Фландрия (графство)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за Графство Фландрия. За други значения вижте Фландрия.


Карта на Фландрия (1477 г.)

Графство Фландрия е съставна ленна територия, а по-късно и княжество в състава на Франкската империя и кралство Франция след това. Историческите граници на Графство Фландрия са често променяни между 866 г., годината на основаването му и 1384 г., датата на смъртта на последния фландърски граф Луи II дьо Мал в Сент Омер.

История[редактиране | edit source]

Предисловие[редактиране | edit source]

Гербът на графовете на Фландрия.

Графът на Фландрия[1] е носител на наследствена титла като един от шестте първоначални светски пера на Френското кралство. Светските перове са висши благородници (графове и херцози, в т.ч. перовете с архиепископско достойнство) с церемониални длъжости, въведени при възкачването на престола на Хуго Капет. Сред тях фландърският граф е натоварен по време на коронация с кралския меч. Двама от фландърските графове са имали титлата Регенти на Франция:

Балдуин IX, най-известният фландърски граф, става император на Константинопол (1204).

Римска епоха и ранно средновековие[редактиране | edit source]

Територията на Фландрия е позната на римските историографи от Късната Античност в състава на Белгика (Gallia Belgica) и е била населявана от племената на морините (les Morins), частично от нервиените (les Nerviens) и от менапиените (les Ménapiens). Тези народи оказали силна съпротива[2] на Юлий Цезар, а през 68 г.сл.Хр. под водачеството на батавския вожд Цивилис (Civilis) избухва ново въстание. При Максимиан и Диоклециан там било въведено християнството от тримата мъченици Пиат, Хризол и Евхер (Piat, Chrysole et Eucher). През 445 г. Клодион Космати, вожд на франките, победител на римляните, завладял тези земи и заел Турне и Камбре. След това нашествие закратко настъпил мир, докато не последвали разоренията на Атила през 449 г.. През 486 г. Кловис I завладял Фландрия[3], която при наследниците му станала част от Нейстрия и била администрирана от т.нар. "Горски" управители.

Установяване и разрастване на графството (866-1128)[редактиране | edit source]

Ранен период: 866-879[редактиране | edit source]

През IX век територията на графство Фландрия се простира по дължината на долината на река Лейе (Лис), на запад от река Шелда, между Брюж и днешния Сент-Омер (в района на Па дьо Кале във Франция).

Вердюнският договор от 843 г. и последвалите нашествия на норманите поставили графството в рамките на кралство Франция. Неспособността на краля да се бори с норманите и техните набези довежда до нарастването на мощта на местните феодали. В тази обстановка се появява Балдуин, първия от линията на фландърските графове. С титла на маркиз и богатство - чрез брак с Юдит, дъщерята на крал Шарл Плешиви (през 863 г.), той упражнява властта си в земите на графствата Брюж, Гент и Мемписк (в района на гр. Берг, сега във Франция). Неговият наследник Балдуин II съединява тези територии в Графство Фландрия. При смъртта на Балдуин (879 г.) наследствеността на графската му титла бива призната от краля. Династията на Балдуин управлява Фландрия до 1119 г., а след това от 1191 г. до 1280 г.

Фламандската мощ: 879-1070[редактиране | edit source]

Балдуин II (879-918) издига из цялото графство крепости (bourgs) за да се противопостави на безмилостните опустошения на викинги и нормани от периода 879-883 г. Той успява да разщири владенията си (придобиване на абатството на Сен-Бертен в Сент-Омер). Наследникът му Арнул I (918-965) успява да разшири графството на юг до Канш (Арас, Дуе).

