Луи IX (Франция)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Свети Луи
Louis IX.jpg
Портрет на Свети Луи, Ел Греко, края на 16 век
Крал на Франция
Роден 25 април 1214
Поаси, Франция
Починал 25 август 1270
Тунис
Почитан в Римокатолическа църква
Канонизация 1297 от Бонифаций VIII
Празник 25 август
Атрибути корона, жезъл, хералдическа лилия,кралска мантия
Покровителство Франция, Френската монархия, фризьорите, майсторите на дантела

Свети Луи IX (на френски Saint Louis) е крал на Франция (1226-1270) от династията на Капетингите. Той е син на крал Луи VIII и Бланш Кастилска.

Ранни години и царуване[редактиране | edit source]

Луи е четвъртото дете на Луи VIII и на Бланш Кастилска. Тъй като по-големите му братя и сестри умират още в ранна детска възраст, той е подготвен за престолонаследник. Множество учители му преподават библейска история, география и религия. Обучен е да язди и стреля превъзходно. Майка му е особено активна във възпитаването на характера му, който е изключително буен и често невъздържан.

Когато баща му наследява Филип II на престола през 1223 г. дългогодишният конфликт между династията на Капетингите и Плантагенетите все още не е разрешен, но към момента е във временно затишие, тъй като английският крал Хенри III не е готов да възобнови войната. На юг от Франция бушува Албигойската война на еретиците, а в страната съществува напрежение между някои от висшите аристократи и краля. Луи VIII до голяма степен успява да овладее тези външни и вътрешни проблеми, но ненадейно умира при завръщането си от успешен поход срещу Тулузкия граф.

Луи IX, който по онова време е 12 годишен, е коронясан в Реймс, а майка му Бланш е обявена за негов регент. За негово щастие Бланш е жена със силен характер и големи политически способности. Тя поема ръководството на страната в свои ръце и успява за кратко време да потуши вътрешното напрежение. Под нейн натиск Луи атакува бунтовните барони — Хю от Лузян и Херцога на Бретан — Пиер Моклерк. Без подкрепата на английския крал Хенри III, тяхната съпротива е сломена бързо и с мирния договор от Вендом вътрешната опозиция е неутрализирана.

Успешна се оказва и офанзивата срещу Тулузкия граф Раймонд VII, който капитулира пред кралската войска при Лангедок. На 11 април 1229 г. е подписан Парижкият мирен договор, според който дъщерята на Раймонд VII се омъжва за брата на Луи — Алфонс, като след тяхната смърт областта Лангедок е щяла да остане в кралския домен. По този начин Луи и Бланш прекратяват Албигойската война. Като политически дебют това е изключителен успех.

Проблемът с владените от Плантагенетите земи във Франция обаче остава. Подкрепян от Пиер Моклерк Хенри III акостира в Бретан и предприема поход в западна Франция. Луи IX, тогава едва 15-годишен, застава начело на армията, заповядва да се възстанови крепостта в Ангър и се насочва към Нант, където се е установила английската войска. Всъщност битка не се осъществява, тъй като след един безсмислен поход към Бордо Хенри III се оттегля. Преговорите се възобновяват и Пиер Моклерк признава върховенството на Луи IX.

Първите изяви на младия крал обаче не били успешни. Организираният от него Седми кръстоносен поход се провалил. Крал Луи IX Свети не се примирявал с неуспехите. Като ревностен католик продължавал да желае освобождаването на Гроба Господен. Той ръководил и Осмия кръстоносен поход през 1270 г. Същата година Луи Свети починал от чума при обсадата на Тунис по време на същия поход.

Потомство[редактиране | edit source]

На 27 май 1234 г., Луи се жени за Маргьорит дьо Прованс (1221-1295), с която имат 11 деца:

  • Бланш (1240-1243);
  • Изабел (1242-1271);
  • Луи (1244-1260);
  • Филип III (1 май 1245-5 октомври 1285), крал на Франция;
  • Жан (1248-1248);
  • Жан (1250-1270);
  • Пиер, граф на Алансон и Перш (1251-1284);
  • Бланш (1252-1320);
  • Маргьорит (1254-1271);
  • Робер дьо Клермон (1256-1317);
  • Агнес (1260-1327).

Литература[редактиране | edit source]

Луи VIII крал на Франция (1226 – 1270) Филип III