Филип II (Бургундия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Филип II.

Филип II Смели
херцог на Бургундия
неизв.художник
Управление1363 – 27 април 1404
НаследилФилип I
НаследникЖан Безстрашни (1371 – 1419)
Лични данни
Роден
Починал
27 април 1404 г. (62 г.)
Погребан вPalais des Ducs de Bourgogne Дижон
Семейство
Династияосновател на младия Дом Бургундия
БащаЖан II Добрия
Майка(Бона) Люксембургска
БракМаргарета
ПотомциЖан Безстрашни, Маргарета, Катарина, Антон, Филип
Герб
Филип II Смели в Общомедия

Филип II Смели (на френски: Philippe II de Valois le Hardi; * 15 януари 1342 в Понтуаз, † 27 април 1404 в Хале, Белгия) е херцог на Бургундия през 1363 – 1404 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Той е четвъртият син на френския крал Жан II Добрия от Дом Валоа и Юта (Бона) Люксембургска († 11 септември 1349), втората дъщеря на Ян Люксембургски и Елишка Пршемисловна. Като херцог на Бургундия той е основател на младия Дом Бургундия като странична линия на династия Валоа.

Битка при Поатие (1356 г.)[редактиране | редактиране на кода]

Прозвището „Смели“, Филип получава през 1356 г., когато 15-годишен в английско-френската битка при Поатие. Там той се бие рамо до рамо до баща си, докато са пленени от англичаните и заведени в Лондон. След като Франция заплаща частично откупа, кралят и Филип се връщат през 1360 г. във Франция.

Херцогство Бургундия[редактиране | редактиране на кода]

Жан II Добрият през 1363 г. му предоставя Херцогство Бургундия, чийто последен херцог Филип I умира млад през 1361 г. и няма деца от младата си съпруга Маргарета III Фландърска.

Брак[редактиране | редактиране на кода]

През 1369 г. Филип се жени за Маргарета, което му донася през 1384 г., при смъртта на баща и негов тъст граф Лудвиг II от Фландрия, неговата голяма собственост, към която от 1361 г. принадлежи и Свободното графство Бургундия.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Маргарета III Фландърска

Филип II и Маргарета имат единадесет деца, от които само седем достигат зряла възраст:

  • Жан Безстрашни (* 1371 † 1419), херцог на Бургундия ∞ Маргарета Баварска (* 1363 † 1423)
  • Карл (* март 1372, † 13 юли 1373)
  • Маргарета (* октомври 1374, † 8 март 1441), ∞ Вилхелм II (* 1365 † 1417), граф на Холандия
  • Луи (* май 1377, † 10 януари 1378)
  • Катерина (* 1378 † 1425), ∞ Леополд IV (* 1371 – 1411), херцог на Австрия
  • Бона (* 1379, † 10 септември 1399)
  • Мария (* август 1386, † 3 октомври 1422/1428), ∞ Амадей VIII (* 1383 † 1451), граф на Савоя
  • Антон (* 1384 – 1415), херцог на Брабант и Лимбург, ∞ I: Йохана Люксембургска (* 1380/85 † 1407); ∞ II: Елизабета от Гориция (* 1390 † 1451)
  • Филип (* 1389 † 1415), граф на Невер, ∞ I: Изабела дьо Куси († 1411); ∞ II: Бона д'Артоа (* 1396 † 1425)

Регентство на Франция[редактиране | редактиране на кода]

Филип Смели

През 1380 г., след смъртта на Шарл V, негов наследник става 12-годишният му син Шарл VI. За новия крал, фактически още дете, е създаден регентски съвет, в който влизат Луи I Анжуйски, Филип II Смели, херцог Жан дьо Бери и Луи II дьо Бурбон. Регентството продължава до 1388 г. и Филип заема доминираща роля в съвета: Луи I Анжуйски се бори за Неапол до своята смърт през 1384 г., а Жан се интересува най-вече от Лангедок и особено се занимава с политика, докато Луи II дьо Бурбон играе малка роля в съвета.

Епоха на всевластието[редактиране | редактиране на кода]

Гробът на Филип II Смели в Херцогския палат „Бургон“ ( Palais des Ducs de Bourgogne), Дижон.

Епохата на всевластието (1380 – 1388) на чичовците на Шарл VI се характеризира с неограничена разгулност на личните амбиции на принцовете по кръв. Неаполитанският поход (1382 – 1384) на Луи I Валоа-Анжуйски, фландърският поход на Филип Смели, меценатството на Жан дьо Бери се плаща от кралската хазна и така огромни средства са сред пропиляните за неудачна експедиция в Англия. Победата при Розенбек донася малко на френската корона. За да се платят разходите по войните, задоволяващи единствено амбициите на принцовете по кръв, рязко се повишават косвените налози и отново е въведен данък върху дима. Въстанията в Париж, Руан, Реймс са подавени с рядка жестокост. На метежните градове са наложени крупни глоби.

През 1392 г. той и братята му отново се включват в управлението вместо недееспособния Шарл VI Безумни.

Уреждане на двоен брак[редактиране | редактиране на кода]

Филип като близък поддръжник на Франция с всички сили се мъчи да омъжи внучката си Маргарита Бургундска за френския дофин като гаранция, че именно тя ще стане следващата кралица на Франция[1]. Затова след смъртта на дофина Шарл през 1401 г. в резултат на Арманяко-бургундска гражданска война той и майката на покойния дофин кралица Изабела Баварска инициират нов съюз: през март 1403 г. в Париж е постигнато споразумение за брак на Маргарита с другия син на Изабела – новият дофин Луи; на 5 май същата година е подписан брачен договор[2]. Двойната сватба се става на 30 август 1404 г. в Париж,[3]: братът на Маргарита Филип Добрия се жени за сестрата на дофина Мишел дьо Валоа[4]. По-рано, през юли 1402 г., по споразумение между кралицата и херцог Филип Смели на Маргарита е призната титлата „херцогиня на Гиен“[2]. Скоро след сватбата Филип умира. [3].

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Филип умира през 1404 г. в Хенегау (на френски: Ено). Той си води часови дневник от 1370 г. и го носи при всичките си пътувания. Освен това той ходи всеки ден на църква.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Susan Marti et al., Karl der Kühne (1433 – 1477): Kunst, Krieg und Hofkultur. Katalog zur Ausstellung „Karl der Kühne (1433 – 1477)“. Mercatorfonds, Brüssel 2008.
  • Adelsdatenbank der Uni-Erlangen[неработеща препратка]
  • Stundenbuch von Philipp dem Kühnen, Herzog von Burgund. In: John Harthan: Stundenbücher und ihre Eigentümer. Deutsche Übersetzung Regine Klett. Herder, Freiburg (Breisgau) u. a. 1977, ISBN 3-451-17907-5, S. 94 – 97

Бележки[редактиране | редактиране на кода]