Арнул I възприема наследството на Булон и Терноа от своя брат Адалолф Булонски (†933), но това го конфронтира сблъсква още тогава не само със самия крал, но и с други големи феодали като херцога на Нормандия и графа на Вермандоа. През 962 г. Арнул II Булонски успява вече с помощта на крал Луи IV да си възстанови властта над принадлежалото на баща му графство Булон, но поставено сега в зависимост от графство Фландрия. Малолетието на двамата графове (Арнул II Фландърски и Балдуин IV) не водят до реално отслабване на могъществото на Балдуините. През 988 г. богатата вдовица на Арнул II Фландърски Розала Прованска, строга настойница на Балдуин IV, се жени за капетинга и бъдещ крал Робер II, но Фландрия запазва независимостта си. Фламандската територия се е стабилизирала и основата ѝ няма да се промени през следващите два века - първоначалното ядро около Гент, Брюж, Лил и Сент-Омер се управлява директно от графа; в южната арка графът е представляван от местни шамбелани, които не са господари на земите; още по-нататък, на юг и на изток, са васалните графства (Булон, Гюин, Хесден, Сен-Пол, Ланс). По този начин била ограничена опасността от вътрешно феодално раздробяване на графството.

Управлението на Балдуин IV (988-1035) и най-вече това на Балдуин V (1035-1067), който умира като настойник на френския крал Филип I и тъст на Вилхелм Завоевателя, представлява епохата на политически апогей на Фландрия от ранния период. След разширяването на юг графовете се ориентират в посока към Империята, отвъд река Еско. Императорите са създали там погранични марки (Валансиен, Енам, Антверпен) и са усилили властта на архиепископа на Камбре. Като отговор на това, фландърските графове завладяват Валансиен (ок. 1007 г.), разменен за областта Ваес на север от Гент, както и Катр-Метие, около Алост (между реките Еско и Дендре). Така е създадена една имперска Фландрия - от тогава фландърските графове са също и принцове на Свещената империя. Бракът на бъдещия Балдуин VI с Ришилда, наследничката на Ено, прави възможен личния съюз на двете графства (1067-1070).

От една династична криза към друга: 1070-1128[редактиране | edit source]

Смъртта на Балдуин VI предизвиква династична криза. Ено преминава към неговия по-малък син, докато Фландрия при смъртта на по-големия му син Арнул III (1071 г.) отива към Робер I Фризийски (1071-1093), брат на Балдуин VI, който завладява графството след кратък военен конфликт. Наследниците на Робер I управляват до 1119 г. – това са Робер II (1093-1111) и Балдуин VII (1111-1119). Наследствената власт над графството преминава по силата на унаследяването на братовчеда на Балдуин VII Карл Датски (1119-1127), син на краля на Дания Кнуд IV (1119-1127).

Фландърските графове създават администрация, която позволява за първи път издигането на служители от простолюдието в социалната йерархия. Това е епоха на разчистване на гори за използването им за земеделски земи, появяват се първите "нови градове", а населението на старите расте. Появяването на тъкачния занаят около 1100 г., при който се работи хоризонтално с педали, води до поставяне на ранните основи на текстилната индустрия в градовете. Оттук нататък тъкачеството ще заема много важно място в историята на графството. Търговията с английска вълна, позната с високо качество, увеличава работата и приходите от този занаят. Търговците и занаятчиите от градовете (Брюж, Гент, Лил, Арас, Сент-Омер, Дуе) започват да се организират в първите гилдии. Богатството на графството е толкова голямо, а администрацията достатъчно силна. Според културата на западната цивилизация излишъкът винаги води до война и така трима от неговите графове могат да отпътуват и да се отправят в Палестина като кръстоносци.

Луи VI (1081-1137) - Луи дьо Капет, наричан още Луи Дебели

През периода 1125-1128 графството е силно дестабилизирано. Отдавна забравеният бич на глада избухва през 1125 г. , след като кланът на Бертулф (или Бертолф), който е прево на църквата Сен Донатиен и бивш крепостен, издигнал се в графската администрация през 1091 г., , е изобличен в спекулации с жито. На 2 март 1127 г. членове на клана убиват граф Шарл Добрия в църквата Сен Донатиен в Брюж по време на месата, отслужена на Пепелната сряда - един нечуван акт, който ще остави отпечатък върху цялата епоха. Преданите на графа благородници на Брюж и Гент въстават срещу Бертулф, който е екзекутиран.

