Главиницка епархия
Тази статия е за историческата и титулярната православна епархия. За титулярната католическа вижте Главиницка епархия (Римокатолическа църква).
| Главиницка епархия | |
|---|---|
.jpg) Карта на епархиите на Охридската архиепископия към 1020 година от атласа „Българите в техните исторически, етнографически и политически граници“, 1917 година. Главиницката е под № 3 | |
 | |
| Църква | Българска православна църква |
| Страна | България |
| Център | Главиница |
| Дата на основаване | X век |
| Предстоятел | Макарий |
| Сан | епископ |
Главиницката или Главеницката епархия е бивша епархия на Българската патриаршия, съществувала в X век в Южна Албания. Центърът и е град Главиница, споменат в Краткото житие на Климент Охридски като едно от трите места за почивка, предоставени от българския владетел Борис I на Климент Охридски – „и в Кефалиния наричана на български език Главиница“.[1] Няма засвидетелстван средновековен епископ на Главиница. Епархията е в надпис в апсидата на Самуиловата църква „Свети Ахил“ на едноименния остров в Малкото Преспанско езеро, в който се говори за Кефалонийска епархия, гръцки превод на Главиница.[2] Димитър Хоматиан споменава манастир „Свети Димитър“ край Главиница (κατά Γλαβήνιτζαν).[3] Главиница е спомената от Ана Комнина. Запазената епископска титла Главинишки и/или Акрокеравнийски (Γλαβηνίτζης ἤτοι Ακροκεραύνιας), в зависимост от значението, с което е употребен гръцкият съюз ἤτοι, показва, че епархията е наследница на Акрокеравнийската, като е обхващала и Авкрокеравнийския полуостров или съседната му област около Авлонския (Вльорския) залив. В 1287 година се споменава епископ авелонски и главинишки (episcopis Аvellonensis et glavinicensis).[4]
Главиница е идентифицирана с много селища. В началото на XXI век се смята, че е бил на мястото на град Балши, където е открит надписът, известяващ за покръстването на българите.[5]
В 1910 година титлата Главиницки е дадена като титулярна от Вселенската патриаршия на Варнава, викарий на дебърско-велешкия митрополит.
Главиницка е титулярна епископия на Българската православна църква от 21 септември 1932 година.[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
- Титулярни епископи на Вселенската патриаршия
| Име | Управление |
|---|---|
| Варнава (Росич) | 10 април 1910 – 17 ноември 1920 |
- Титулярни епископи на Българската екзархия и патриаршия
| Име | Управление |
|---|---|
| Климент (Българов) | 21 септември 1932 – 8 септември 1942 |
| Стефан I (Стайков) | 2 април 1950 – 21 януари 1962 |
| Стефан II (Йовков) | 4 април 1965 – 19 август 1970 |
| Симеон (Костадинов) | 14 януари 1973 – 17 април 1986 |
| Йоан (Стойков) | 30 ноември 2010 – 22 февруари 2019 † |
| Макарий (Чакъров) | 26 юни 2022 |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Снѣгаровъ, Иванъ. История на Охридската Архиепископия. Първи Томъ. Отъ основаването ѝ до завладѣването на Балканския полуостровъ от турцитѣ. София, Кооперативна печатница „Гутенбергъ“, 1924. с. 168.
- ↑ а б Велев, Ганчо. За титлите на архиереите без епархии в Българската църква. // 10 септември 1985. Посетен на 3 юни 2017.
- ↑ Снѣгаровъ, Иванъ. История на Охридската Архиепископия. Първи Томъ. Отъ основаването ѝ до завладѣването на Балканския полуостровъ от турцитѣ. София, Кооперативна печатница „Гутенбергъ“, 1924. с. 169.
- ↑ Снѣгаровъ, Иванъ. История на Охридската Архиепископия. Първи Томъ. Отъ основаването ѝ до завладѣването на Балканския полуостровъ от турцитѣ. София, Кооперативна печатница „Гутенбергъ“, 1924. с. 170.
- ↑ The Basilica of Ballsh where Boris, the Bulgarian Tsar, was Baptized. // Anglisticum Journal 5 (9). September 2016. e-ISSN: 1857-8187, p-ISSN: 1857-8179. с. 54.[неработеща препратка]
| |||||||||||||||||||