Тадеа Висконти

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тадеа Висконти
херцогиня на Бавария

Родена
1351 г.
Починала
ПогребанаФрауенкирхе (Мюнхен), Мюнхен, Федерална република Германия
Управление
Период1367 – 1381
Семейство
РодВисконти
БащаБернабо Висконти
МайкаБеатриче Реджина дела Скала
Братя/сестриЛучия Висконти
Аниезе Висконти
Валентина Висконти
Верде Висконти
Антония Висконти
Елизабета Висконти
Мадалена Висконти
Катерина Висконти
Англезия Висконти
Карло Висконти
Лудовико Висконти
Есторе Висконти
Джианмастино Висконти
Родолфо Висконти
Марко Висконти
СъпругСтефан III (Бавария) (13 октомври 1364)
ДецаЛудвиг VII
Изабела Баварска
Тадеа Висконти в Общомедия

Тадеа Висконти (на италиански: Taddea Visconti; * 1351, Милано, Синьория Милано; † 28 септември 1381, Мюнхен, Херцогство Бавария-Инголщат) от рода Висконти, e първата съпруга на херцога на Бавария (впоследствие Херцогство Бавария-Инголщат) Стефан III и от 1367 г. – херцогиня на Бавария. Тя е майка на френската кралица Изабела Баварска.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Дъщеря е на Бернабо Висконти (* 1323, † 1385), владетел на Милано, и съпругата му Беатриче Реджина дела Скала (* 1331, † 1384).[1] Нейни баби и дядовци по бащина линия са Стефано Висконти – господар на Милано и Валентина Дория, а по майчина – Мастино II дела Скала и Тадеа да Карара. Тя е първото от 15 деца и любимка на родителите си.

Тя има пет братя и девет сестри:

Освен това има шест полубратя и девет полусестри от извънбрачни връзки на баща ѝ с пет жени.

Баща ѝ непрекъснато води войни с Папската държава (той е отлъчен от църквата) и е безмилостен тиранин.[2] През 1385 г. е свален от племенника си Джан Галеацо Висконти и по-късно отровен в замъка на Трецо.[3]

Херцогиня на Бавария[редактиране | редактиране на кода]

Тадеа Висконти се сгодява в Милано на 12 август 1365 и през 1367 г. се омъжва в Бавария за херцог Стефан III (* 1337, † 1413) от династия Вителсбахи. Тя има зестра от 100 хил. златни дуката.[4][5] По онова време Бавария е най-богатата и мощна от германските държави. Баща ѝ успява да осигури бракове на четири от децата си с членове на рода Вителсбахи.[5] Съюзът между Висконти и Вителсбахи е запечатан от двоен брак: в допълнение към този между Тадеа и Стефан III е отпразнуван и този вежду Марко Висконти, брат на Тадеа, и Елизабета Баварска – братовчедка на Стефан III.[6]

След смъртта на тъста си Стефан II Тадеа става херцогиня на Горна Бавария през 1379 г.[1] Приспособяването към живота в Бавария се оказва трудно предизвикателство за Тадеа, което я кара през следващите години да прави дълги пътувания в чужбина. Климатът на Мюнхен се оказва нездравословен за нея и тя развива постоянна кашлица и повтаряща се треска. След като Стефан III става херцог, Тадеа е принудена да присъства на повечето държавни церемонии въпреки здравето си. През годините тя започва да прави дълги посещения в родината си, като обикновено води съпруга и децата си, и спира в Милано, за да посети семейството си. Посещава Рим през 1378 г.

След пътуване до Милано, през декември 1380 г., Тадеа се разболява тежко. Когато се връща в Бавария, тя страда от треска, кашлица и загуба на тегло. Здравето ѝ продължава да се влошава и тя умира на 28 септември 1381 г. в Мюнхен на 30-годишна възраст. Погребана е във Фрауенкирхе,[7][8] но гробът ѝ още не е открит.[9] Когато новината за смъртта ѝ стига до Милано, съкрушеният ѝ баща заповядва на поданиците си да носят траурни дрехи.