Тъй като Шарл Добрия умира без да има наследници, кралят на Франция Луи Дебели, в качеството си на сюзерен, се намесва и налага кандидатурата на Гийом Клитон, син на херцога на Нормандия Робер II. На 23 март 1127 г. Клитон е интронизиран в графството и за да осигури добия си прием обещава да даде първите свободи на градовете, както и да премахне данъка върху транспортирането на стоките и фиксирания данък върху земите. След като Гийом Клитон забравя за обещанията си фламандските градове използват това за претекст да предложат свой кандидат за граф - Тиери Елзаски. Тиери е внук на Робер Фризийски по линия на майка си Гертруда Фландърска . Това отключва военен конфликт между двамата претенденти, приключил година по-късно със смъртта на Гийом на 27 юли 1128 г., след като той е смъртно ранен от стрела на арбалет по време на обсадата на Алост.

Политически и икономически апогей (1128-1280)[редактиране | edit source]

Хегемония на Елзаската династия: 1128-1191[редактиране | edit source]
Замъкът на графовете в Гент.

Синът на Тиери II Лотарингски (1128-1168) Тиери Елзаски и неговият син Филип Елзаски (1128-1191) управляват мъдро въздигащият се патрициат на фламандските градове, като едновременно с това допускат и редица граждански свободи. Чрез една умела брачна политика, те увеличават територията на своето графство с придобиването на графство Вермандоа и Амиен, Булон, а също така и седалището на архиепископството на Камбре. Текстилната индустрия напредва в своя бърз възход, който продължава до средата на XIII век, а търговския живот се организира около пет панаира - тези на Ипър, Брюж, Торхаут, Лил и Месин (Месен в сегашна Фландрия)[4].

До около 1175 г. разчистването на нови земи позволява създаването на много нови градски центрове. Филип Елзаски пресушава блатата на Аа. Икономическата активност и значителното нарастване на населението създава условия за местни политически въжделения на зафраждащата се буржоазията. Буржоата все повече заседавали в съветите на ешевените (общински чиновници, помощници на кмета, наричан бургмайстер), които започват малко по малко да контролират. Съгласувайки хартите на множество малки градове и като уеднаквяват тези на големите градове (Арас, Брюж, Гент, Дуе, Лил, Ипър, Сент-Омер) графовете удовлетворяват занаятчиите-търговци, като си запазвали контрола върху пазара. Те също установяват една по-ефективна администрация, като заместват в качеството им на техни представители шателаните (във феодалната йерархия заемащи място след бароните) с управители (балии), като продължават едновременно с това да събират данъка върху транспортирането на стоките. Така богатството позволява да бъдат задоволени религиозните и кавалерски идеали на графовете Тиери и Филип Елзаски, които с включват лично и с финансова подкрепа в Третия кръстоносен поход през 1189 г.

След смъртта на своя канцлер Робер Д`Ер политиката на Робер Елзаски, който няма преки наследници, се окачествяава като по-непредпазлива. Графът не се противопоставя на младия Филип Август в желанието му да ожени за него своята племенница Изабел от Ено, предоставяйки ѝ в зестра Артоа (1180). Кралят на Франция укрепва властта си върху тази провинция, като отнема от Фландрия също и Вермандоа (1184-1191). През 1187 г., като последствие от борбите на своите граждани за независимост, град Турне също преминава в ръцете на френския крал.

Един император и две "велики графини": 1191-1280[редактиране | edit source]

