Нормани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Нормански владения към 1130 г.

Нормани, в превод „Северни хора“[1] (на франкски език: Northmanni; на френски: Normands; на латински: Nortmanni) е названието, с което първоначално франкски автори наричат викингите и изобщо скандинавците, започнали нападения срещу франкското крайбрежие в началото на IX век. Това са датчани, които концентрират атаките си основно във Фризия и норвежци от Ирландия, атакуващи Аквитания.[2]

През 911 г. между западнофранкския крал Карл III Глупака и Ролон, предводител на уседналите в областта на Долна Сена нормани е сключен т.нар. „Договор от Сен Клер сюр Епт“, с който на заселниците им е признато владеенето на завзетите територии, като в замяна те се задължават да отбраняват устието на Сена от нови нашественици. Самият Ролон е обявен за „ярл“ или граф, с което се поставят основите на феодалното владение, получило наименованието Нормандия. В началото на XI век областта става херцогство.[3]

Идентичността на норманите в последвалите векове се развива чрез асимилация и смесване с коренните франки и гало-римляни.[4]. Макар че бързо се адаптират към обичаите на местните обитатели, норманите запазват много от чертите на своите викингски предци. Те показват обич към боевете, придружена от почти безразсъден кураж и хитрост и ловкост, които вървят ръка за ръка с нечувана подлост. В своята експанзия в други части на Европа, норманите си създават репутация на хора, способни на дръзки подвизи, в които често само неколцина мъже побеждават многократно по-многоброен враг. Ненадминат капацитет за бързо придвижване по море и суша, използване на брутална сила и предвидлив усет за употребата и стойността на парите са все черти, които характеризират норманите.[5]

Нормански костюми (1000-1100)

Норманите играят голяма политическа, военна и културна роля в средновековна Европа и дори в Близкия Изток. Те са известни с войнолюбивия си дух и впоследствие с християнската си набожност и стават горещи привърженици на католицизма, който възприемат[5]. Бързо възприемат романските езици на земите, в които се заселват, като техният диалект става известен като нормански или норманско-френски, важен литературен език. Херцогство Нормандия, което те формират чрез договор с френската корона, е един от големите феоди на средновековна Франция[6][7]. Норманите са известни с уникалната си романска архитектура, и със своите музикални традиции, както и с военните си постижения и иновации. Норманите основават кралство Сицилия в Южна Италия чрез завоевания, а експедицията на херцог Уилям Завоевателя осъществява норманското нашествие, довело до завоеванието на Англия[8]. От тези нови центрове норманското влияние се разпространява и към Йерусалимското кралство и кръстоносните държави в Близкия Изток, например Антиохийското княжество, до Шотландия, Уелс и Ирландия.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Dauzat, Albert; Dubois, Jean; Mitterand, Henri (1971) (на French), „Larousse étymologique“, Larousse, p. 497 
  2. Симеонова, Л. Скандинавската експанзия и Западът (края на VIII-60-те години на XI в.). Пиратство, търговия, градски живот, литературни стереотипи, С., Изд. „Парадигма“. 2008, с.125,211.
  3. Симеонова, Л. Скандинавската експанзия и Западът (края на VIII-60-те години на XI в.). Пиратство, търговия, градски живот, литературни стереотипи, С., Изд. „Парадигма“. 2008, с.148-149.
  4. Chibnall, M (1999), „The debate on the Norman Conquest“, p. 2, "In Normandy the conquering northmen had assimilated... the indigenous Frankish and Gallo-Roman peoples..." 
  5. а б Enyclopedia Britannica. Norman (people). // Посетен на 16 August 2011.
  6. Eleanor Searle, Predatory Kinship and the Creation of Norman Power, 840–1066 (University of California Press, Berkeley, 1988), p. 89
  7. François Neveux. A Brief History of The Normans (Constable & Robbinson, Ltd, London, 2008), pp. 73-74
  8. Claims to the Throne. // Mike Ibeji. BBC, 17 February 2011. Посетен на 26 August 2015.

Външни връзки[редактиране | редактиране на кода]