Изабела Баварска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Изабела Баварска
кралица на Франция
Christine de Pisan and Queen Isabeau detail.jpg
Лични данни
Родена 1370
Мюнхен
Починала 24 септември 1435
Париж, Франция
Погребана в Базилика Сен Дени
Предшествана от Жана дьо Бурбон (1338 – 1378)
Наследена от Мари д'Анжу
Семейство
Брак Шарл VІ
Потомци Шарл VII
Династия Вителсбахи
Баща херцог Стефан III (Бавария)
Майка Тадея Висконти
Герб CoA of Isabeau of Bavaria (round shild).png
Изабела Баварска в Общомедия

Изабела Баварска (на френски: Isabeau de Bavière, на немски: Elisabeth von Bayern, около 1370 г., Мюнхен24 септември 1435 г., Париж) е кралица на Франция, жена на Шарл VI и от 1403 година периодически управлява държавата.

Брак[редактиране | редактиране на кода]

Изабела пристига в Амиен на 14 юли, незнаейки истинската цел на своето пътуване. Французите поставят условие „оглеждане“ на предполагаемата съпруга. Веднага я завеждат при краля (преобличат я още веднъж, този път в рокля, предоставена от французите, тъй като нейният гардероб се оказва прекалено скромен). Жан Фроасар  описва тази среща като любов от пръв поглед – от Шарл към Изабела:

Когато тя, смутено, се приближава към него и прави нисък поклон, кралят внимателно я взема под ръка и нежно я гледа в очите. Той почувства, че тя му е твърде приятна, и че неговото сърце се напълва с любов към тази млада и красива девойка. Той вече мечтаел само за едно: как тя по-скоро да му стане жена.

— Фроасар, Жан – Хроники

На 17 юли 1385 година става сватбата в Амиен. Изабела е на 15 години. Младите са благословени от епископа на Амиен, Жан дьо Роланди.

Регентство[редактиране | редактиране на кода]

След като през 1392 година Шарл VI започва да има пристъпи на лудост и започва да обезумява, фактически властта преминава в ръцете на кралицата, която е неспособна да води твърда политика и се лута, ту към една, ту към друга страна или групировка. Изабела не е обичана от народа, особено за своето разточителство.

Договорът в Троа[редактиране | редактиране на кода]

През 1420 г. подписва Договорът от Троа с англичаните, признавайки за наследник на френската корона английския крал Хенри V.

Среща на Шарл VІ и Изабела. „Хроники на Фроасар
Влизане на Изабела Баварска в Париж

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Омъжена: (от 17 юли 1385, Амиен) за  Шарл VІ Безумния. Тя ражда 12 деца:

  1. Шарл (26 септември 1386 – 28 декември 1386), дофин (1386)
  2. Жана (14 юни 1388 – 1390), родена в Сен-Уен, погребана в абатство Монбийон
  3. Изабел (1389–1409); 1-и съпруг (от 1396): Ричард II (1367–1400), крал на Англия (1377–1399); 2-ри съпруг (от 1406): Шарл I (1394–1465), херцог Орлеански (1407–1465)
  4. Жана (24 януари 1391 – 27 септември 1433); съпруг Жан VI (V) Мъдри (1389–1442), херцог на Бретон (от 1399)
  5. Шарл (6 февруари 1392 – 13 януари 1401), дофин (от 1392)
  6. Мария (24 август 1393 – 19 август 1438), умряла в Париж от чума
  7. Мишел дьо Валоа (11 януари 1395 – 8 юли 1422); съпруг (от 1409): Филип III Добрия (1396–1467), херцог на Бургундия
  8. Луи (22 януари 1397 – 18 декември 1415), дофин (от 1401), херцог Гиенски, номинален водач на партията на арманяките.
  9. Жан (31 август 1398 – 4 април 1417), херцог на Турен, дофин (от 1415)
  10. Катрин (27 октомври 1401 – 3 януари 1438); 1-ви съпруг (от 2 юни 1420): Хенри V (1387–1422), крал на Англия (от 1413 година), наследник на френската корона, съгласно договора в Троа (1420); 2-и съпруг (от 1429): Оуен Тюдор (ок. 1385 – 1461). Нейният син от първия брак Хенри VI (1421–1471), крал на Англия (1422–1461 и 1470–1471), е последният от династията Ланкастър. Нейният внук от втория брак – Хенри VII (1457–1509), крал на Англия (от 1485 года), е основател на династията Тюдор.
  11. Шарл VII (22 февруари 1403 – 22 юли 1461), граф Понтьо, дофин (от 1417), водач на партията на арманяките, след смъртта на по-големите си братя, от 1422 година – крал на Франция
  12. Филип (род. и ум. 10 ноември 1407)
Пренасяне на Изабел до Сен Дени

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Verdon Jean. Isabeau de Bavière. – Paris: J. Tallandier, 1981. – 318 p. – (Figures de proue du Moyen Age. Volume 8, Collection 10).
  • Adams Tracy. Recovering Queen Isabeau of France (c.1370-1435): A Re-Reading of Christine de Pizan’s Letters to the Queen. – 2008.
  • Gibbons R. C. The Queen as 'social mannequin'. Consumerism and expenditure at the Court of Isabeau of Bavaria, 1393–1422 // Journal of Medieval History. – Т. 26. – № 4, December 2000. – P. 371–395.
  • Gibbons R. C. Isabeau of Bavaria, queen of France: the creation of an historical villainess // Transactions of the Royal Historical Society, ser. 6, VI. – 1996. – P. 51–74.