Каролинги

	Династия на Каролингите
	Пипиниди Пипин Стари (ок. 580–640); Гримоалд (616–656); Хилдеберт Осиновения († 662);
	Арнулфинги Арнулф от Мец (582–640); Хлодулф от Мец († 696 или 697); Анзегизел (ок. 602–пр. 679); Пипин Средни (ок. 635–714); Гримоалд II († 714); Дрого от Шампания (670–708); Теодоалд († 714);
	Каролинги Карл Мартел (686–741); Карлман († 754); Пипин III Къси (714–768); Карломан I (751–771); Карл Велики († 814); Лудвиг Благочестиви (778–840);
	След Вердюнския договор (843) Лотар I (795–855); (Средно-Франкско кралство); Карл II Плешиви (823–877); (Западнофранкско кралство); Лудвиг II Немски (804–876); (Източно франкско кралство);
	В тази кутия: преглед • беседа • редакт.

Каролингите са династия, управлявала Франкската държава и нейните наследници от 7 до 10 век, наследявайки официално Меровингите през 751. Името ѝ идва от Карл Мартел (латинизирано Каролус Мартелус), но началото ѝ било поставено от Пипин Ланденски, бележит майордом на Австразия. През 687 г. внукът му Пипин Херисталски, майордом на Австразия, поел управлението на Франкската държава като единствен претендент за престола. Подкрепен от едрите земевладелци, той разгромил майордома на Нейстрия и застанал начело на кралството. Властта преминала в ръцете на нова династия, династията на Каролингите. Приемник на Пипин Херисталски станал неговият син Карл Мартел, застанал начело на държавата, като майордом – херцог. Той разгромил арабите при Поатие през 732 и предотвратил тяхното по-нататъшно нахлуване в Западна Европа. След проведения събор Concilium Germanicum Карл Мартел въвежда бенефициалната реформа, която поставя основите на рицарската институция – иззема земи от църквата и ги раздава на аристокрацията срещу задължителна служба в армията. Най-известният каролингски владетел е Карл Велики.

Каролингски владетели[редактиране | редактиране на кода]

Франкска държава[редактиране | редактиране на кода]

Пипин Къси (751 – 768) – син на Карл Мартел;
Карломан I (син) (768 – 771) – съцарствие с племенника му Карл;
Карл Велики (брат) (768 – 814) – обявен за император от 800 г.
Людовик I Благочестиви (Луи I) (син) (814 – 840)

Западнофранкско кралство[редактиране | редактиране на кода]

Карл II Плешиви (син на Луи I) – 843 г. – 877 г.
Луи II Заекващия (син) – 877 г. – 879 г.
Луи III (син) – 879 г. – 882 г.
Карломан (брат) – 882 г. – 885 г.
Карл II Дебели (син) – 885 г. – 888 г.
Временно прекъсване на присъствието на династичната линия на трона 888 г. – 898 г., когато за крал е посочен маркграфът на Неустрия Одо, син на Робер (Робертини)
Шарл III Простоватия (син на Луи II) – 898 г. – 922 г.
922 г. – 936 г. – Робертини
Луи IV (син на Шарл III) – 936 г. – 954 г.
Лотар (син) – 954 г. – 986 г.
Луи V Мързеливия (син) – 986 г. – 987 г. Загива по време на ловен излет в земите на Хуго Капет. Последният наследява трона и основава династията на Капетингите.