Главиницка епархия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за историческата и титулярната православна епархия. За титулярната католическа вижте Главиницка епархия (Римокатолическа църква).

Главиницка епархия
Archbishopric of Ohrid in 1020, map by Dimitar Rizov (1917).jpg
Карта на епархиите на Охридската архиепископия към 1020 г. от атласа „Българите в техните исторически, етнографически и политически граници“, 1917 г. Главиницката е под №3
Balshi.jpg
Надписът от Балши
Църква Българска православна църква
Страна България
Център Главиница
Дата на основаване X век
Предстоятел Йоан
Сан епископ

Главиницката или Главеницката епархия е бивша епархия на Българската патриаршия, съществувала в X век в Южна Албания. Центърът и е град Главиница, споменат в Краткото житие на Климент Охридски като едно от трите места за почивка, предоставени от българския владетел Борис I на Климент Охридски – „и в Кефалиния наричана на български език Главиница“.[1] Няма засвидетелстван средновековен епископ на Главиница. Епархията е в надпис в апсидата на Самуиловата църква „Свети Ахил“ на едноименния остров в Малкото Преспанско езеро, в който се говори за Кефалонийска епархия, гръцки превод на Главиница.[2] Димитър Хоматиан споменава манастир „Свети Димитър“ край Главиница (κατά Γλαβήνιτζαν).[3] Главиница е спомената от Ана Комнина. Запазената епископска титла Главинишки и/или Акрокеравнийски (Γλαβηνίτζης ἤτοι Ακροκεραύνιας), в зависимост от значението, с което е употребен гръцкият съюз ἤτοι, показва, че епархията е наследница на Акрокеравнийската, като е обхващала и Авкрокеравнийския полуостров или съседната му област около Авлонския (Вльорския) залив. В 1287 г. се споменава епископ авелонски и главинишки (episcopis Аvellonensis et glavinicensis).[4]

Главиница е идентифицирана с много селища. В началото на XXI век се смята, че е бил на мястото на град Балши, където е открит надписът, известяващ за покръстването на българите.[5]

В 1910 година титлата Главиницки е дадена като титулярна от Вселенската патриаршия на Варнава, викарий на дебърско-велешкия митрополит.

Главиницка е титулярна епископия на Българската православна църква от 21 септември 1932.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Титулярни епископи на Вселенската патриаршия
Име Управление
Варнава (Росич) 10 април 1910 – 1920
Титулярни епископи на Българската екзархия и патриаршия
Име Управление
Климент (Българов) 21 септември 1932 – 8 септември 1942
Стефан I (Стайков) 2 април 1950 – 21 януари 1962
Стефан II (Йовков) 4 април 1965 – 19 август 1970
Симеон (Костадинов) 14 януари 1973 – 17 април 1986
Йоан (Стойков) 30 ноември 2010 -

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Снѣгаровъ, Иванъ. История на Охридската Архиепископия. Първи Томъ. Отъ основаването ѝ до завладѣването на Балканския полуостровъ от турцитѣ. София, Кооперативна печатница „Гутенбергъ“, 1924. с. 168.
  2. а б Велев, Ганчо. За титлите на архиереите без епархии в Българската църква. // 1985-09-10. Посетен на 2017-06-03.
  3. Снѣгаровъ, Иванъ. История на Охридската Архиепископия. Първи Томъ. Отъ основаването ѝ до завладѣването на Балканския полуостровъ от турцитѣ. София, Кооперативна печатница „Гутенбергъ“, 1924. с. 169.
  4. Снѣгаровъ, Иванъ. История на Охридската Архиепископия. Първи Томъ. Отъ основаването ѝ до завладѣването на Балканския полуостровъ от турцитѣ. София, Кооперативна печатница „Гутенбергъ“, 1924. с. 170.
  5. The Basilica of Ballsh where Boris, the Bulgarian Tsar, was Baptized. // Anglisticum Journal 5 (9). September 2016. e-ISSN: 1857-8187, p-ISSN: 1857-8179. с. 54.