Хвостяне
| Хвостяне | |
|---|---|
 | |
  Хвостяне  Хвостяне | |
| Общи данни | |
| Население | 863 души[1] (15 септември 2022 г.) 112 души/km² |
| Землище | 768 km² |
| Надм. височина | 506 m |
| Пощ. код | 2942 |
| Тел. код | 07522 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 77222 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Гърмен Феим Иса (ДПС) |
| Кметство – кмет | Сейхан Ахмедов |
| Хвостяне в Общомедия | |
Хвостя́не е село в Югозападна България. То се намира в община Гърмен, област Благоевград.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Хвостяне се намира в полупланински район, югоизточно от град Гоце Делчев и източно от река Места.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Хвостяне е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Фустане (Foustane) е посочено като село с 45 домакинства и 110 жители мюсюлмани.[2] През 1899 година селото има население 230 жители според резултатите от преброяване населението на Османската империя.[3] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Хвостяне (Фустáня) е селище, в което живеят 250 българи-мохамедани,[4] в 65 къщи.[5]
Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Блатска, Дъбница и Фустани живеят 1100 помаци.[6]
Тъй като майчиният език на голяма част от жителите на селото е турски, в края на 1922 година Петричкият окръжен училищен съвет взима решение да разреши откриването във Фустаня на частно турско училище.[7]
Население[редактиране | редактиране на кода]
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[8]
| Численост | |
| Общо | 710 |
| Българи | - |
| Турци | 428 |
| Цигани | 150 |
| Други | - |
| Не се самоопределят | 9 |
| Неотговорили | 103 |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 130-131.
- ↑ Зеленгора, Георги. Българите в Турция – 7. // News Agency, 2 януари 2012. Посетен на 3 януари 2012.[неработеща препратка]
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 195.
- ↑ Кънчов, Васил. Неврокопската каза. // Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. София, Наука и изкуство, 1970, [1894 – 1896]. с. 274.
- ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 245.
- ↑ Петрички окръжен вестник, г. I, бр. 8, 10 ноември 1922, с. 2.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
| |||||||||||
