Неврокопска епархия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за епархията на Българската православна църква. За епархията на Цариградската патриаршия вижте Зъхненска и Неврокопска епархия. За титулярната епархия на Римокатолическата църква вижте Никополска ад Нестум архиепархия.

Неврокопска епархия
Eparchy of the Bulgarian Orthodox Church.png
The Presentation of Virgin Mary.jpg
Храм „Въведение Богородично“, Благоевград
Църква Българска православна църква
Страна България
Център Гоце Делчев
Катедрална църква Св. св. Кирил и Методий и Свети Илия
Архиерейски наместничества Благоевград
Разлог
Сандански
Петрич
Предстоятел Серафим
Сан митрополит
Брой манастири 8
Неврокопска епархия в Общомедия

Неврокопската епархия е епархия на Българската православна църква със седалище в град Гоце Делчев (със старо име Неврокоп, от където идва и името на епархията) и архиерейски наместничества в градовете Благоевград, Разлог, Сандански и Петрич. От 19 януари 2014 година предстоятел на епархията е митрополит Серафим. Катедрална църква е храм „Св. св. Кирил и Методий и Свети Илия“ в Гоце Делчев.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Notitia Episcopatuum на псевдо Епифаний (около 640 г.) епархията е на 16 място от автокефалните катедри на Вселенската патриаршия. Архиепископията не се споменава в Notitiae от X век.[1] [2]

Според Теодосий Гологанов епархията има апостолски произход, тъй като Никопол е този Никопол, в който Апотол Павел прекарва една зима.[2]

Само два епископи се споменават в първото хилядолетие: Йоан, който участва в Седмия Вселенски събор (Втори Никейски) в 787 г. и Никола Сава, който взима участие в Константинополския събор в 879 - 880, реабилитирал патриарх Фотий I Константинополски.

Епископията понякога е независима, понякога подчинена на една от петте митрополии - Мелнишката, Серската, Филипийската, Драмската или Зъхненската. Преди въздигането на Зъхненската архиепископия в митрополия в 1329 година, принадлежи към Филипи, след което е предадена на Зъхна, а по-късно на Сяр. В средата на XV век е издигната в митрополия.[2]

Неврокопски митрополити
Име Име Години
Самуил Σαμουήλ
Йоасаф Ιωάσάφ споменат в 1564, 1575-1578 1593-1597
Дионисий Διονύσιος споменат в 1593
Ананий Ανανίας споменат в 1606 и 1608
Антим I Άνθιμος Α' - споменат в 1608 и 1609
Даниил I Δανιήλ Α' 1611 - 1622
Даниил II Δανιήλ Β' 1622 - 1626
Антим II Άνθιμος Β' споменат в 1628
Никифор I Νικηφόρος Α' споменат в 1643
Сисой Σισώης - 1655[3]

В 1600 година със синодално решение на патриарх Матей II Константинополски епархията е понижена в епископия.[2]

През юли 1655 година патриарх Йоаникий II Константинополски закрива епархията и я слива със Зъхненската. В 1663 година 70 села напускат епархията и тя е слята с Драмската и Филипийска, която получава името Филипийска, Драмска, Зъхненска и Неврокопска митрополия.[3]

Неврокопската епархия е отделена от Филипийската, Драмската, Зъхненска и Неврокопската в 1882 година при патриарх Йоаким III Константинополски, след присъединяването към нея на Разложка околия - дотогава част от останалата в България Самоковска епархия и е създадена Неврокопската и Разложка архиепископия (Αρχιεπισκοπή Νευροκόπου και Ρασλοκίου), пряко подчинена на Вселенската патриаршия.[3][4]

Неврокопски и Разложки архиепископи
Име Име Години
Игнатий Неврокопски Ιγνάτιος 1882 - 1884
Хрисант Неврокопски Χρύσανθος 1885 - 1888[3]

Архиепископията е издигната в митрополия в 1888 година.[3]

Неврокопски митрополити
Име Име Години
Григорий Неврокопски Γρηγόριος 1888 - 1891
Никифор Левантаридис Νικηφόρος Λεβανταρίδης 1892 - 1894
Неофит Неврокопски Νεόφυτος 1896 - 1900
Никодим Неврокопски Νικόδημος 1900 - 1903
Теодорит Васмадзидис Θεοδώρητος Βασματζίδης 1903 - 1907
Дамаскин Мосхопулос Δαμασκηνός Μοσχόπουλος 1907 - 1922
Филотей Лукидис Φιλόθεος Λουκίδης 1924 - 1935
Евгений Теологу или Вакалис Ευγένιος Θεολόγου ή Βακάλης 1935 - 1936
Василий Комвопулос Βασίλειος 1938 - 1941 (като драмски и неврокопски)
Георгий Папагеоргиадис Γεώργιος Παπαγεωργιάδης 1942 - 1945
Агатангел Цаусис Αγαθάγγελος Τσαούσης 1945 - 1951[3]

В 1938 - 1941 е слята с Драмската митрополия. В септември 1952 година е слята със Зъхненската в Зъхненска и Неврокопска епархия.[3]

Екзархийска епархия[редактиране | редактиране на кода]

Берат за назначаване на митрополит Иларион от 1894 г.

