Серафим Йованович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Серафим
сръбски духовник
Роден
Починал

Религия Православие
Образование Московска духовна академия

Серафим (на сръбски: Серафим) е сръбски духовник, злетовско-струмишки (1920 - 1928) и рашко-призренски епископ (1928 - 1945) на Сръбската православна църква.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е 29 ноември 1873 година със светското име Сава Йованович (Сава Јовановић) в Призрен, Османската империя. Завършва Призренската семинария и Московската духовна академия. На 15 юни 1902 година е ръкоположен за дякон, а на следващия ден за свещеник в църквата „Свети Александър Невски“ в Шкодра. На 25 март 1909 година става монах в Сръбския подвор в Москва. Преподава в Призренската семинария, в гимназията в Щип.[1]

На 23 декември 1920 година е ръкоположен за злетовско-струмишки митрополит в съборната църква „Свети Сава“ в Белград. На 29 октомври 1928 година избран за рашко-призренски епископ. Посланик е на Светия синод в Подкарпатска Русия за да работи за връщането на униатите към паровславието и изглаждане на църковните отношения. Умира на 13 януари 1945 година в Тирана, където е интерниран от окупационните власти и е погребан на православното гробище в Тирана.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 442. Посетен на 7 февруари 2014 г.
пръв злетовско-струмишки епископ (23 декември 1920 – 29 октомври 1928) Вениамин
Михаил рашко-призренски епископ (29 октомври 1928 – 13 януари 1945) Владимир
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Косово“         Портал „Косово