Главиницка епархия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Главиницка епархия
Archbishopric of Ohrid in 1020, map by Dimitar Rizov (1917).jpg
Карта на епархиите на Охридската архиепископия към 1020 г. от атласа „Българите в техните исторически, етнографически и политически граници“, 1917 г. Главиницката е под №3
Balshi.jpg
Надписът от Балши
Църква Българска православна църква
Страна България
Център Главиница
Дата на основаване X век
Предстоятел Йоан
Сан епископ

Главиницката или Главеницката епархия е бивша епархия на Българската патриаршия, съществувала в X век в Южна Албания. Центърът и е град Главиница, споменат в Краткото житие на Климент Охридски като едно от трите места за почивка, предоставени от българския владетел Борис I на Климент Охридски – „и в Кефалиния наричана на български език Главиница“.[1] Няма засвидетелстван средновековен епископ на Главиница. Епархията е в надпис в апсидата на Самуиловата църква „Свети Ахил“ на едноименния остров в Малкото Преспанско езеро, в който се говори за Кефалонийска епархия, гръцки превод на Главиница.[2] Димитър Хоматиан споменава манастир „Свети Димитър“ край Главиница (κατά Γλαβήνιτζαν).[3] Главиница е спомената от Ана Комнина. Запазената епископска титла Главинишки и/или Акрокеравнийски (Γλαβηνίτζης ἤτοι Ακροκεραύνιας), в зависимост от значението, с което е употребен гръцкият съюз ἤτοι, показва, че епархията е наследница на Акрокеравнийската, като е обхващала и Авкрокеравнийския полуостров или съседната му област около Авлонския (Вльорския) залив. В 1287 г. се споменава епископ авелонски и главинишки (episcopis Аvellonensis et glavinicensis).[4]

Главиница е идентифицирана с много селища. В началото на XXI век се смята, че е бил на мястото на град Балши, където е открит надписът, известяващ за покръстването на българите.[5]

В 1910 година титлата Главиницки е дадена като титулярна от Вселенската патриаршия на Варнава, викарий на дебърско-велешкия митрополит.

Главиницка е титулярна епископия на Българската православна църква от 21 септември 1932.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Титулярни епископи на Вселенската патриаршия
Име Управление
Варнава (Росич) 10 април 1910 – 1913
Титулярни епископи на Българската екзархия и патриаршия
Име Управление
Климент (Българов) 21 септември 1932 – септември 1942
Стефан I (Стайков) 2 април 1950 – 21 януари 1962
Стефан II (Йовков) 4 април 1965 – 19 август 1970
Симеон (Костадинов) 14 януари 1973 – 17 април 1986
Йоан (Стойков) 30 ноември 2010 -

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Снѣгаровъ, Иванъ. История на Охридската Архиепископия. Първи Томъ. Отъ основаването ѝ до завладѣването на Балканския полуостровъ от турцитѣ. София, Кооперативна печатница „Гутенбергъ“, 1924. с. 168.
  2. а б Велев, Ганчо. За титлите на архиереите без епархии в Българската църква. // 1985-09-10. Посетен на 2017-06-03.
  3. Снѣгаровъ, Иванъ. История на Охридската Архиепископия. Първи Томъ. Отъ основаването ѝ до завладѣването на Балканския полуостровъ от турцитѣ. София, Кооперативна печатница „Гутенбергъ“, 1924. с. 169.
  4. Снѣгаровъ, Иванъ. История на Охридската Архиепископия. Първи Томъ. Отъ основаването ѝ до завладѣването на Балканския полуостровъ от турцитѣ. София, Кооперативна печатница „Гутенбергъ“, 1924. с. 170.
  5. The Basilica of Ballsh where Boris, the Bulgarian Tsar, was Baptized. // Anglisticum Journal 5 (9). September 2016. e-ISSN: 1857-8187, p-ISSN: 1857-8179. с. 54.