Неврокопската екзархийска епархия е създадена през 1894 година с берат на турското правителство. На 24 април същата година е ръкоположен и първият митрополит Иларион Неврокопски.[5] По това време епархията има три околии - Неврокопска, Разложка и Горноджумайска. Митрополит Иларион пристига в Неврокоп на 10 май и е посрещнат радушно от цялото българско население.

След Иларион, епархията временно е поверена на свещеник Сава Попов от Мелнишка епархия, а след Балканската война на дебърския митрополит Козма. От 1 юни 1915 година за управляващ епархията е назначен струмишкият митрополит Герасим, а на 21 юни 1915 - неврокопски митрополит архимандрит Макарий,[5][6] чието каноническо утвърждаване става на 27 март 1916 година.[7] През 1920 година към епархията се присъединява Петричка и Мелнишка околия, подведомствени дотогава на Струмишката епархия. В 1921 година седалището е преместено от Неврокоп в Горна Джумая, но в 1928 година е върнато в Неврокоп. След смъртта на Макарий за неврокопски митрополит на 24 март 1935 година е избран епископ Борис Стобийски. В следните години седалището се местя няколко мъти между Неврокоп и Горна Джумая до 1951 година, когато с новия устав на Българската православна църква е установено в Горна Джумая, току-що прекръстен на Благоевград.[5] Борис Неврокопски е убит на 8 ноември 1948 година по политически причини от низвергнат свещеник.[8]

Неврокопски екзархийски митрополити и управляващи архиереи
Име Години
1. Иларион Неврокопски (24 април 1894 — 1912)
Сава Попов (1912 — 1914)
Козма Дебърски (1914 — 1915)
Герасим Струмишки (1 юни 1915 — 21 юни 1915)
2. Макарий Неврокопски (21 юни 1915 — 7 юни 1934)
3. Борис Неврокопски (17 март 1935 — 8 ноември 1948)
4. Пимен Неврокопски (4 януари 1953 — 18 май 1992)
Йоан Драговитийски (1991 — 1993)
5. Натанаил Неврокопски (24 април 1994 — 16 ноември 2013)
Дометиан Видински (17 ноември 2013 — 19 януари 2014)
6. Серафим Неврокопски (9 януари 2014 - )

Манастири[редактиране | редактиране на кода]

Роженски манастир
Име
Горнобрезнишки манастир „Свети Илия“
Гоцеделчевски манастир „Живоприемний източник“
Обидимски манастир „Свети Пантелеймон“
Петрички манастир „Света Петка“
Роженски манастир „Рождество Богородично“
Сандански манастир „Св. св. Козма и Дамян“
Тросковски манастир „Свети Архангел Михаил“
Хаджидимовски манастир „Свети Георги“
Чуриловски манастир „Свети Георги“

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Raymond Janin, La hiérarchie ecclésiastique dans le diocèse de Thrace, in Revue des études byzantines, tomo 17, 1959, pp. 144-145.
  2. а б в г Παπακυριάκος, Kυριάκος. Η Ιστορία της Ι. Μ. Αγίας Τριάδος Τούμπας Σερρών, Β ́ ἔκδοση, βελτιωμένη. Σέρρες, 2011. ISBN 78-960-92213-4-4. с. 29. Посетен на 2015-12-21.
  3. а б в г д е ж Τουρκοκρατούμενη Μακεδονία: Η Ελληνική Μητρόπολη του Νευροκοπίου-Goze Deltschew- Гоце Делчев(1870-1908). // Yauna Takabara, 2013-06-07. Посетен на 2014-08-27.
  4. Συνοπτική ιστορία της Ιεράς Μητροπόλεως Δράμας. // Ιερά Μητρόπολη Δράμας. Посетен на 13 ноември 2013.
  5. а б в Ваташки, Румен. Българската православна църква и римокатолическите мисии в България (1860 - 30-те години на ХХ век): Църковно-историческо изследване. Шумен, Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“, 2005. с. 44.
  6. Окръжен държавен архив - Благоевград - „Пътеводител по архивните фондове 1805–1944“ София, 1978, Наука и изкуство, стр. 88
  7. Митрополит Макарий
  8. Мъченишки кръст, Животописни бележки за Неврокопския митрополит Борис.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония