Хвостяне
| Хвостяне | |
|---|---|
 Кметството в Хвостяне |
|
  Хвостяне  Хвостяне |
|
| Общи данни | |
| Население | 591 (ГРАО, 2015-03-15)* |
| Землище | 768±0 km² |
| Надм. височина | 506±1 m |
| Пощ. код | 2942 |
| Тел. код | 07522 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 77222 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
|
Община - кмет |
Гърмен Минка Капитанова (ДПСОГ) |
|
Кметство - кмет |
Хвостяне Сейхан Ахмедов (ГЕРБ) |
Хво̀стяне е село в Югозападна България. То се намира в община Гърмен, област Благоевград.
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Хвостяне се намира в полупланински район, югоизточно от град Гоце Делчев и източно от река Места.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Хвостяне е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Фустане (Foustane) е посочено като село с 45 домакинства и 110 жители мюсюлмани.[1] През 1899 година селото има население 230 жители според резултатите от преброяване населението на Османската империя.[2] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Хвостяне (Фустáня) е селище, в което живеят 250 турци-мюсюлмани[3], в 65 къщи.[4]
Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Блатска, Дъбница и Фустани живеят 1100 помаци.[5]
Тъй като майчиният език на голяма част от жителите на селото е турски, в края на 1922 година Петричкият окръжен училищен съвет взима решение да разреши откриването във Фустаня на частно турско училище.[6]
Религии[редактиране | редактиране на кода]
Жителите на селото са мюсюлмани.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.. II издание. София, Македонски научен институт, 1995, [1878]. с. 130 – 131.
- ↑ Зеленгора, Георги. Българите в Турция – 7. // News Agency, 2 януари 2012. Посетен на 3 януари 2012.
- ↑ Кънчов, Васил. Неврокопска Каза. // Македония. Етнография и статистика. II фототипно издание. София, Проф. М. Дринов, 1996, [1900]. с. 195.
- ↑ Кънчов, Васил. Неврокопската каза. // Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. София, Наука и изкуство, 1970, [1894 – 1896]. с. 274.
- ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 245.
- ↑ Петрички окръжен вестник, г. I, бр. 8, 10 ноември 1922, с. 2.
| |||||||||||
Портал „
