Клюнийска реформа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Клюнийска реформа е процес на реформи в Римокатолическата църква за обновление на западноевропейското монашество, започнал през X-XII в. в абатство Клюни. Целта на реформата е да се възстанови дисциплината на монашеския живот по устав, да се задълбочи вътрешната религиозност, да се усили литургичната практика и да се заздрави икономическото положение и самостоятелността на манастирите. Реформата е улеснена от особеното положение на манастирите в клюнийската конгрегация, чийто съюз е скрепен не само с религиозни идеали, но и с правни (юридически) връзки[1].

Началото е поставено във френския манастир Клюни около 900 г. Първоначално групата монаси си поставили за цел преди всичко повишаване на морала на бялото и черното духовенство. Никой не си и представял, че била възможна всеобща реформа на църквата. Институцията се смятала за изключително затворена и устойчива. Но проблемите валяли един след друг.

Оказало се, че епископските длъжности се заемали от едни и същи родове в продължение на векове. Това корумпирало църквата по цялата и организационна структура. Нещо повече – тези, които трябвало да проповядват словото божие, се оказали най-корумпираните и невярващи хора. Това обричало християнизацията в Европа на провал.

Трябвали нови отдадени на Христос млади хора. Трябвало да се разбие затворения олигархичен кръг, който затварял вратите на свещеничеството само за благородниците и оставял отвън неблагородниците. Постепенно с тази кауза се ангажирало и Папството. Била разработена програма за очистването на институцията и отварянето и към бедните слоеве.

Решението било изнамерено в това да се обяви всеобщо безбрачие за всички свещеници. Така в системата трябвало да останат действително отдадените на вярата хора. Целибатът бил истинска революция и сблъскал Църквата със светската власт. Въпросът е, че да се осъществи реформата, епископите трябвало да се назначават само от папата, тоест трябвало да има пълна независимост на Църквата от Империята.

Борбата за реформата бил дълъг, но триумфален процес. Залогът бил една нова християнска Европа, която преминала от отбрана в настъпление, с една млада и просперираща Църква, която допускала и бедните слоеве. Доказателство за това бил изборът на Хилдебрант за папа под името Григорий VII.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ю. Е. Арнаутова. Клюнийская реформа. // Православная Энциклопедия. Посетен на 13 август 2020. (на руски)