Георги Войтех

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георги Войтех
Роден
Починал
България под византийска власт

Георги Войтех (на латински: Georgi Vojtech; на средногръцки: Γεώργιος ὁ Βοϊτάχος; Γεώργιος ὁ Βοϊτάχος τοῦ κoπχάνων γένους καταγόμενος; † 1072) е български аристократ от XI век, скопски първенец и организатор на въстание срещу византийското владичество по времето на византийския император Михаил VII Дука.[1]

Войтех служи при император Роман IV Диоген като Exarchos в Скопие, столицата на тема България. През 1072 г. той е начело на тамошните български магнати срещу византийската власт, данъците и финансовия министър Никифорица (Nikephoritzes; † 1078). Тяхната цел е възстановяване на изчезналото през 1018 г. Българско царство. Византия тогава е отслабнала заради загубата в битката при Манцикерт (на 26 август 1071) срещу селджуците, загубата при Бари от норманите и вътрешни интриги. Той иска успешно помощ от зетския княз Михаил Воиславлевич, който изпраща своя син Константин Бодин, който е чрез майка си от българския царски род Комитопули и е коронован през есента 1072 г. в Призрен за цар на България като Петър III. Войтех остава като командващ в Скопие, а Бодин тръгва с войската си към Ниш и го превзема. Неговият войвода Петрилос завладява с наемните си войници старата българска столица Охрид и ограбва Кастория.

Сведенията за него са оскъдни и са свързани главно със самото въстание. Според продължението на хрониката на Йоан Скилица той е от знатен произход – „от рода на кавханите“.[2] Той оглавява група български първенци от Скопие, които избират за свой водач Константин Бодин – син на зетския княз (владетел на Дукля, днешна Черна гора) Михаил и потомък на цар Самуил[3]. През есента на 1072 г. Константин Бодин пристига в град Призрен, където е провъзгласен за цар на българите под името Петър (Петър III). След първоначални успехи на бунтовниците, от Константинопол е изпратена византийска армия начело с Михаил Саронит, който превзема Скопие и през декември 1072 г. разгромява войската на Константин Бодин в местността Таоний (южната част на Косово поле), а Константин Бодин и Георги Войтех са пленени.[4] Георги Войтех е измъчван жестоко и умира същата година по пътя за Константинопол. Въстанието е окончателно потушено през 1073 г. от дук Никифор Вриений (дук на България от 1072 до 1073; † сл. 1094).[5]

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Името на Георги Войтех носи морският нос Георги Войтех на остров Ливингстън, Южни Шетлъндски острови, Антарктика.[6]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Paul Stephenson: Byzantium′s Balkan Frontier. A Political Study of the Northern Balkans 900 – 1204. Cambridge University Press, Cambridge 2000, ISBN 0-521-77017-3, S. 142 – 143, 308.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Moravcsik, G.. Byzantinoturcica II. Sprachreste der Türkvölker in den byzantinischen Quellen. Leiden 1983.
  2. Павлов, Пламен. Георги Войтех от рода на кавханите. – В: „Бунтари и авантюристи в средновековна България“. Варна, 2005.
  3. Златарски, II: 138, 141
  4. Златарски, II: 145 – 146; Павлов, 67 – 69; Литаврин, 406 – 408
  5. Златарски, II: 147 – 148
  6. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Voyteh Point.
     Портал „Македония“         Портал „Македония