 19 и началото на 20 век Лещен е предимно българско село в Неврокопска кааза. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Лещен (Leschtène) е посочено като село с 59 домакинства и 200 българи.[1] През 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Лещен като село с 56 български къщи.[2]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Лящин, село в полите на един доспатски клон, 1/2 час до левия бряг на Канина. Пътят от Неврокоп до Фотовища е равен, а оттук се захваща тесен и стръмен. Обикновен ход захваща 4 часа. На първо място стои скотоводството. Българска църква. Къщи 56, българе. Най-последно българско село; отвъд захваща Рупчус. Като най-затънтено в Лящин селянете са страшни суеверци. За да се лекуват или съветват от цялата околия, дохождат при врачките в Лящин.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на Лѣщенъ (Лященъ) брои 530 души, от които 480 българи и 50 цигани.[4]

През 1908-1909 година селото има 88 български къщи.[5]

На времето селото е било общински център с развита търговска база. Общината е просъществувала до 1934 година, след което архивите ѝ са били преместени в общината в село Ковачевица. В момента регистрите за гражданско състояние се намират в общинския център село Гърмен, а ЕСГРАОН се намира в село Горно Дряново заедно със стар регистър за местното население.

При избухването на Балканската война в 1912 година седемдесет и девет души от Лещен са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

Други[редактиране | edit source]

В последно време много от старите къщи в селото са реставрирани, като е запазен автентичният им архитектурен стил и къщите са превърнати в почивни вилни постройки, в които отсядат туристи. Заради автентичния вид на селото, там често се снимат игрални филми и музикални клипове.

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Лещен
  • България Григорий Софиев, български опълченец, ІІI опълченска дружина[7]
  • България Илия Д. Алексов, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Мяхов[8]
  • България Костадин (Коста) Т. Аврамов, македоно-одрински опълченец, 23 (24)-годишен, четата на Стоян Мълчанков, Нестроева рота на 15 щипска дружина[9]
  • България Коста Ив. Бабаджанов (Бабаджянов), македоно-одрински опълченец, 45-годишен, четата на Стоян Мълчанков, четата на Георги Мяхов, 15 щипска дружина[10]
  • България Симеон Апостолов, македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Мълчанков[11]
  • България Тодоро Андреев, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, четата на Стоян Мълчанков[12]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 128 - 129.
  2. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 234-235.
  3. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 10.
  4. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 195.
  5. Извори за българската етнография, Т.3. Етнография на Македония, Съставители: Маргарита Василева и Колектив, София, 1998, стр.79.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 859.
  7. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 36.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 18.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 12.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 75.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 49.
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 43.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.