Кара кая

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за светилището в Западните Родопи. За светилището в Източни Родопи вижте Кара кая (Буково).

Кара кая
Скалистият връх (пирамида) Кара кая
Скалистият връх (пирамида) Кара кая
Местоположение
Bulgaria Blagoevgrad Province relief location map.jpg
41.8304° с. ш. 23.7765° и. д.
Кара кая
Местоположение в България Област Благоевград
Страна Флаг на България България
Област Благоевград Област Благоевград
Археология
Вид Скално светилище
Период XII-X век пр. Хр.
Епоха Бронзова епоха/късна Античност

Кара кая (в превод от турски Черната скала) е мегалитно праисторическо светилище разположено непосредствено до изворите на река Вищерица в Западните Родопи. [1]

Елементи на мегалитното светилище при Кара кая край р.Вищерица

Откритие и интерпретация[редактиране | редактиране на кода]

Обектът е публикуван за пръв път през 2003 г. от Васил Марков, като преди това на обектът е проведено теренно проучване в рамките на Експедиция „Западни Родопи” през 2001 и 2002 г. проведени с участието на „Студентския научно изследователски клуб за древни култури” към катедра „Културология“ на ЮЗУНеофит Рилски”.

Светилището е внушително по своите мащаби, а култовите инсигнии са издълбани в монолитната скала се наблюдават на няколко нива. Изсечените елипсовидни басейнчета в скалите са интерпретираните като „конски стъпки“ се наблюдават на най-високата точка от обожествената в древността скала. Оформената като „конска челюст“ скала, намираща се в подножието на монолитната скала (също маркирана с издълбаване) според проф.Васил Марков свидетелстват за това, че тук най-вероятно е бил почитан тракийският херос от върха на космическата планина, отъждествявана с върховното мъжко слънчево божество в древна Тракия.[2]

Хипотезата на проф.Марков не почива на редовни археологически проучвания и на този етап е в рамките на една много обща интерпретация.

Описание и особености[редактиране | редактиране на кода]

Светилището Кара кая е култов обект, където се наблюдават много вкопавания и издълбавания в скалата, които често представляват огромни, извисени към небето скали заемащи централното най-свещено място при древните култови обекти. При този тип светилища на най-високата точка обикновено е разположена равна площадка от която се открива гледка във всички посоки на видимия свят, а върху скалата има множество изсичания, където често се наблюдава наличието на няколко по-големи наподобяващи съд с различна форма.[3]

Сведенията за подобен вид издълбавания съществуват още от древни времена. При описанието на похода на Аргонавтите, Пиндар споменава, как те слезли на тракийския бряг, където стадо бикове доброволно се принесли в жертва, като култовото действие е извършено на мегалитен жертвеник със “Вдлъбнати жертвени басейнчета буквално “Длани на ръце” в каменните жертвеници, типични съоръжения на тракийската мегалитна култура.” [4] Възможно е, в сведението на древногръцкия автор, да става въпрос за един и същ тип скални вкопавания като наблюдаваните при Кара кая.

Светилището е изградено около два своеобразни центрове - високо при скалистия връх (наречен Кара кая) с форма на пирамида и долу, до изворите на река Вищерица, където са били съсредоточени култови действия. Според проф. Васил Марков хидронимът Вищерица се доближава до едно от названията на езическия жрец при българите - вещер. Названието на реката съвпада и с названието на митологичен персонаж от Родопите, който хората си представят като червеникава пеперуда наричана „Вищерица“. Според народните предания тези пеперуди са претърпели магическа трансформация стари жени, които летят нощем и пият кръвта на децата. Не без основание Таня Бонева ги свързва с вщиците, които са митологичен и култово обреден персонаж, който също е свързан като генеалогия с древно-езическите религии.

Керамичният материал открит при теренните проучвания (солидни натрупвания от културен пласт тук са натрупани около самата скала) е отнасен най-общо към втората половина на I хил. пр. Хр. Скалните изсичания при върха са с кръгла и сърцевидна форма. Забележителни са скалните изсичания интерпретирани като "конска челюст" и "каменна ладия" - сочеща в западна посока. И двете изсичания според Марков представляват своеобразни скални олтари. От северната страна на естествената скална пирамида е била изградена архитектурна част, от която днес са останали само руини, след напълното ѝ унищожаване по време на иманярски инвазии. [5]

В една много обща интерпретация Марков разглежда топонимът "Черната скала" като знак-символ на фригийската Велика богиня майка Кибела. Този факт, както и затворената и прилепена към северната страна на скалната пирамида, внушителна като размери постройка, служела вероятно за ритуали по посвещения и датирана от Елинистичната и Трако-римската епоха, навежда ученият на мисълта, че на този обект има следи от мистериален култ.

