Филип III (Франция)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Филип III.

Филип III
Philippe III de France
крал на Франция
Jollivet - Philip III of France.jpg
Роден
Починал
Погребан Сен Дени, Сен Дени, Франция

Религия католицизъм
Управление
Период 12701285
Предшественик Red crown.png Луи IX
Наследник Red crown.png Филип IV
Arms of the Kingdom of France (Ancien).svg
Семейство
Род Капетинги
Баща Луи IX
Майка Маргарита Прованска
Братя/сестри Маргарета Френска
Агнеса Френска
Робер дьо Клермон
Съпруга Исабела Арагонска (28 май 1262 – 28 януари 1271)
Мария Брабантска (21 август 1274 – 5 октомври 1285)
Деца Филип IV
Шарл Валоа
Луи д'Еврьо
Благш Френска
Маргьорит Френска
Филип III в Общомедия

Филип III Смелия (на френски: Philippe le Hardi; * 3 април 1245, замък Поаси, Франция; † 5 октомври 1285Перпинян, погребан в абатството Сен Дени) е крал на Франция от 1270 до 1285 година.

Произход и наследник[редактиране | редактиране на кода]

Филип е втори син на Луи IX Свети и Маргарита Прованска. Своето име получава в чест на своя прадядо Филип II Август. В 1260 година, след смъртта на своя по-голям брат, Луи става наследник на престола.

Крал на Франция (1270 – 1285)[редактиране | редактиране на кода]

Филип III

На 25-годишна възраст Филип се възкачва на френския престол. Нерешителен по характер, той следва политиката на своя баща. Голямо влияние над него имат първо Пиер дьо ла Брос, а след това и чичо му Шарл I Анжуйски, крал на Неаполитанското кралство.

Отстъпвайки пред настояването на Шарл Анжуйски, Филип ІІІ поставя кандидатурата си за престола на Свещената Римска империя, но без успех. Заради Шарл Анжуйски, се замесва и в конфликт с Арагон.

Филип има и собствени интереси в Арагон. През 1275 г. той отстоява Навара от претенциите на кралете на Кастилия и Арагон, но неговото застъпничество за френската принцеса, омъжена за сина на Алфонсо X Кастилски и лишена от права след смъртта на мъжа си (1276), не довежда до желаната цел. Още по-неудачно се оказва навлизането на френски войски в Арагон, предприето след Сицилианска вечерня, по настояване на Шарл I Анжуйски. Папа Мартин IV, предан на Шарл и Филип, отлъчва Педро Педро III Арагонски от църквата, обявява го за свален от престола и на негово място назначава един от по-младите синове на Филип ІІІ – Шарл Валоа. Френската войска и френския флот, изпратени в кръстоносен поход за осъществяване на тези проекти, претърпяват провал: флотът е два пъти разбит, а армия, задържана в своето настъпление при крепостта Херона, става жертва на болести. Филип, който лично командва своите войски, също заболява и умира по време на отстъплението към Херона.

Така приключва последната година от царуването (1285) на Филип ІІІ, който служейки на интересите на чичо си Шарл I Анжуйски (загубил Сицилианското кралство от арагонския владетел Педро III) при неуспешния опит да превземе Арагон, губи живота си.

Филип умира на 5 октомври 1285 г. в Перпинян. Погребан е до първата си съпруга Изабела Арагонска (1247-1271) в базиликата „Сен Дени“.


Сребърна монета на Филип III

Бракове и деца[редактиране | редактиране на кода]

Сватбата на Филип III и Мария Брабантска

Първи брак: на 28 май 1262 г. с Изабела Арагонска (на арагонски: Isabeld'Aragón, на каталонски: Elisabet d'Aragó i d'Hongria; * 1247; † 28 януари 1271) – инфанта на Арагон, дъщеря на краля на Арагон Хайме I и Йоланда Унгарска. Венчаването е в катедралния храм Клермон. Изабела ражда четирима сина:

Втори брак: на 21 август 1274 г. с Мария Брабантска (на нидерландски: Maria van Brabant, на френски: Marie de Brabant; * 1254, † 1321), дъщеря на херцога на Брабант Хендрих III и Аликс от Бургундия; Мария е кралица на Франция от 1274 до 1285 г. Брачния договор е подписан във Венсен, а коронацията ѝ е на 24 юни 1275 г. в Светата капела на Париж. От брака се раждат три деца:

  • Луи (Еврьо) (1276 – 1319), основател на династия Еврьо, пер на Франция
  • Бланш Френска (1278 – 1305), от 1300 г. съпруга на Рудолф I Хабсбург
  • Маргьорит Френска (1282 – 1317).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ferdinand Hoefer, Nouvelle Biographie générale [lire en ligne [archive]] ; parfois les dates du 12 août et du 30 août sont données.
  2. Alain Erlande-Brandenburg, , Arts et métiers Graphiques,‎ 1975, p. 30
  3. Fabricio Cárdenas, , Perpignan, Ultima Necat,coll. „ Les vieux papiers “,‎ 2014, 141 p. (ISBN 978-2-36771-006-8, notice BnFno FRBNF43886275)
  4. к:1 2 Zotz T. Philipp III. der Kühne // Die französischen Könige des Mittelalters. Von Odo bis Karl VIII. – München: Verlag C.H. Beck, 2006, S. 177.