Каролингите са династия, управлявала Франкската държава и нейните наследници от 7 до 10 век, наследявайки официално Меровингите през 751. Името ѝ идва от Карл Мартел (латинизираноКаролус Мартелус), но началото ѝ било поставено от Пипин Ланденски, бележит майордом на Австразия. През 687 г. внукът му Пипин Херисталски, майордом на Австразия, поел управлението на Франкската държава като единствен претендент за престола. Подкрепен от едрите земевладелци, той разгромил майордома на Нейстрия и застанал начело на кралството. Властта преминала в ръцете на нова династия, династията на Каролингите. Приемник на Пипин Херисталски станал неговият син Карл Мартел, застанал начело на държавата, като майордом – херцог. Той разгромил арабите при Поатие през 732 и предотвратил тяхното по-нататъшно нахлуване в Западна Европа. След проведения събор Concilium Germanicum Карл Мартел въвежда бенефициалната реформа, която поставя основите на рицарската институция – иззема земи от църквата и ги раздава на аристокрацията срещу задължителна служба в армията. Най-известният каролингски владетел е Карл Велики.
Временно прекъсване на присъствието на династичната линия на трона 888 г. – 898 г., когато за крал е посочен маркграфът на НеустрияОдо, син на Робер (Робертини)
Луи V Мързеливия (син) – 986 г. – 987 г. Загива по време на ловен излет в земите на Хуго Капет. Последният наследява трона и основава династията на Капетингите.