Адел дьо Блоа-Шампан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Адел дьо Блоа-Шампан
Adèle de Champagne
кралица на Франция
Родена
около 1140 г.
Починала
4 юни 1206 г. (66 г.)
ПогребанаФранция
Управление
Период13 ноември 116018 септември 1180;
11901192 (регент на Филип II)
Коронация13 ноември 1160
ПредшественикКонстанция Кастилска
НаследникИзабела от Хенегау
Герб
Семейство
РодДом Блоа
БащаТибо ІV Велики
Братя/сестриАнри I
Тибо V Блоа
СъпругЛуи VII (13 ноември 1160)
ДецаФилип II
Агнес Френска
Адел дьо Блоа-Шампан в Общомедия

Адел дьо Блоа-Шампан (на френски: Adèle, Alix, Alice de Champagne), известна още като Аделаид и Аликс, е френска кралица (1160 – 1180) – трета съпруга на френския крал Луи VII, майка и регент на френския крал Филип II.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Дъщеря е на Тибо II, граф на Блоа и Шампан, и на Матилда от Каринтия, дъщеря на херцог Енгелберт от род Спанхайми.

Кралица на Франция[редактиране | редактиране на кода]

Адел се омъжва за френския крал Луи VII в Париж на 13 ноември 1160 г. Съпругът на Адел има два брака зад гърба си, но именно тя го дарява с тъй дългоочаквания мъжки наследник – бъдещия крал Филип II Огюст (1165 – 1223). Освен син Адел ражда на Луи VII и дъщеря – Агнес (1171 – 1204), която по-късно става византийска императрица, съпруга на императорите Алексий II Комнин и Андроник I Комнин.

Адел дьо Блоа-Шампан играе активна роля в управлението на Франция още приживе на съпруга си, върху когото оказва голямо въздействие. Тя разчиства пътя за политическото издигане на братята си Анри I (Шампан) и граф Тибо V Блоа, които жени за двете дъщери на Луи VII от първия му брак с Алиенора Аквитанска. За по-малкия си брат Гийом Адел успява да осигури главната катедра на Франция – тази на Реймското архиепископство. Заплаха за властта си обаче Адел вижда в брака на сина си с наследницата на Артоа – Изабел дьо Ено (Хенегау). На своя страна Адел привлича херцог Хю II от Бургундия, фландърския граф Филип I. През 1181 г. заговорите на Адел предизвикват война с Фландрия, в която бащата на Изабел подкрепя враговете на френския крал. Това влошава отношенията между Филип и съпругата му и през същата година синът на Адел прави постъпки за развод.


Регентство[редактиране | редактиране на кода]

През 1190 г. Адел е назначена за регент на сина си Филип II, докато той е извън страната заедно с рицарите от третия кръстоносен поход. Кралицата майка окончателно се оттегля в сянка след завръщането на Филип II през 1192 г., като основната ѝ дейност след това е организирането на нови абатства.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Адел дьо Блоа-Шампан умира на 4 юни 1206 г. и е погребана в абатството Понтини, близо до Оксер.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Alix/Adela of Champagne, queen of France Архив на оригинала от 2016-12-20 в Wayback Machine., Women's Biography
  • Karl Ferdinand Werner: Adela von Champagne, Lexikon des Mittelalters
    • BAILLY A. Les Grands Capétiens, Paris, 1952
    • GOBRY I. Louis VII, Paris, 2003
    • MEXANDEAU L. Les Capétiens, lausanne, 1969
    • PACAUT M. Louis VII et son royaume, Paris, 1978
    • PERNOUD R. Aliénor d'Aquitaine, Paris, 1978
    • SASSIER Y. Louis VII, Paris, 1991
    • SUGER, abbé, Histoire du roi Louis VII, Paris, 1887
    • ZELLER B. et LUCHAIRE A. Les Capétiens du xiie siècle, Louis VI et Louis VII, Extraits de Suger, des chroniques de Saint- Denis, des lettres de saint Bernard, etc., Paris, 1882