Неустрия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Средна Европа през Средновековието

Неустрия, Нейстрия или Неустразия, означаващо „нова [западна] земя“, е франкско кралство, възникнало през 511 в територията между Аквитания и Ламанш с главни градове Париж и Соасон. Позната е още като Ньостри или районът между реките Сена и Лоара – Regnum Neustriae, съставно кралство на империята на франките. Каролингите обособяват тази територия като гранична марка (маркграфство) Неустрия – буфер срещу Бретан и викингските инвазии и остава такава до управлението на Капетингите през десети век.

Постоянните преразпределения на териториите след Хлодвиг I разтърсват франкските кралства и се проявяват във войни, продължили близо двеста години. В крайна сметка, Неустрия и Австразия се обединяват отново през осми век с усилията на майордомите от династията на Пипинидите.

През 748 г. дванадесет графства в Неустрия с център Льо Ман са обявени за херцогство Мен, като за владетел е посочен Грифон – младият брат на Пипин III Къси и Карломан.

Неустрия и Аквитания съставят по-голямата част от Западнофранкското кралство, появило се след Договора от Вердюн (843).

Марка при Каролингите[редактиране | редактиране на кода]

Маркграфство Неустрия е създадено от краля от Каролингската династия Карл Плешиви през 861. В началото са обявени две гранични марки – една срещу Бретан и втора срещу Норманите (Бретанска марка и Норманска марка). Те са управлявани от посочен от краля наместник – префект или маркграф.

През 911 г. Робер I Френски е обявен за маркграф на двете марки и получава титлата demarchus. Той и наследниците му Робертини управляват Неустрия до 987 г., когато за крал е избран Хуго Капет и дава началото на нов клон на династията, наречен капетингски. Техният възход става неудържим, когато външната опасност от Бретан и викингите намалява чувствително. След Чудото на Капетингите не се посочват нови маркграфове и Неустрия изчезва от политическата сцена като самостоятелен участник.

Владетели на Неустрия[редактиране | редактиране на кода]

Меровингски крале на Неустрия[редактиране | редактиране на кода]

Майор-доми на Неустрия[редактиране | редактиране на кода]

Каролингски крале на Неустрия[редактиране | редактиране на кода]

Капетингски маркграфове[редактиране | редактиране на кода]

Историография[редактиране | редактиране на кода]

Основната хроника, писана от гледна точка на Неустрия е Liber Historiae Francorum.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Hodgkin, vol. vii, p 25.
  • Чарлз Оман. The Dark Ages 476 – 918. Rivingtons: London, 1914.
  • Томас Ходжкин. Italy and her Invaders. Clarendon Press: 1895.