Нормани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Нормани
1000-1100, Norman. - 033 - Costumes of All Nations (1882).JPG
Нормани от XI век в типично облекло, илюстрация от 1882
Език нормански
Религия нордическа, римокатолицизъм
Сродни етно групи викинги, варяги
Normans possessions 12century-fr.png
Нормански владения към 1130 г.
Нормани в Общомедия

Нормани, в превод „Северни хора“[1] (на франкски език: Northmanni; на френски: Normands; на латински: Nortmanni) е названието, с което първоначално франкски автори наричат викингите и изобщо скандинавците, започнали нападения срещу франкското крайбрежие в началото на IX век. Това са датчани, които концентрират атаките си основно във Фризия, и норвежци от Ирландия, атакуващи Аквитания.[2]

През 911 г. между западнофранкския крал Карл III Глупака и Ролон, предводител на уседналите в областта на Долна Сена нормани е сключен т. нар. „Договор от Сен Клер сюр Епт“, с който на заселниците им е признато владеенето на завзетите територии, като в замяна те се задължават да отбраняват устието на Сена от нови нашественици. Самият Ролон е обявен за „ярл“ или граф, с което се поставят основите на феодалното владение, получило наименованието Нормандия. В началото на XI век областта става херцогство.[3]

Идентичността на норманите в последвалите векове се развива чрез асимилация и смесване с коренните франки и гало-римляни.[4]. Макар че бързо се адаптират към обичаите на местните обитатели, норманите запазват много от чертите на своите викингски предци. Според средновековният монах Гофредо Малатера норманите показват обич към боевете, придружена от почти безразсъден кураж, хитрост и ловкост, които вървят ръка за ръка с нечувана подлост. В своята експанзия в други части на Европа, норманите си създават репутация на хора, способни на дръзки подвизи, в които често само неколцина мъже побеждават многократно по-многоброен враг. Ненадминат капацитет за бързо придвижване по море и суша, използване на брутална сила и предвидлив усет за употребата и стойността на парите са все черти, които характеризират норманите.[5]

Норманите играят голяма политическа, военна и културна роля в средновековна Европа и дори в Близкия изток. Те са известни с войнолюбивия си дух и впоследствие с християнската си набожност и стават горещи привърженици на католицизма, който възприемат[5]. Бързо възприемат романските езици на земите, в които се заселват, като техният диалект става известен като нормански или норманско-френски, важен литературен език. Херцогство Нормандия, което те формират чрез договор с френската корона, е един от големите феоди на средновековна Франция[6][7]. Норманите са създатели на уникалния романски стил в архитектурата и са известни с феодалното си право, музикалните традиции, военните постижения и иновации. Норманите основават кралство Сицилия в Южна Италия чрез завоевания, а експедицията на Уилям Завоевателя осъществява Норманското нашествие, довело до завоеванието на Англия[8]. От тези нови центрове норманското влияние се разпространява и към Йерусалимското кралство и кръстоносните държави в Близкия изток, например Антиохийското княжество, до Шотландия, Уелс и Ирландия.

Съвременна възстановка - нормани, италонормани, варяги

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Dauzat, Albert; Dubois, Jean; Mitterand, Henri (1971) (на French), „Larousse étymologique“, Larousse, p. 497 
  2. Симеонова, Л. Скандинавската експанзия и Западът (края на VIII-60-те години на XI в.). Пиратство, търговия, градски живот, литературни стереотипи, С., Изд. „Парадигма“. 2008, с.125,211.
  3. Симеонова, Л. Скандинавската експанзия и Западът (края на VIII-60-те години на XI в.). Пиратство, търговия, градски живот, литературни стереотипи, С., Изд. „Парадигма“. 2008, с.148-149.
  4. Chibnall, M (1999), „The debate on the Norman Conquest“, p. 2, "In Normandy the conquering northmen had assimilated... the indigenous Frankish and Gallo-Roman peoples..." 
  5. а б Enyclopedia Britannica. Norman (people). // Посетен на 16 August 2011.
  6. Eleanor Searle, Predatory Kinship and the Creation of Norman Power, 840–1066 (University of California Press, Berkeley, 1988), p. 89
  7. François Neveux. A Brief History of The Normans (Constable & Robbinson, Ltd, London, 2008), pp. 73-74
  8. Claims to the Throne. // Mike Ibeji. BBC, 17 February 2011. Посетен на 26 August 2015.

Външни връзки[редактиране | редактиране на кода]