Според Марков, свидетелство за мистериалната обредност е интерпретираната от него като "мегалитната ладия" скала, разположена в подножието на централната скала. "Ладията" сочи в западна посока, към залеза на Слънцето, т.е. "посоката на смъртта" и заника на живота. Този факт, кара проф.Марков да предложи хипотезата, че тук се касае за сезонно божество периодично преминаващо през смъртта и много характерно за древноизточните митологии и пристътващо в древнотракийските и древногръцките мистериални култови практики и легенди.[6]

Мегалитът с формата на риба (Кара кая, Западни Родопи)

На източния бряг на река Вищерица, като част от култовия комплекс "Кара кая", обхващащ целия склон от върха на запад и надолу е регистрирана и внушителена по размери скала, грубо оформен като риба, белязана от множество издълбавания. Непосредствено до мегалитната риба на самия бряг на реката са разположени и два високи каменни блока - изправени един до друг, маркирани също с издълбавания. Проф.Марков ги разглежда като "врата" - арка. Самото маркиране на позицията "долу - при водата" е свидетелство за наличието на култови практики, поветени на господаря на подземния свят. Той винаги е свързван с хаоса и мислен като антагонист - врага на небесното божествено начало. За това свидетелства както позицията "долу" в структурно отношение, така и семантиката и на двата открити на брега на р.Вищерица мегалитни паметника. Скалната арка, може да се разглежда като врата към подземното царство, пазено от митичното куче Цербер и последващата го река на смъртта - Стикс, в пещерите - вход към подземния свят в митологията на древните хети. [7]

Проф. Марков отбелязва, че най-забележителен при този култов обект е скалният жертвеник с формата на риба при реката - това е един от зооморфните символи на антагониста-змей, познат от древнотракийската торевтика.[8] Позиционирането на жертвеника до реката навежда на мисълта, че и самата река вероятно е разглеждана като природен код на антагониста - господар на подземното царство. [9]

Митологичната представата за реката-вода като образ на змията-змей - символ на хаоса и антагониста е силно застъпена при народите обитавали Източното Средиземноморие през древността. (Тази теза е защитена от Ариел Голан в труда му "Миф и символ" (Иерусалим-Москва, 1994), където са разгледани и анализирани паметници от праисторическото и античното изобразително изкуство и писмени източници.)

Представата за връзката между реката, рибата и змея до късно се пази във фолклорните предания и легенди, като у българите и сърбите съществува митологично вярване, че шаранът може да се превърне във змей, ако е живял повече от четиридесет години. Подобни митологични сцени се срещат и във изобразителни сцени от фолклора в региона на Пиринска Македония - в църквата в град Бобошево, където под кръста вместо лами са изобразени две големи люспести риби - шарани и във венчилката на иконостаса от църквата в Роженския манастир.[10][11]

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. wikimapia.org Скално светилище Кара кая
  2. Марков, В. Културно наследство и приемственост. наследство от древно езическите свети места в българската народна култура. Благоевград: УИ Неофит Рилски" 2007: 311
  3. Марков, В., Гоцев, Ал., Янков, А. Сакрално пространство в Древна Тракия. Благоевград: УИ "Н. Рилски", 2003; Марков, В. Културно наследство и приемственост. Наследство от древноезическите свети места в българската народна култура. Благоевград: УИ "Неофит Рилски" 2007;Gotsev2004:Gotsev,A.Thracian Cult Places in West Rhodopa Mountains During the I Millennium B.C. Some Aspects of Their Surveys. - In: Art and Culture with no Limits. Blagoevgrad: Neofit Rilski, 2004, p. 15-24
  4. Ал Фол.Тракийския Дионис. Книга I Загрей., С., 1991, с.32-37
  5. ЮЗУ „Неофит Рилски” Проекти и открития Светилище „Кара Кая”
  6. ИВАН ВЕНЕДИКОВ,"РАЖДАНЕТО НА БОГОВЕТЕ", ИЗД. "АРГЕС", София, 1992
  7. Марков, В. Културно наследство и приемственост. наследство от древно езическите свети места в българската народна култура. Благоевград: УИ Неофит Рилски" 2007: 311-316
  8. Иван Маразов, „Мит, ритуал и изкуство в древна Тракия", Изд. на СУ „Климент Охридски“, София (1992)
  9. Марков, В. Културно наследство и приемственост. наследство от древно езическите свети места в българската народна култура. Благоевград: УИ Неофит Рилски" 2007: 311-316
  10. Валентин Ангелов, Българската монументална дърворезба, 1992 г.
  11. Валентин Ангелов "Митологични мотиви в българската възрожденска дърворезба", 1985
     Портал „Македония“         Портал „Македония