Брегалнишка епархия
| Брегалнишка епархия | |
 Съборната църква „Свети Никола“ | |
| Местно име | Брегалничка епархија |
|---|---|
| Църква | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Страна | Северна Македония |
| Център | Щип |
| Катедрална църква | „Свети Никола“ |
| Архиерейски наместничества | Щип, Кочани, Радовиш |
| Предстоятел | Иларион Брегалнишки |
| Сан | митрополит |
| Издание | „Троичник“ |
| Сайт | www.bregalnickaeparhija.org.mk |
| Брегалнишка епархия в Общомедия | |
Брегалнишката епархия (на македонска литературна норма: Брегалничка епархија) е епархия на Македонската православна църква, разположена на територията на Северна Македония с център в Щип. Обхваща територии в източната централна част на страната. Към тази епархия принадлежат районите на градовете Щип, Кочани, Пробищип, Свети Никола, Радовиш и Виница. Начело на епархията стои митрополит Иларион Брегалнишки.
Името епахията си дължи на преминаващата през територията ѝ река Брегалница.
История
[редактиране | редактиране на кода]При управлението на Цариградската патриаршия над Кюстендилската епархия, центърът ѝ е в Кюстендил, а в Щип резидира викарен епископ.
След Първата световна война е създадена Злетовско-струмишка епархия на Сръбската православна църква с център в Щип, която е управлявана до Втората световна война от четирима епископи.
Според арондацията в 1931 година епархията обхваща следните срезове: Щипски, Овчеполски, Кратовски, Царевоселски, Малешки (Беровски), Радовишки, Струмишки, Валандовски, Гевгелийски, Неготин-вардарски, Кавадарски и Кочански.[1]
На 20 юни 2023 година територията на община Царево село (Делчево) и на община Каменица (Македонска Каменица) е откъсната от Скопската епархия и е оформена като Царевоселско-Каменишка епархия.[2][3]
- Викарни епископи в Щип на Печката патриаршия
| Име | Години |
|---|---|
| Руфим | споменат по повод изписването на „Възнесение Господне“ в Щип от 13 май до 6 юли 1601 г.[4] |
| Серафим | 1753 – преди 1766[5] |
- Викарни епископи в Щип на Вселенската патриаршия
| Име | Години |
|---|---|
| Филарет | споменат 1783 – вероятно до 1788[6] |
| Дионисий | 1788 – ?[6] |
| Николай | край на XVIII век, носи титлата брегалнишки, малешевски и овчеполски.[7] |
| Захарий | 1840 – 1845[8] |
| Синесий Стовийски | 1875 – 1878[9][8] |
- Злетовско-струмишки епископи на Сръбската православна църква
| Име | Години |
|---|---|
| Серафим | 23 декември 1920 – 29 октомври 1928 |
| Вениамин | ноември 1929 – 1934 |
| Симеон | 16 септември 1934 – 21 октомври 1939 |
| Викентий | 1939 – 1941 и администратор охридско-битолски |
- Злетовско-струмишки епископи на Македонската православна църква
| Име | Години |
|---|---|
| Наум (Димовски) | 26 юли 1959 – 24 юни 1977 |
| Горазд (Димитриевски) | 24 юни 1977 – 12 юли 1986 |
| Стефан (Веляновски) | 12 юли 1986 – 1989 |
В 1989 година от Злетовско-струмишката се основават отделно две епархии: Брегалнишка, начело с митрополит Стефан и Струмишката, начело с митрополит Горазд.[10]
- Брегалнишки митрополити на Македонската православна църква
| Име | Години |
|---|---|
| Стефан (Веляновски) | 1989 – 10 октомври 1999 |
| Йоан (Вранишковски) | март – ноември 2000 (местоблюстител) |
| Агатангел (Станковски) | 26 ноември 2000 – 7 октомври 2006 |
| Иларион (Серафимовски) | 22 август 2006 – |
- Брегалнишки митрополити на Православната охридска архиепископия
| Име | Години |
|---|---|
| Марко | 16 юни 2006 – 20 юни 2023 |
Титулярна епископия на Българската православна църква
[редактиране | редактиране на кода]Брегалнишка е и титулярна епископия на Българската екзархия от 15 август 1893.
- Брегалнишки титулярни епископи
| Име | Години |
|---|---|
| Антим | 15 август 1893 – 18 ноември 1901 |
| Неофит | 7 декември 1908 – 20 юни 1910 |
| Панарет | 6 декември 1925 – 12 февруари 1944 |
Манастири
[редактиране | редактиране на кода]- „Свети Стефан“, край Конче
Църкви
[редактиране | редактиране на кода]- църква „Свети Никола“ – съборна църква на Брегалнишка епархия, Щип;
- църква „Свети Йоан Кръстител“, Щип;
- църква „Свети Архангел Михаил“, Щип;
- църква „Успение на Пресвета Богородица“, Ново село;
- църква „Свети Спас“, Ново село;
- църква „Света Троица“, Радовиш;
- църква „Свети Никола“, село Крупище.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Спроведбена наредба Светог архијерејског синода за Устав Српске православне цркве, Син. број 4507, Београд, 29/16. децембра 1931.
- ↑ ПОА се интегрира во МПЦ-ОА: Јован Вранишкоски стана митрополит крушевско-демирхисарски, епископот Давид викарен епископ на Скопската епархија // Скопско Ехо, 20/06/2023. Посетен на 22 юни 2023. (на македонска литературна норма)
- ↑ Соопштение (20.06.2023 14:38) // Македонска Православна Црква – Охридска Архиепископија, 20.06.2023. Посетен на 22 юни 2023. (на македонска литературна норма)
- ↑ Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 418. Посетен на 9 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
- ↑ Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 440. Посетен на 9 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
- ↑ а б Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 496. Посетен на 12 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
- ↑ Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 373. Посетен на 9 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
- ↑ а б Калезић, Димитрије, уредник. Енциклопедија Православља, П-Ш. Београд, Савремена администрација, 2002. с. 2120.
- ↑ Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 457. Посетен на 3 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
- ↑ Постоловски, Горан. Историски аспект на Брегалничката епархија - специјалистички труд. Штип, мај 2013. с. 59.
| |||||||||||
