Брегалнишка епархия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Брегалнишка епархия
Dioceses of the Macedonian Orthodox Church (2013-present).svg
Епархиите на МПЦ
Sv. Nikola - Štip 10.JPG
Съборната църква „Свети Никола
Местно име Брегалничка епархија
Църква Македонска православна църква - Охридска архиепископия
Страна Република Македония
Център Щип
Катедрална църква Свети Никола
Архиерейски наместничества Щип,
Кочани,
Радовиш,
Царево село
Предстоятел Иларион Брегалнишки
Сан митрополит
Брой манастири 38
Брой църкви 133[1]
Издание Троичник
Сайт www.bregalnickaeparhija.org.mk
Новата църква в Радовиш — „Света Троица(построена между 1997-2003 г.)
Лого на Злетовско-струмишкия епископ на Сръбската православна църква

Брегалнишката епархия (на македонска литературна норма: Брегалничка епархија) е епархия на неканоничната Македонската православна църква, разположена на територията на Република Македония с център в Щип. Брегалнишка епархия е и епархия на каноничната православна църква на територията на Република Македония - Православната охридска архиепископия под управлението на митрополит Марко Брегалнишки. Обхваща територии в източната централна част на страната. Към тази епархия принадлежат районите на градовете Щип, Кочани, Пробищип, Свети Никола, Радовиш, Каменица, Царево село и Виница. Начело на епархията стои митрополит Иларион Брегалнишки.

Името епахията си дължи на преминаващата през територията ѝ река Брегалница.

История[редактиране | редактиране на кода]

При управлението на Цариградската патриаршия над Кюстендилската епархия, центърът ѝ е в Кюстендил, а в Щип резидира викарен епископ.

След Първата световна война е създадена Злетовско-струмишка епархия на Сръбската православна църква с център в Щип, която е управлявана до Втората световна война от четирима епископи.

Според арондацията в 1931 година епархията обхваща следните срезове: Щипски, Овчеполски, Кратовски, Царевоселски, Малешки (Беровски), Радовишки, Струмишки, Валандовски, Гевгелийски, Неготин-вардарски, Кавадарски и Кочански.[2]

Викарни епископи в Щип на Печката патриаршия
Име Години
Руфим споменат по повод изписването на „Възнесение Господне“ в Щип от 13 май до 6 юли 1601 г.[3]
Серафим 1753 - преди 1766[4]
Викарни епископи в Щип на Вселенската патриаршия
Име Години
Филарет споменат 1783 - вероятно до 1788[5]
Дионисий 1788 - ?[5]
Николай край на 18 век, носи титлата брегалнишки, малешевски и овчеполски.[6]
Захарий 1840 - 1845[7]
Дионисий 1845 - 1858, вероятно грък[8][7]
Панарет Стовийски 1858 - 1860[9][7]
Синесий Стовийски 1875 - 1878[10][7]
Злетовско-струмишки епископи на Сръбската православна църква
Име Години
Серафим 23 декември 1920 - 29 октомври 1928
Вениамин ноември 1929 - 1934
Симеон 16 септември 1934 - 21 октомври 1939
Викентий 1939 - 1941 и администратор охридско-битолски
Злетовско-струмишки епископи на Македонската православна църква
Име Години
Наум (Димовски) 26 юли 1959 - 24 юни 1977
Горазд (Димитриевски) 24 юни 1977 - 12 юли 1986
Стефан (Веляновски) 12 юли 1986 - 1989

В 1989 година от Злетовско-струмишката се основават отделно две епархии: Брегалнишка, начело с митрополит Стефан и Струмишката, начело с митрополит Горазд.[11]

Брегалнишки митрополити на Македонската православна църква
Име Години
Стефан (Веляновски) 1989 - 10 октомври 1999
Йоан (Вранишковски) март - ноември 2000 (местоблюстител)
Агатангел (Станковски) 26 ноември 2000 – 7 октомври 2006
Иларион (Серафимовски) 22 август 2006 -
Брегалнишки митрополити на Православната охридска архиепископия
Име Години
Марко 16 юни 2006 -

Титулярна епископия на Българската православна църква[редактиране | редактиране на кода]

Брегалнишка е и титулярна епископия на Българската екзархия от 15 август 1893.

Брегалнишки титулярни епископи
Име Години
Антим 15 август 1893 — 18 ноември 1901
Неофит 7 декември 1908 — 20 юни 1910
Панарет 6 декември 1925 — 12 февруари 1944

Манастири[редактиране | редактиране на кода]

На територията на епархията е и Лесновският манастир „Свети Архангел Михаил“, който обаче е ставропигиален манастир на Македонската православна църква

Църкви[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Брегалничка епархија. // Брегалничка епархија. Посетен на 10 април 2014 г.
  2. Спроведбена наредба Светог архијерејског синода за Устав Српске православне цркве, Син. број 4507, Београд, 29/16. децембра 1931.
  3. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 418. Посетен на 9 февруари 2014 г.
  4. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 440. Посетен на 9 февруари 2014 г.
  5. а б Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 496. Посетен на 12 февруари 2014 г.
  6. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 373. Посетен на 9 февруари 2014 г.
  7. а б в г Калезић, Димитрије, уредник. Енциклопедија Православља, П-Ш. Београд, Савремена администрација, 2002. с. 2120.
  8. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 170. Посетен на 3 февруари 2014 г.
  9. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 397. Посетен на 3 февруари 2014 г.
  10. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 457. Посетен на 3 февруари 2014 г.
  11. Постоловски, Горан. Историски аспект на Брегалничката епархија - специјалистички труд. Штип, мај 2013. с. 59.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония