Призрен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Призрен
Prizren/Prizreni
Знаме
      
Герб
Изглед от Призрен
Изглед от Призрен
Kosovo relief location map.svg
42.23° с. ш. 20.74° и. д.
Призрен
Страна Flag of Kosovo.svg Косово
Окръг Призренски
Община Призрен
Площ 854 km²
Надм. височина 563 m
Население 184 586 души (2014)
Пощенски код 20000
Официален сайт kk.rks-gov.net/prizren
Призрен в Общомедия

Призрен (на сръбски: Призрен или Prizren; на албански: Prizren или Prizreni) е град в Косово. Населението е 184 586 жители.[1] Мнозинството от тях са етнически албанци.[2] Градът е разположен на североизточните склонове на Шар планина, затворен между границата със Северна Македония и Албания.

Град Призрен
Сръбски православен манастир.

История[редактиране | редактиране на кода]

Данните за града датират от V век пр.н.е., когато за първи път е споменат в „Географията“ на Птолемей като един от най-големите градове на илирите. В античността наречен Улпиана и Юстиниана Втора (Пътепис на „Петър Богдан Бакшев – български политик и историк от XVII век“ – Божидар Димитров, С., 2001 г., стр. 155-156.)

След разпада на Римската империя и заселването на славяните на Балканите, Призрен попада в границите на Първото българско царство, като в началото на XI век, след падането му, там е създадена Призренската българска епископия към Охридската българска архиепископия. През 1072 година в Призрен e прогласено възстановяването на Българската държава. Въстаниците срещу византийската власт под предводителството на скопския български болярин Георги Войтех провъзгласяват в Призрен за български цар под името Петър III Константин Бодин като пряк наследник на Самуил и комитопулите.

С възстановяването на българското царство в самото начало на XIII век Призрен отново попада в територията на българската държава (1204). По времето на Константин Тих Призрен е в границите на Търновското царство.[3]

По-късно Призрен е превзет от владението на възстановената Византия от Стефан Милутин, а в края на управлението на Стефан Душан става столица на Душановото царство. Тук е седалището на учредената по инициатива на Стефан Душан Печка патриаршия, правоприемник на сръбската архиепископия (XIV век).

С превземането на Призрен през 1455 година от османците градът се превръща в един от бастионите на Османската империя в сърцето на Балканите. Оттук е родом известният Синан паша, който публично изгаря на клада на централния площад в Белград мощите на Свети Сава.

В Българското опълчение (1877 – 1878) взимат участие много призренчани – Стоян Алексеевич,[4] Тодор Алексович,[5] Петър Атанасов,[6] Трифон Атанасов,[7] Антон Атанасов (убит),[8] Владимир Богданов,[9] Никола Богданович, Тома Богданович, Коста Георгиев, Лучко Георгиев, Стретен Георгиев, Филип Георгиев, Ефтим Димитров, Васил (Василий) Иванов, Матей Иванов (Мато Иванович), Василий (Васо) Иванович, Стефан Илиев, Станко Колев (Кюлов), Петър Марков, Арсений Миланов (Миланович), Георги Младенов, Марко Николаев (николич), Иван (Йован) Новаков (Новаки), Антон (Атанас) Петров), Сава Петрович, Аврам Радучкович (Радуловски, Радулов), Цветко Савов, Димитър (Димитрий) Симов,[10][11] Илия Стефанович, Матей Тамов.

При избухването на Балканската война в 1912 година осем души от Призрен са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12]

През ноември 1915 г. в хода на разгрома на Сърбия през Първата световна война град Призрен е превзет от българската армия. Посетен е от цар Фердинанд I на 3 декември същата година, за когото е проведен военен парад на войските. Край града са погребани 671 български войници и офицери от Първата световна война.[13]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Печат на гръцката община
Родени в Призрен
  • Flag of Serbia.svg Антоние Тодорович (1880 – 1971), сръбски революционер, деец на Сръбската пропаганда в Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Владимир Богданов, на 10 април 1877 година постъпва като доброволец в I рота на I дружина на Българското опълчение, уволнен на 1 юли 1878 година[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Симов, български опълченец. Роден около 1848 година. Постъпил в Опълчението на 18 май 1877 година във II рота на VII дружина, уволнен на 7 юли 1878 година,[10][11] не е участвал в боевете.[15] След Освобождението живее във Враца.[10]
  • Flag of Serbia.svg Ивица Дачич (р. 1966), политик, министър-председател на Сърбия
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Богданов (1841 – 1919), опълченец и революционер[16]
  • Flag of Serbia.svg Петър Костич, сръбски книжовник, деец на Сръбската пропаганда в Македония
  • Flag of Serbia.svg Риста Скакалевич (1875 – 1960), сръбски просветен деец
  • Flag of Serbia.svg Сава Попович, сръбски просветен деец
  • Flag of Serbia.svg Серафим Йованович (1875 – 1945), сръбски духовник
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Ангелов, македоно-одрински опълченец, работник, Сярска чета.[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Симич, български свещеник в Долно Чамурли, Добруджа, до 1871 година, а след това с препоръка от Иларион Ловчански е изпратен за свещеник в Тулча, радетел за възраждане на българския език в църквите и училищата в Добруджа.[18]
Починали в Призрен
Други
  • Flag of Bulgaria.svg Милош Неделков (1870 – ?), македоно-одрински опълченец, родом от Мушутище, жител на Призрен, 4 рота на 1 дебърска дружина, ранен в Междусъюзническата война на 18 юни 1913 година, носител на кръст „За храброст“ IV степен[19]

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Официален сайт на Община Призрен (на албански, турски, сръбски) Архив на оригинала от 2005-05-07 в Wayback Machine.

Призрен- Фонд Благо

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. The World Gazetteer. // Архивиран от оригинала на 5 януари 2013.
  2. The World Gazetteer. // Архивиран от оригинала на 4 декември 2012.
  3. Коледаров, Петър. Политическа география на средновековната българска държава. БАН, София, 1979/1989.
  4. Руменин, Румен. Българското опълчение 1877–1878 г. Личен състав. По документи на ЦВА – В.Търново. София, Военно издателство, 1978, № 51.
  5. Руменин, Румен. Българското опълчение 1877–1878 г. Личен състав. По документи на ЦВА – В.Търново. София, Военно издателство, 1978, № 61.
  6. Руменин, Румен. Българското опълчение 1877–1878 г. Личен състав. По документи на ЦВА – В.Търново. София, Военно издателство, 1978, № 90.
  7. Руменин, Румен. Българското опълчение 1877–1878 г. Личен състав. По документи на ЦВА – В.Търново. София, Военно издателство, 1978, № 92.
  8. Руменин, Румен. Българското опълчение 1877–1878 г. Личен състав. По документи на ЦВА – В.Търново. София, Военно издателство, 1978, № 362.
  9. Руменин, Румен. Българското опълчение 1877–1878 г. Личен състав. По документи на ЦВА – В.Търново. София, Военно издателство, 1978, № 638.
  10. а б в НБКМ-БИА, колекция № 47-II, а.е. 710, П.д. 848 б.п., л. 2.
  11. а б Руменин, Румен. Българското опълчение 1877–1878 г. Личен състав. По документи на ЦВА – В.Търново. София, Военно издателство, 1978, № 8294.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 872.
  13. Кацев-Бурски, Д. Епопея на българския войн: Възспоменателен сборник, т. 6, София, Бял кръст, 1939, с. 404.
  14. Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878 : Биографичен и библиографски справочник. Т. 1 : I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 35.
  15. НБКМ-БИА, колекция № 47-II, а.е. 710, П.д. 848 б.п., л. 6.
  16. Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878 : Биографичен и библиографски справочник. Т. 1 : I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 375.
  17. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 33.
  18. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 593-594.
  19. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 489.
     Портал „География“         Портал „География          Портал „Косово“         Портал „Косово