Хвостяне

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хвостяне
Общи данни
Население 591 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 7,68 km²
Надм. височина 506 m
Пощ. код 2942
Тел. код 07522
МПС код Е
ЕКАТТЕ 77222
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Гърмен
Минка Капитанова
(ДПСОГ)
Кметство
   - кмет
Хвостяне
Сейхан Ахмедов
(ГЕРБ)

Хво̀стяне е село в Югозападна България. То се намира в община Гърмен, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Кметството в Хвостяне.

Село Хвостяне се намира в полупланински район, югоизточно от град Гоце Делчев и източно от река Места.

История[редактиране | редактиране на кода]

В 19 век Хвостяне е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Фустане (Foustane) е посочено като село с 45 домакинства и 110 жители мюсюлмани.[1] През 1899 година селото има население 230 жители според резултатите от преброяване населението на Османската империя.[2] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Хвостяне (Фустáня) е селище, в което живеят 250 турци-мюсюлмани[3], в 65 къщи.[4]

Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Блатска, Дъбница и Фустани живеят 1100 помаци.[5]

Тъй като майчиният език на голяма част от жителите на селото е турски, в края на 1922 година Петричкият окръжен училищен съвет взима решение да разреши откриването във Фустаня на частно турско училище.[6]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Жителите на селото са мюсюлмани.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.. II издание. София, Македонски научен институт, 1995, [1878]. с. 130 – 131.
  2. Зеленгора, Георги. Българите в Турция – 7. // News Agency, 2012-01-02. Посетен на 2012-01-03.
  3. Кънчов, Васил. Неврокопска Каза. // Македония. Етнография и статистика. II фототипно издание. София, Проф. М. Дринов, 1996, [1900]. с. 195.
  4. Кънчов, Васил. Неврокопската каза. // Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. София, Наука и изкуство, 1970, [1894 – 1896]. с. 274.
  5. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 245.
  6. Петрички окръжен вестник, г. I, бр. 8, 10 ноември 1922, с. 2.