Изабела Баварска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Изабела Баварска
Isabeau de Bavière
кралица на Франция
Isabeau de Baviere (detail).jpg
Родена
Починала
Погребана Сен Дени, Сен Дени, Франция

Религия Християнство
Коронация 23 август 1389
Предшественик Жана дьо Бурбон
Наследник Мари д'Анжу
Coat of Arms of Isabeau of Bavaria (rhombus).svg
Семейство
Род Вителсбахи
Баща Стефан III (Бавария)
Майка Тадеа Висконти
Братя/сестри Йохан фон Моозбург
Лудвиг VII
Съпруг Шарл VI (1385 – 30 октомври 1422)
Деца Изабел дьо Валоа
Мишел дьо Валоа
Шарл VII
Изабела Баварска в Общомедия

Изабела Баварска (на френски: Isabeau de Bavière, на немски: Elisabeth von Bayern; * ок. 28 април 1370, Мюнхен; † 24 септември 1435, Париж) е кралица на Франция, жена на Шарл VI и от 1403 година периодически управлява държавата.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Дъщеря е на Стефан III, херцог на Бавария-Инголщат, и Тадеа Висконти, дъщеря на Бернабо Висконти (владетел на Милано) и Беатриче Реджина дела Скала.

Кралица на Франция[редактиране | редактиране на кода]

Изабела пристига в Амиен на 14 юли 1385 г., незнаейки истинската цел на своето пътуване. Французите поставят условие „оглеждане“ на предполагаемата съпруга. Веднага я завеждат при краля (преобличат я още веднъж, този път в рокля, предоставена от французите, тъй като нейният гардероб се оказва прекалено скромен). Жан Фроасар описва тази среща като любов от пръв поглед – от Шарл към Изабела:

Когато тя, смутено, се приближава към него и прави нисък поклон, кралят внимателно я взема под ръка и нежно я гледа в очите. Той почувства, че тя му е твърде приятна, и че неговото сърце се напълва с любов към тази млада и красива девойка. Той вече мечтаел само за едно: как тя по-скоро да му стане жена.

— Фроасар, Жан – Хроники

На 17 юли 1385 година става сватбата в Амиен. Изабела е на 15 години. Младите са благословени от епископа на Амиен, Жан дьо Роланди.

След като през 1392 година Шарл VI започва да има пристъпи на лудост и започва да обезумява, фактически властта преминава в ръцете на кралицата, която е неспособна да води твърда политика и се лута, ту към една, ту към друга страна или групировка. Изабела не е обичана от народа, особено за своето разточителство.

През 1420 г. Изабела подписва Договорът от Троа с англичаните, признавайки за наследник на френската корона английския крал Хенри V.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Изабела и Шарл VІ Безумния имат 12 деца:

  • Шарл (26 септември 1386 – 28 декември 1386), дофин (1386)
  • Жана (14 юни 1388 – 1390), родена в Сен-Уен, погребана в абатство Монбийон
  • Изабел дьо Валоа (1389 – 1409); 1-ви съпруг (от 1396): Ричард II (1367 – 1400), крал на Англия (1377 – 1399); 2-ри съпруг (от 1406): Шарл I (1394 – 1465), херцог Орлеански (1407 – 1465)
  • Жана (24 януари 1391 – 27 септември 1433); съпруг Жан VI (V) Мъдри (1389 – 1442), херцог на Бретон (от 1399)
  • Шарл (6 февруари 1392 – 13 януари 1401), дофин (от 1392)
  • Мария (24 август 1393 – 19 август 1438), умряла в Париж от чума
  • Мишел дьо Валоа (11 януари 1395 – 8 юли 1422); съпруг (от 1409): Филип III Добрия (1396 – 1467), херцог на Бургундия
  • Луи (22 януари 1397 – 18 декември 1415), дофин (от 1401), херцог Гиенски, номинален водач на партията на арманяките
  • Жан (31 август 1398 – 4 април 1417), херцог на Турен, дофин (от 1415)
  • Катрин (27 октомври 1401 – 3 януари 1438); 1-ви съпруг (от 2 юни 1420): Хенри V (1387 – 1422), крал на Англия (от 1413 година), наследник на френската корона, съгласно договора в Троа (1420); 2-ри съпруг (от 1429): Оуен Тюдор (ок. 1385 – 1461). Нейният син от първия брак Хенри VI (1421 – 1471), крал на Англия (1422 – 1461 и 1470 – 1471), е последният от династията Ланкастър. Нейният внук от втория брак – Хенри VII (1457 – 1509), крал на Англия (от 1485 года), е основател на династията Тюдор.
  • Шарл VII (22 февруари 1403 – 22 юли 1461), граф Понтьо, дофин (от 1417), водач на партията на арманяките, след смъртта на по-големите си братя, от 1422 година – крал на Франция
  • Филип (*/† 10 ноември 1407)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Verdon Jean. Isabeau de Bavière. – Paris: J. Tallandier, 1981. – 318 p. – (Figures de proue du Moyen Age. Volume 8, Collection 10).
  • Adams Tracy. Recovering Queen Isabeau of France (c.1370 – 1435): A Re-Reading of Christine de Pizan’s Letters to the Queen. – 2008.
  • Gibbons R. C. The Queen as 'social mannequin'. Consumerism and expenditure at the Court of Isabeau of Bavaria, 1393 – 1422 // Journal of Medieval History. – Т. 26. – № 4, December 2000. – P. 371 – 395.
  • Gibbons R. C. Isabeau of Bavaria, queen of France: the creation of an historical villainess // Transactions of the Royal Historical Society, ser. 6, VI. – 1996. – P. 51 – 74.