И така една намалена територия преминава към сестрата на Филип Елзаски Маргарита I (1191-1194). Нейния брак с Балдуин V от Ено (Балдуин VIII Фландърски) позволява личния съюз между графовете на Фландрия и Ено, и възвръщането на по-старшия клон на Балдуините начело на графство Фландрия. Техния син Балдуин IX (1194-1205) частично разгромява Филип Август и през октомври 1197 г. му отнема Ер-сюр-ла-Лис и Сент-Омер. Филип Август решава да сложи край на войната с Фландрия и подписва през януари 1200 г. договорът от Перон с Балдуин IX, който се признава за васал на краля на Франция. Фландърския граф възстановява една голяма част от Артоа. Престижът на графството е на своя връх когато четвъртия кръстоносен поход е отклонен към Константинопол, където Балдуин IX е обявен за император в града (1204), следвайки Източно-римските императори. Този кратковременен политически престиж не попречил на Филип Август, след смъртта през 1205 на своя шурей Балдуин IX (Изабел от Ено, съпругата на Филип Август, която починала през 1190 г. била сестра на Балдуин IX), да се погрижи за своите две осиротели племенници - Маргарита, на 3 години и Жата, на 7 години. Като оженил последната за Феранд Португалски през януари 1211 г., краля на Франция накарал младите съпрузи да подпишат договора от Понт-а-Венден на 24 февруари 1211 г.., по силата на който си възстановил целата област Артоа. Феранд, стремейки се да стане независим от своя сюзерен, организирал коалиция с Иоан Безземни и император Отон IV, но бил победен и пленен в битката при Бувин на 27 юли 1214 г. Откаран в Париж, граф Феранд щял да остане затворен в един затвор на Лувъра чак до януари 1227 г. Графиня Жана се оказала сама в управлението в строгите рамки на Парижкия договор (1214), който санкционирал окончателната загуба на Артоа. Тя трябвало да понесе строгия контрол на кралските представители и се нагърбила със събирането на огромен откуп за освобождаването на Феранд. Властта ѝ било до толкова отслабена, че била почти временно унищожена по време на узурпацията на Лъже-Балдуин (април-май 1225 г.). Тази авантюра, която била симптом на трудния социален и политически контекст, а впоследствие и преждевременната смърт на Луи VIII, ускорили освобождаването на Феранд по силата на договора от Мьолюн от 1225 г. Договорът наложил на градовете и васалите на графа вярност пред краля в случай на бунт на техния пряк сюзерен. По това време Капетингите привлекли на своя страна фламандските благородници както с финансовото си разточителство, така и по силата на правото. В противовес на това Жана Константинополска и нейните наследници щели да се осланят, подобно на своите елзаски предшественици, на градовете. В действителност, въпреки трудностите тя твърдо поддържала търговските договорености с Англия, които гарантирали все повече растящия икономическия просперитет на градовете и защитатва ефикасно търговията, най-вече давайки на градовете стриктна правна рамка (харти или keures). Без да има оцелели деца от двата си брака (втория с Томас II Савойски (1199 - 1259), тя била наследена от сестра си Маргарита Константинополска след смъртта ѝ на 5 декември 1244 г. Управлението на Маргарита II (1244-1279) е белязано от нейния бурен частен живот. Оженена на десет годишна възраст през 1212 г. за своя амбициозен настойник Бушар Д`Авен, имала от него двама оцелели синове, но трябвало да се раздели с него по политико-религиозни причини. Оженена повторно през 1223 г. за Вилхелм дьо Дампиер, тя имала от него пет деца. Възшествието ѝ на трона направил съдбовен трънливия проблем за наследяването, който бил утежнен от омразата на графинята към синовете от първия ѝ брак. В по-общия план на борбата между Църквата и Империята се разгърнала една изтощителна война за наследството между Авените, покровителствани от император Фридрих II и Дампиерите, фаворити на френския крал и поддържани от папата. Конфликта, придружен от една война с Холандия, е белязан особено от апела от Ено на Маргарита II към Шарл Д`Анжу. Френският крал Луи IX слага край на конфликта, издавайки на 24 септември 1256 г. т.