Роженски манастир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Роженски манастир
Bulgarien-Roschen-2-1996.jpg
Общ изглед
Relief Map of Bulgaria.jpg
41.5303° с. ш. 23.4264° и. д.
Роженски манастир
Местонахождение в България
Вид на храма православен манастир
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Рожен
Вероизповедание Българска патриаршия
Епархия Неврокопска
Време на изграждане XIII век
Съвременен статут паметник на културата
Съвременно състояние действащ
Роженски манастир в Общомедия

Роженският манастир „Рождество Богородично“ е средновековен манастир, най-големият в Пиринска Македония, България. В миналото манастирът е бил стовропигиален, а днес е подчинен на Неврокопската епархия на Българската православна църква.[1] Манастирът е обявен в 1973 година за паметник на културата с национално значение.[2]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Манастирът е разположен в югозападните склонове на Пирин, на няколко километра североизточно от Мелник. Манастирът е дал името си на съседното село Рожен.

История[редактиране | редактиране на кода]

Вътрешният двор на Роженския манастир
Стенопис от притвора на католикона

Ранната история на манастира не е ясна. Голям пожар в края на XVII век поврежда манастирските сгради и вероятно унищожава манастирския архив. При разкопки в манастирския двор са намерени накити и монети от византийския император Михаил VIII Палеолог (1259 – 1282). Косвени данни за съществуването на манастира през ΧΙΙΙ век се откриват в една приписка в гръцки ръкопис. Според Венцислав Каравълчев основател на манастира е Калист Ангеликуд.[3] Най-ранното сигурно сведение за съществуването на обителта е приписка в ръкопис от библиотеката на Великата Лавра, в която се казва, че ръкописът е преписан в 1551 година от йеромонах Козма, игумен на манастира на „Всесвещената Богородица Розинотиса“.

През XVI век Роженската обител преживява подем. Към средата на века се строят днешното южно манастирско крило и главната църква. В края на века са украсени със стенописи църквата и трапезарията. В началото на следващия XVII век е изписана южната фасада на главния храм, а през 1662 година е украсена със стенописи и новопостроената манастирска костница „Свети Йоан Кръстител“. След пожар през втората половина на XVII век манастирът изпада в тежко положение.

Манастирът е възстановен в началото на XVIII век с финансовата помощ на богати българи от цялата страна. Реконструкцията започва през 1715 година, а църквата е изцяло завършена през 1732 година.

През 1761 година под предлог, че има финансови затруднения Роженският манастир губи своята самостоятелност и се превръща в метох насветогорския Иверски манастир. За игумени са назначавани иверски монаси. В началото на XIX век строителството в манастира продължава. По същото време той е регионален духовен център и притежава много земи в околностите. В края на XIX и началото на XX век манастирът отново запада.

В 1891 година Георги Стрезов пише за манастира:

Над селото е едноименният манастир „Рожна“, изопачено от „Рождество Богородици“. Вехто здание, над селото. Тоя манастир зависи от светогорския Иверски манастир. [...] Вярват, че иконата, старо едно изображение, в навечерието на празника сама се раздвижва от мястото си искаещи да излезе. Тогаз похващат я калугерите и я изнасят вън пред църковните врата. Всичките присъствующи минуват под иконата за здраве. В това време трепят се, бият се, кой по-напред да мине. В манастира живеят 20 калугери; четат гръцки.[4]

След 1912 година между България и Гърция възниква спор за собствеността на Роженския манастир. Спорът е окончателно разрешен през 1921 година от Арбитражния съд в Хага в полза на България.[5]

В края на 60-те години на XX век започват реставрационно-консервационни работи по стенописите, иконите и дърворезбите, като те са завършени в началото на 90-те години на XX век от реставраторски екип с ръководители Лозинка Койнова-Арнаудова и Александър Пенев. В 1981 година колектив под ръководството на Христина Станева завършва архитектурна и строителна консервация и реставрация на манастира.

„Рождество Богородично“[редактиране | редактиране на кода]

Възстановеният в 1715 година католикон е изписан в 1727 година от Теохарис и Николаос – двамата зографи изписват сцената Успение Богородично с портрет на ктитора на източната стена на притвора, като оставят подпис „ηστορίθη ι παρούσα κ[ο]ίμησις ιπό αγιογράφων Θεοχάρι κ(αι) Νικολάου“.[6] В 1732 година зографът Алексиос от Янина изрисува иконостасните икони и стенописи в църквата.[7]

„Света Богородица Вратарница“[редактиране | редактиране на кода]

„Света Богородица Вратарница“

Докато Роженския манастир е подчинен на Атонския манастир Ивирон, спазвайки църковна традиция, той получава копие на чудотворната икона, съхранявана в манастира „майка“ – в случая това е иконата на Св. Богородица Портаитиса или на български – Вратарница. Оригиналната икона е охранявала портите на Ивирон и оттам епитета Портаитиса. Копието е създадено през 1790 година от монаха зограф Яков Иверски, по поръчка на кожарския еснаф в Мелник. За разлика от останалите копия на иконата, това, дарено на Роженския манастир, е направено от светено желязо, и е обкръжено от десет малки композиции, изобразяващи лековитите ѝ чудеса. Тя е подписана от автора: „διά χε[ι] ρός Ιακώβου μοναχού Ιβηρίτου“.[8]

Иконата се смята за чудотворна. Всяка година на 7 септември богомолци от цялата страна и чужбина принасят своите дарове пред иконата и пренощуват в храма за здраве. На 8 септември – Малка Богородица, храмов празник на манастира, се извършва литийно шествие с чудотворната икона, благославяне на манастирския курбан и раздаването му за здраве.[9] В манастира се отбелязва и друг празник, свързан с тази чудотворна икона – третият ден на Великден.

Днес иконата се съхранява в манастирския храм „Свето Рождество Богородично“.

„Свети Йоан Кръстител“[редактиране | редактиране на кода]

„Свети Йоан Кръстител“

Костницата „Свети Йоан Кръстител“, изградена в 1597 година,[10] е разположена вън от манастирските стени, на 50 m на север, край манастирското гробище. Изписана а е в 1662 година.[1]

„Св. св. Кирил и Методий“[редактиране | редактиране на кода]

„Св. св. Кирил и Методий“

Църквата е разположена на 200 m североизточно от манастира. Построена е в 1912 – 1914 година от българите екзархисти, които не са допускани в патриаршисткия манастир, по инициатива на Яне Сандански. До църквата е погребан убитият в 1915 година Сандански.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 210.
  2. Списък на обекти със статут на недвижими културни ценности (паметници на културата) с категория „национално значение“ на територията на област Благоевград. // Министерство на културата на Република България. Посетен на 2018-04-22.
  3. Каравълчев, Венцислав. Мелнишкият светител – преп. Калист Ангеликуд (ок. 1325 –ок. 1395). // Двери. Посетен на 2018-04-25.
  4. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 27.
  5. Роженски манастир „Рождество Богородично“
  6. Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450 – 1850), τόμος 3, Αβέρκιος – Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. с. 312.
  7. Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450 – 1850), τόμος 3, Αβέρκιος – Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. с. 152.
  8. Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450 – 1850), τόμος 3, Αβέρκιος – Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. с. 317.
  9. Енциклопедия Пирински край. Т. 2. Благоевград, 1999, стр. 436.
  10. Роженски манастир „Рождество Богородично“. // Свети места. Посетен на 2018-04-25.
     Портал „Македония“         Портал „Македония