Капетинги

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Капетингите са френска кралска династия, чийто представители управляват Франция от 987 до 1328 г. Води началото си от парижкия граф Хуго Капет, който кралските васали избират за крал след смъртта на бездетния крал Луи V. Капет е прозвище, което идва от късото свещеническо наметало, което носел като абат.

Хуго Капет е граф на графство Ил дьо Франс и васал на последния каролингски владетел, а след неговата смърт е провъзгласен за франкски крал. В края на 10 век името Франция (от Ил дьо Франс) се разпространява върху цялата територия, в която се признава властта на Хуго Капет. Властта му обаче е ограничена – той управлява днешна Северна Франция, а херцозите на Нормандия, Бургундия и Аквитания имат не по-малко влияние.

При първите Капетинги Франция не е единна държава и централната власт в лицето на краля не притежава особена сила. Страната е съвкупност от около 20 графства и херцогства, от които най-силни са Анжу, Аквитания, Шампан, Тулуза, Прованс, Фландрия, Бургундия. По-особено е положението на Бретан, който постепенно е усвоен от Франция, както и на Нормандия, завладяна от викингите през 911 г. и само номинално под властта на френския крал. Всеки от тези местни владетели е самостоятелна политическа фигура, съществуват двадесетина малки династии, между които има малки съперничества, войни, съюзи и династични бракове. Реалната кралска власт се ограничава до околностите на Париж, Орлеан и Санс, които образуват кралския домен. Първият крал, който увеличава властта си и обхвата на земите под пряко влияние, е Луи VI, наречен Дебелият (1108-1137). Неговата цел е да сложи под властта си околностите на Париж в областта Ил дьо Франс. Той създава нова управленска система за владенията си и се споразумява за сътрудничество с папата. По това време в резултат на кръстоносните походи започва формирането на две френски народности - севернофренската и южнофренската (провансалската). Една от целите на обединението на Франция под реалната власт на краля е сливането на тези две народности в една нация.

Владения на Анджевините (Плантагенетите) във Франция през XII в.

Слабостта на кралската власт води до мащабно проникване на чуждо влияние във френската територия. През 1066 г. нормандските викинги начело с Уилям Завоевателя завладяват Англия и поставят начало на Нормандската династия. Английските крале от тази династия имат владения и във Франция, като през XII век английското влияние заплашително се засилва. Луи VII (1137-1180) е женен за Елеонор Аквитанска, наследница на няколко държавици в южна Франция. Скоро обаче тя се развежда с краля и се омъжва за английския крал Хенри II Плантагенет. Самият той по произход е французин от Анжу, владетел на други малки френски държавици. В резултат на всичко това между 1152 и 1154 г. англичаните придобиват контрол над 50% от територията на Франция, докато под властта на френския крал са само 35% (и 15% за графа на Тулуза). Затова по-нататъшното обединение на Франция минава през войни с Англия. Първата война започва при Филип II Август (1180-1223) с нападение срещу английските владения през 1202 г. Филип обявява английския крал за незаконен притежател на френските земи и превзема град Руан. През 1214 г. начело на голяма коалиция Филип разбива англичаните при Бувине и овладява всички земи на север от Лоара. Неговият син Луи VIII управлява само три години (1223-1226), но присъединява към кралските земи Поату, Сентонж, Авиньон и Лангедок. Той се възползва от настроенията на много френски аристократи против южнофренската ерес Албигойство и под прикритието на войната против албигойците (1209-1229) разширява властта си. Нова голяма крачка към обединението на Франция е победата на Свети Луи IX (1226-1270) над въстаналите барони и подкрепящите ги англичани през 1259 г. С последвалия договор Англия се отказва от Нормандия, Мен, Анжу и Поату.

Луи IX Свети

Най-голяма сила средновековната кралска власт във Франция постига при управлението на Филип IV Хубави (1285-1314). Той създава модерни финанси и хазна, отменя някои феодални повинности и се опитва да организира платена армия. Още при Луи IX се появяват нови важни институции като Кралският съвет и съдилищата (парламенти), начело с върховния съд (Парижкия парламент). В кралските земи платени чиновници, а не аристократи движат държавните дела. Филип създава още един орган на власт - Генералните щати (1302). Това е събрание на съсловията във Франция (свещеници, аристократи и останали), което може да взема важни решения, но най-вече отпуска пари за политиката на краля. От 1294 до 1302 г. Филип IV води нова война с Англия. С типични за средновековието юридически аргументи той обявява, че отнема Аквитания от Англия и я завладява. След това подчинява херцога на Бретан. Той окупира Фландрия, съюзник на англичаните, но тъкмо от фландърския град Брюге започва голямо въстание през 1302. Французите са разбити при Куртре, което довежда до бърз мир и до загуба на Фландрия от френските крале. Голям успех на Филип IV е унищожаването на ордена на Тамплиерите - държава в държавата (1307), както и преместването на седалището на папата от Рим в Авиньон (1309), където папите остават 70 години и са под контрола на френския крал.

Създаване на Франция[редактиране | редактиране на кода]

Капетингите си поставят за цел да обединят Франция и да изградят силна държава. Най-голямо могъщество династията достига при управлението на Луи VI (1108 – 1137). В резултат на редица бракове, сключени по чисто политически съображения, държавата е раздробена на отделни феодални владения.

През 1152 г. е анулиран бракът между крал Луи VII и Елеонора Аквитанска, която не може да наследник на краля. Елеонора се омъжва за херцога на Нормандия Анри Анжуйски. Вследствие на този брак Аквитания преминава под управлението на херцога и, когато в 1154 г. той става английски крал под името Хенри II (и основател на династията Плантагенет), вече владе повече от половината Франция.

До 1214 г. французите успяват да си възвърнат част от нормандските територии, а до 1226 г. крал Луи VIII успява да укрепи държавата. Този процес продължава и при управлението на Луи IX (Луи Свети), който завладява областите на юг и провежда редица реформи, насочени към централизиране на държавата. Проблемът с английските владения във Франция остава нерешен, като след падането на династията на Капетингите през 1328 г. довежда до избухването на Стогодишната война (1337 – 1453).