нар. "Едикт от Перон" за разделянето, който повтарял един предходен такъв акт, издаден от него през 1246 г., а именно: на Дампиерите ще трябвало да се предаде богатата Фландрия, а на Авените - Ено. Освен това Зеландия ставала независимо графство под сюзеренитета на Фландрия. Този конфликт струвал твърде скъпо на Маргарита II. Тя потънала в дългове и трябвало да търси помощта на градовете, като по този начин фактически се увеличило тяхното политическо значение. Но бляскавия просперитет, подкрепян от двете графини, не бил оспорен по време на управленията им. Жана увеличила хартите, регламентиращи ешевинажа на големите градове (в Гент със създаването на "39-те", Брюж, Дуе, Ипър през 1228 г.), като възпроизвела този модел и за малките градове и шатленажи (т.е. които имат шателани - châtelain идва от château - замък). Страната се покрива с кулите на кметствата (beffrois) - свидетелство за признатите и регламентирани свободи на общините. За графините градовете служат за противотежест на благородниците, присъединили се към кралската кауза. Панаирите и текстилната индустрия са систематично подкрепяни, като графския двор играе пълноправно ролята на арбитър. Населението продължава да расте, за което свидетелствува подновеното разчистване на земи през втората четвърт на XIII век, което осигурава икономическата експанзия. Практиката на тригодишно редуване на културите и регрупирането на селата са един от феномените от този период във фламандското село, които позволяват поддържането до XVI век на зърнен добив от 20 до 24 hl/ha. До средата на века също така се предприема полдеризация на речните устия, започнала с Аа в предходния век. Маргарита разпоредила осъществяването на големи канализационни дейности. Фламандските търговци започнали да изнасят сукното си в цяла Европа и станали кредитори на принцовете. Гент се възползвал от местоположението си на границата на кралството с империята. Ипър се обърнал към текстилната търговия. Арас, от сега нататък в графство Артоа (създадено през 1237 г.) достигнал апогея си. Най-вече Брюж се превърнал във важен център на търговията в Северна Европа. Освен платове и вълна през него минавали кожи и жито от Балтика, вина от Италия. Панаирите на Шампания влезли чрез Брюж във връзка с градовете на Ханзата. Малки градове изникнали из цялото графство. Подобно на графините и буржоата започнали да основат собствени болници и благотворителни начинания, за да покажат богатствата си натрупани от търговия. Книжнината също била окуражавана: Жана покровителствувала Манесие (Manessier), а Маргарита - Жан и Балдуин дьо Конде. Краят на управлението на Маргарита съвпаднал с една икономическа война с Англия (1270-1274), завършила с много изгоден за кралството договор, който бил началото на вече започналото да деградира социално-икономическо положение. Маргарита предала окончателно властта си във Фландрия на своя син Ги дьо Дампиер, а в Ено - на своя внук Жан Д`Авен през 1279 г. Вследствие на това двете графства били отново разделени след смъртта ѝ на 10 февруари 1280 г.

