Брабант

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Херцогство Брабант
Hertogdom Brabant
1183 – 1794
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
Херцогство Брабант през 1350 г.
Херцогство Брабант през 1350 г.
Статутчаст от Свещената Римска империя
Континент
СтолицаБрюксел
Официален език
Религияримокатолицизъм
Форма на управлениевасално херцогство
Херцог
1185 – 1235Хендрик I (първи)
1792 – 1793Франц II (последен)
ИсторияСредновековие
Установяване1183
Мюнстерски мир30 януари 1648
Ращатски договор7 март 1714
Битката при Спримонт18 септември 1794
Предшественик
Ландграфство Брабант Ландграфство Брабант
Наследник
Първа френска република Първа френска република
Съединени провинции Съединени провинции
Днес част отFlag of Belgium (civil).svg Белгия
Flag of the Netherlands.svg Нидерландия
Херцогство Брабант в Общомедия

Херцогство Брабант (на нидерландски: Hertogdom Brabant; на френски: Duché de Brabant) е историческа васална държава в Западна Европа през Средните векове, част от Свещената Римска империя. Територията на Херцогство Брабант съвпада приблизително с днешната провинция Северен Брабант в Нидерландия и провинциите Фламандски Брабант, Валонски Брабант и Антверпен и Столичния регион Брюксел в Белгия. По-големи градове в Брабант са Брюксел, Антверпен, Льовен, Бреда, 'с-Хертогенбос.

Брабант се обособява като графство в края на ІХ в., по времето на Каролингите, като по-късно става част от Свещената Римска империя. През 1085 г. графството е въздигнато в ландграфство, а сто години по-късно, през 1185 г. ландграфство Брабант е преобразувано в херцогство в рамките на Долна Лотарингия. Първоначално то включва ограничена територия западно от съвременния Брюксел, но в края на 12 век, след разпокъсването на Долна Лотарингия, нейните владетели започват да се наричат херцози на Брабант и Долна Лотарингия, като разпростират наименованието Брабант върху остатъците от своите владения. [1]

През 1430 година титлата е наследена от Филип III Добрия, херцог на Бургундия, а през 1477 година преминава към Хабсбургите като част от зестрата на Мария Бургундска. След Осемдесетгодишната война (1568 – 1648 г.) Брабант е разделен, като северната му част е присъединена към Нидерландия, а южната остава владение на Хабсбургите до края на 18 век.

Владетели на Брабант[редактиране | редактиране на кода]

Графове на Льовен и Брюксел[редактиране | редактиране на кода]

Ландграфове на Брабант, графове на Льовен и Брюксел, херцози на Долна Лотарингия[редактиране | редактиране на кода]

Херцози на Брабант и Долна Лотарингия, графове на Льовен[редактиране | редактиране на кода]

Херцогство Брабант на картата на Священата Римска империя през 1400 г.
  • Анри І (ок 1165 – 5.9.1235) (1190 – 1235), граф на Брюксел (1179 – 1235); граф на Льовен и Лотие (1190 – 1235)
  • Анри ІІ (1207 – 1.2.1248) (1235 – 1248)
  • Анри ІІІ (ок. 1231 – 28.2.1261) (1248 – 1261)
  • Анри ІV (ок. 1251 – 1272) (1261 – 1272)

Херцози на Брабант и Лимбург[редактиране | редактиране на кода]

След смъртта на Венцел през 1383 г. Жана посочва за своя наследница племенницата си, графинята на Фландрия Маргрета и нейният съпруг Филип II Бургундски. През 1404 г. те преотстъпват правата си за херцог на Брабант на втория си син Антуан.

Младши Бургундски дом[редактиране | редактиране на кода]

От 1549 г. херцогство Брабант влиза в състава на Испанска Нидерландия

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Salmon, Thomas (1745). Modern History Or the Present State of All Nations, Volume 2. p. 222.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]