Хвостяне

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хвостяне
MayoraltyBuilding-Hvostyane.jpg
Общи данни
Население863 души[1] (15 септември 2022 г.)
112 души/km²
Землище768 km²
Надм. височина506 m
Пощ. код2942
Тел. код07522
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ77222
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Гърмен
Феим Иса
(ДПС)
Кметство
   кмет
Сейхан Ахмедов
Хвостяне в Общомедия

Хвостя́не е село в Югозападна България. То се намира в община Гърмен, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Хвостяне се намира в полупланински район, югоизточно от град Гоце Делчев и източно от река Места.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Хвостяне е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Фустане (Foustane) е посочено като село с 45 домакинства и 110 жители мюсюлмани.[2] През 1899 година селото има население 230 жители според резултатите от преброяване населението на Османската империя.[3] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Хвостяне (Фустáня) е селище, в което живеят 250 българи-мохамедани,[4] в 65 къщи.[5]

Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Блатска, Дъбница и Фустани живеят 1100 помаци.[6]

Тъй като майчиният език на голяма част от жителите на селото е турски, в края на 1922 година Петричкият окръжен училищен съвет взима решение да разреши откриването във Фустаня на частно турско училище.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 130-131.
  3. Зеленгора, Георги. Българите в Турция – 7. // News Agency, 2 януари 2012. Посетен на 3 януари 2012.[неработеща препратка]
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 195.
  5. Кънчов, Васил. Неврокопската каза. // Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. София, Наука и изкуство, 1970, [1894 – 1896]. с. 274.
  6. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 245.
  7. Петрички окръжен вестник, г. I, бр. 8, 10 ноември 1922, с. 2.