Век на кризи (1280-1384)[редактиране | edit source]

Кралските амбиции спрямо фламандците: 1280-1320[редактиране | edit source]

Пред следващия период започнал икономически упадък, белязан от промяната на търговските практики в Европа. Първите генуезки галери навлезли в пристанището на Брюж през 1280 г. Занаятчии и търговци щели сега да се разграничат - от активна, търговията станала пасивна. Тези промени били придружени с обществени и политически кризи. В самото начало на управлението на Ги дьо Дампиер (1279-1305) избухнали бунтове във фламандските градове (1280). Комунарите (les communiers) - дребни занаятчии и работници, не понасяли повече заграбването на ешевинажа на градовете от едрата буржоазия. Те били разбити, но градските олигарси, за да запазят властта и независимостта си спрямо графа, започнали все по често да търсят съдействието на краля. Постепенно отсега нататък започнали да се срещат два противоположни лагера - градската олигархия и голяма част от благородниците били привържениците на краля на Франция. Те били наричани les léliaerts, по лилията, която била емблема на френското кралство. Срещу тях застанали les klauwaerts, по ноктите на лъва, прикачен на герба на Дампиерите, които били предимно комунари, верни на властта на графовете. Луи IX, а след него синът му Филип III играели без да злоупоттребяват играта на институциите. Всичко се променило с Филип Хубави (1285-1314) и неговите правни съветници, които систематично започнали да използват правото в полза на кралската власт. Така граф Ги се оказал лишен от каквато и да е свобода за маневри, поради което се видял принуден да обяви открито бунт (1297 г.). Кралят организирал нахлуване във Фландрия (1297-1300). Граф Ги, който напразно търсил съюза на англичаните, бил пленен. Фландрия била брутално инкорпорирана в кралския домен. Несръчността и крайностите на управителя Жак дьо Шатийон предизвикали въстание на комунарите от Брюж, предводителствани от Пиер де Конинк и Жан Брейдел (Pierre de Coninck и Jean Breydel). По време на нощната служба в Брюж на 18 май 1302, рано сутринта, повече от 200 войници от френския гарнизон били посечени, а други изгонени. Робер Д`Артоа, братовчед на Филип Хубави и конедатабъла Раул дьо Нел (Raoul de Nesle) се намесили в потушаването начело на армия от близо 10 000 души, но комунарите пресрещнали френската кавалерия близо до Куртре и спечелили емблематичната Битка на златните шпори (La Bataille des Éperons d'Or) на 11 юли 1302 г. С тези щпори била украсена църквата Света Богородица в Куртре. Съгласно някои съвременни оценки битката наложила в областта фламандския език като официален, поради се счита за рождена дата на фламандската нация, а понастоящем тази дата е възприета за официален празник на фламандската общност в Белгия. Филип Хубави поел отново инициативата като се възползвал от нерешената битка при Монс-ан-Певел (18 август 1304 г.), за да наложи договорът от Атис-сюр-Орж (23 юни 1305 г.), който така и не бил ратифициран от фламандските градове, основно определени да погасяват обезщетенията за войната. Според една от версиите златните щпори били взети обратно от французите след тази битка. Договорът от Атис-сюр-Орж позволил на Робер III Фландърски, нарчен Робер Бетюнски да поеме управлението на графството (1305-1322) и да наследи баща си Ги дьо Дампиер, умрял в затвора на замъка Понтоаз на 7 март 1305 г. Икономическият застой бил белязан с парично обезценяване и съперничеството между градовете (главно Гент и Брюж). Робер, все в неблагоприятното положение между краля и фламандските градове, систематично се възпротивявал на кралската власт. При все това кралят завладял галиканска или валонска Фландрия, където говорели френски, като я държал като залог, заедно с шателанствата на Лил, Дуе и Бетюн. С договора от Потноаз било осигурено "прехвърлянето на Фландрия". Подписан на 11 юли 1312 г. този договор окончателно отстъпвал на краля галиканска Фландрия, заедно с Орши, като графът получавал за компенсация част от рентата, предоставяна от градовете на краля. Последователните военни кампании на Луи Х Кресльото през 1312, 1313, 1314 и 1315 не успели да наложат договора от Атис. Едва на 5 май 1320 г. граф Робер Бетюнски пристигнал в Париж и се заклел във вярност на краля на Франция, отказва се от галиканска Фландрия и приема мирът да бъде установен с посредничеството на папа Жан XXII. На 2 юни кардинал Госелен, племенник на папата, присъствал на официалното подписване на мира между Фландрия и Франция. Графството било вече ограничено само в езикова зона.

Власт на градовете – власт на графовете: 1320-1384[редактиране | edit source]

През 1337 г., при Луи I Фландърски, фламандските градове, по настояване на Жак Артевелд, капитан на корпорацията на пивоварите в Гент, признават за крал на Франция Едуард III Английски, като с това допринасят за започването на Стогодишната война между кралете на Франция и Англия. През 1382 г., по настояване на Филип Артевелд Гент въстава срещу Луи II Фландърски и срещу Брюж, останал верен на графа. Французите дошли на помощ на графа и под предводителството на Оливие дьо Клисон и на Луи II дьо Сансер, нанесли тежко поражение на фламандците при Русбек на 27 ноември 1382 г. В резултат на това според една от версиите те си възвърнали шпорите, загубени по време на Битката на златните шпори, като ги изложили в базиликата на Сен Дьони, на север от Париж. Според друга версия шпорите били изпратени в Дижон, където и днес се намират в църквата Света Богородица.

Бургундската епоха и последиците ѝ (1384-1555)[редактиране | edit source]

Бургундската епоха: 1384-1482[редактиране | edit source]

При смъртата на последния граф на Фландрия Луи дьо Мал в Сент-Омер през 1384 г., фландърското графство престанало да бъде пряко зависимо феодално владение на френската корона и било интегрирано в бургундска Нидерландия след брака на Маргарита дьо Мал с херцога на Бургундия Филип Смели, по-малък син на френския крал Жан II Добрия. Тази епоха била за градовете на Фландрия време на блясък и просперитет. Многолюдните градове на Гент, Брюж, Ипър и др. придобили от търговията огромни богатства, но ревниви за своите свободи, те били постоянно във вражда със сеньорите си. Тези територии, с важното изключение на княжество Лиеж, щели да бъдат включени в бургундска Нидерландия (графство Фландрия в 1384 г., херцогство Брабант в 1430 г.). След смъртта на Шарл Смели, който бил винаги във война с Луи XI (1465-1477), графство Фландрия се паднало на дъщеря му Мария Бургундска. Тя се оженила за ерцхерцога Максимилиян I на Свещената Империя и внесла графството с всички негови зависими територии в двора на Австрия. Оттук произлезли дългите войни на Франция с този двор.