След почти 4 години дъщеря ѝ Изабела става кралица на Франция. Стефан III се жени за втори път на 17 януари 1401 г. в Кьолн за Елизабет фон Клеве (* ок. 1378, † сл. 1439) – дъщеря на граф Адолф III фон Марк, от която няма деца.[10]

Брак и потомство[редактиране | редактиране на кода]

∞ 1367 в Бавария за херцог Стефан III Баварски (* 1337, † 1413) от династия Вителсбахи, от когото има двама сина и една дъщеря:[10]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • ((de)) Hans Patze. Die Wittelsbacher in der mittelalterlichen Politik Europas. Zeitschrift für bayerische Landesgeschichte. Т. Band 44. 1981. с. 33 – 79, insbesondere S. 72 – 73.
  • ((de)) Beatrix Schönewald. Die Herzoginnen von Bayern-Ingolstadt. Sammelblatt des Historischen Vereins Ingolstadt. Т. Band 113. 2004. с. 35 – 54, insbesondere S. 36 – 38.
  • ((de)) Theodor Straub. Bayern im Zeichen der Teilungen und Teilherzogtümer. Handbuch der bayerischen Geschichte. Т. 2. Band. München, C. H. Beck, 1988. ISBN 3-406-32320-0. с. 196 – 287, insbesondere S. 214.
  • ((de)) Theodor Straub. Die fünf Ingolstädter Herzoginnen. Bayern-Ingolstadt, Bayern-Landshut. 1392 – 1506. Glanz und Elend einer Teilung. Ingolstadt, Stadtarchiv Ingolstadt, 1992. ISBN 3-932113-06-3. с. 43 – 50, insbesondere S. 43 – 44.
  • ((de)) Theodor Straub. Die Mailänder Heirat Herzog Stephans III. des Kneißels und Das wirkliche Geburtsjahr Herzog Ludwigs des Bärtigen und seiner Schwester Isabeau de Bavière. Sammelblatt des Historischen Vereins Ingolstadt. Т. Band 77. 1968. с. 5 – 12.
  • ((en)) Isabeau of Bavaria. // Medieval France: An Encyclopedia. Routledge, 2006.
  • ((en)) Douglas Richardson. Plantagenet Ancestry: A Study In Colonial And Medieval Families. 2nd. Genealogical Publishing Company, 2011.
  • ((en)) Zita Eva Rohr. Yolande of Aragon (1381 – 1442) Family and Power: The Reverse of the Tapestry. Palgrave Macmillan, 2016.
  • ((en)) Barbara Tuchman. A Distant Mirror. Alfred A Knopf, 1978.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Zita Eva Rohr, Yolande of Aragon (1381 – 1442) Family and Power: The Reverse of the Tapestry, Palgrave Macmillan, 2016, с. 53.
  2. Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, с. 254.
  3. Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, с. 437 – 438.
  4. Benno Hubensteiner, Bayerische Geschichte, München 1952, S. 126. Karin Kaltwasser, Herzog und Adel in Bayern-Landshut unter Heinrich XVI. dem Reichen (1393 – 1450), Regensburg 2004, S. 8, Anm. 57 und S. 40, Anm. 201 (PDF)
  5. а б Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, p. 436.
  6. Cronologia di Milano dal 1351 al 1375. // Storia di Milano. Посетен на 9 март 2021.
  7. Douglas Richardson, Plantagenet Ancestry, 2011, p. 214.
  8. So Christian Häutle, Genealogie des erlauchten Stammhauses Wittelsbach, München 1870, S. 123.
  9. Straub, Mailänder Heirat, S. 10.
  10. а б Duke STEFAN II of Bavaria. // Genealogy.eu. Посетен на 9 март 2021.
CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Taddea Visconti“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​