Филип II (Бургундия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Филип II Смелия
херцог на Бургундия
Philip II duke of burgundy.jpg
неизв.художник
Лични данни
Управление 1363 - 27 април 1404
Роден
Починал
Погребан в Palais des Ducs de Bourgogne Дижон
Предшественик Филип I
Наследник Жан Безстрашни (1371–1419)
Семейство
Династия основател на младия Дом Бургундия
Баща Жан II Добрия
Майка (Бона) Люксембургска
Брак Маргарета
Потомци

Жан Безстрашни,Маргарета,

Катарина,Антон,Филип
Герб Blason fr Bourgogne.svg
Филип II Смелия в Общомедия

Филип II Смели (на френски: Philippe II de Valois le Hardi, 15 януари 1342 в Понтуаз, † 27 април 1404 в Хале, Белгия) е херцог на Бургундия през 1363–1404 г.

Биография - четвърти кралски син[редактиране | редактиране на кода]

Той е четвъртият син на френския крал Жан II Добрия от Дом Валоа и Юта (Бона) Люксембургска († 11 септември 1349), втората дъщеря на Ян Люксембургски и Елишка Пршемисловна. Като херцог на Бургундия той е основател на младия Дом Бургундия като странична линия на династия Валоа.

Битката при Поатие 1356 г[редактиране | редактиране на кода]

Прозвището "Смели", Филип получава през 1356 година когато 15-годишен в английско-френската битка при Поатие. Там той се бие рамо до рамо до баща си, докато са пленени от англичаните и заведени в Лондон. След като Франция заплаща частично откупа, кралят и Филип се връщат през 1360 година във Франция.

Херцогство Бургундия[редактиране | редактиране на кода]

Жан II Добрия през 1363 г. му предоставя херцогство Бургундия, чийто последен херцог Филип I умира млад през 1361 година и няма деца от младата си съпруга, Маргарета III Фландърска.

Брак[редактиране | редактиране на кода]

През 1369 г. Филип се жени за Маргарета, което му донася през 1384 г., при смъртта на баща и /негов тъст/, граф Лудвиг II от Фландрия, неговата голяма собственост, към която от 1361 година принадлежи и Свободното графство Бургундия.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Маргарета III Фландърска

Филип II и Маргарета имат единадесет деца, от които само седем порастват:

  • Жан Безстрашни (1371–1419), херцог на Бургундия ∞ Маргарета Баварска (1363–1423)
  • Карл (* март 1372, † 13 юли 1373)
  • Маргарета (* октомври 1374, † 8 март 1441), ∞ Вилхелм II (1365–1417), граф на Холандия
  • Луи (* май 1377, † 10 януари 1378)
  • Катарина (1378–1425), ∞ Леополд IV (1371–1411), херцог на Австрия
  • Бона (* 1379, † 10 септември 1399)
  • Мария (* август 1386, † 3 октомври 1422/1428), ∞ Амадей VIII (1383–1451), граф на Савоя
  • Антон (1384–1415), херцог на Брабант и Лимбург, ∞ I: Йохана от Люксембург (1380/85–1407); ∞ II: Елизабета от Гориция (1390–1451)
  • Филип (1389–1415), граф на Невер, ∞ I: Изабела дьо Coucy (–1411); ∞ II: Бонне д'Артоа (1396–1425)

Участие в регентството и управление на Франция[редактиране | редактиране на кода]

Филип Смели

През 1380 година, след смъртта на Шарл V, негов наследник става дванадесетгодишния му син Шарл VI. За новия крал — фактически още дете, е създаден регентски съвет, в съставът на който влизат: Луи I Анжу, Филип II Смели, херцог Жан дьо Бери и Луи II дьо Бурбон. Регентството продължава до 1388 година, Филип заема в съвета доминираща роля: Луи Анжу се бори за Неапол до своята смърт през 1384 година, а Жан се интересува най вече от Лангедок и особено се занимава с политика, Луи II дьо Бурбон играе малка роля в съвета.

Епохата на всевластието[редактиране | редактиране на кода]

Гробът на Филип II Смели в Palais des Ducs de Bourgogne (Дижон)

Епохата на всевластието (1380—1388) на чичовците на Шарл VI се характеризира с неограничена разгулност на личните амбиции на принцовете по кръв. Неаполитанският поход (1382—1384) на Луи I Валоа-Анжуйски, фландърският поход на Филип Смели, меценатството на Жан дьо Бери се плаща от кралската хазна, така огромни средства са сред пропиляните за неудачна експедиция в Англия. Победа при Розенбек малко донася на френската корона. За да се платят разходите по войните, задоволяващи единствено амбициите на принцовете по кръв, рязко се повишават косвените налози и отново е въведен данък върху дима. Въстанията в Париж, Руан, Реймс са подавени с рядка жестокост. На метежните градове са наложени крупни глоби.

През 1392 г. той и братята му отново се включват в управлението вместо недееспособния Шарл VI Безумни.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Филип умира през 1404 г. в Хенегау /на френски Ено/. Той си води часови дневник от 1370 година и го носи при всичките си пътувания. Освен това той ходи всеки ден на църква.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Susan Marti et al., Karl der Kühne (1433–1477): Kunst, Krieg und Hofkultur. Katalog zur Ausstellung «Karl der Kühne (1433–1477)». Mercatorfonds, Brüssel 2008.
  • Adelsdatenbank der Uni-Erlangen
  • Stundenbuch von Philipp dem Kühnen, Herzog von Burgund. In: John Harthan: Stundenbücher und ihre Eigentümer. Deutsche Übersetzung Regine Klett. Herder, Freiburg (Breisgau) u. a. 1977, ISBN 3-451-17907-5, S. 94–97.