Към седемнадесет независими провинции: 1482-1555[редактиране | edit source]

Мадридския договор през 1526 г. , премахвайки васалитета на Фландрия, разбил последната връзка, която придържала тази страна към Франция. Карл Пети я инкорпорирал към 17-те провинции, които формирали Бургундския кръг, а по-късно се превърнали в испанска Нидерландия (1549 г.).

“Чуждестранни” суверени (1555-1795)[редактиране | edit source]

Карта на Фландрия от 1609 г.

През 1581 г. Обединените Провинции прокламирали своята независимост и само южна Нидерландия останали под испанска, а по-късно от 1713 г. под австрийска власт (австрийска Нидерландия

Гражданска война: гражданска, религиозна и чуждестранна[редактиране | edit source]
Испанска доминация[редактиране | edit source]

Пиренейския договор от 1659 г. предал на Франция няколко града във Фландрия и Антоа. Договорът от Ниймеген ѝ предал цала Артоа и една голяма част от Фландрия, с малко парче от Ено и град Камбре (1678 г.).

Австрийска доминация[редактиране | edit source]

Утрехтския мир (1713 г.) предал Фландрия, която не била френска, на Австрия и тя преминала през 1740 г. към дома Лотарингия-Австрия, но все оставайки я неразделна част от германската империя. През 1792 г. австрийска Нидерландия и княжество Лиеж били завладени от Франция, после отвоювани през 1793 г. от Австрия. Франция си ги възвърнала през 1794 г., анексирала ги през 1795 г. и ги окупирала до 1814 г., образувайки департаментите на реките Лис и Еско. През 1814 г. днешната територия на Фландрия била дадена на краля на Нидерландия, който направил от нея две провинции. След въстанието на белгийците през 1830 г. тя останала в Белгия.

Територия[редактиране | edit source]

Територията на графство Фландрия отговаря само частично на територията на днешна белгийска Фландрия. Тя е била по-обширна и се е намирала географски предимно по-на запад (днешните провинции на фламандски Брабант, Антверпен и Лимбург не са били част от нея). Историческа Фландрия се простира върху: · Белгия с: o две от петте фламандски провинции на Белгия: западна Фландрия (Брюж) и източна Фландрия (Гент) ; o романска Фландрия: историческата област Турнезис, днес присъединена към провинция Ено; · Франция с: o фламандско-езичната френска Фландрия в северозападната част на френския Северен департамент, съставена от Blootland или Морска равнина (Дюнкерк) и от Вътрешна Фландрия или Сърцето на Фландрия с Утланд (Hazebrouck) и Равнината на Лис (Арментиер) ; o романска Фландрия (Лил, Дуе), продължение на графство Фландрия в регионите с фламандска култура и пикардско наречие. · Тези територии са били анексирани от Франция след обсадата на Лил от Луи XIV. · в Нидерландия – Зеландска Фландрия (на нидерландски Zeeuws-Vlaanderen), един малък регион вмъкнат между западна Шелда и Белгия, в южната част на провинция Зеландия. От южната ѝ страна през 1237 е откъсната областта Артоа.


Вижте също[редактиране | edit source]


Източници[редактиране | edit source]

  • Статия на френски език от fr.wikipedia.org


Бележки[редактиране | edit source]

  1. За списъка на фландърските графове виж страниците "Фландърски графове" и "Династията на Фландрия".
  2. Несигурни исторически източници сочат, че само нервиените въоръжили срещу римския пълководец 60 000 човека и едва не унищожили легионите му.
  3. Едва през VII век се появява наименованието Фландрия, през тази епоха разпростиращо се само върху територията около град Брюж.
  4. На панаирите на Шампания фламандските платове се продават в цяла Европа от Генуа до Новгород.


Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Comté de Flandre“ в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.