Капетинги

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Капетингите са френска кралска династия, чийто представители управляват Франция от 987 до 1328 г. Води началото си от парижкия граф Хуго Капет, който кралските васали избират за крал след смъртта на бездетния крал Луи V. Капет е прозвище, което идва от късото свещеническо наметало, което носел като абат.

Хуго Капет е граф на графство Ил дьо Франс и васал на последния каролингски владетел, а след неговата смърт е провъзгласен за франкски крал. В края на 10 век името Франция (от Ил дьо Франс) се разпространява върху цялата територия, в която се признава властта на Хуго Капет. Властта му обаче е ограничена – той управлява днешна Северна Франция, а херцозите на Нормандия, Бургундия и Аквитания имат не по-малко влияние.

Създаване на Франция[редактиране | редактиране на кода]

Капетингите си поставят за цел да обединят Франция и да изградят силна държава. Най-голямо могъщество династията достига при управлението на Луи VI (1108 – 1137). В резултат на редица бракове, сключени по чисто политически съображения, държавата е раздробена на отделни феодални владения.

През 1152 г. е анулиран бракът между крал Луи VII и Елеонора Аквитанска, която не може да наследник на краля. Елеонора се омъжва за херцога на Нормандия Анри Анжуйски. Вследствие на този брак Аквитания преминава под управлението на херцога и, когато в 1154 г. той става английски крал под името Хенри II (и основател на династията Плантагенет), вече владе повече от половината Франция.

До 1214 г. французите успяват да си възвърнат част от нормандските територии, а до 1226 г. крал Луи VIII успява да укрепи държавата. Този процес продължава и при управлението на Луи IX (Луи Свети), който завладява областите на юг и провежда редица реформи, насочени към централизиране на държавата. Проблемът с английските владения във Франция остава нерешен, като след падането на династията на Капетингите през 1328 г. довежда до избухването на Стогодишната война (1337 – 1453).