Марко Висконти

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Марко Висконти
управител на Парма
Лични данни
Роден
Починал
Погребан в Милано
Семейство
Династия Висконти
Баща Бернабо Висконти
Майка Беатриче Регина
Брак Елизабета

Марко Висконти (на италиански: Marco Visconti di Parma, * ноември 1353 в Милано, † 3 януари 1382 в Милано) от род Висконти е съвладетел на Милано (1379-1382) и управител на Парма (1364-1382).[1]

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Той е син на Бернабо Висконти (1323–1385), владетел на Милано, и Беатриче Регина дела Скала (1331–1384), дъщеря на Мастино II делла Скала (1308–1351), господар на Верона. Неговият кръстник е Франческо Петрарка, който предлага да го кръстят Марко в чест на Марк Тулий Цицерон.[2].

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Баща му завладява Парма и го поставя там през 1364 г. за управител. Марко е сгоден за дъщерята на владелелят на Падуа Франческо I да Карара. Годежът е развален, понеже майка му Беатриче е против тази връзка понеже Карара водят точно поход против нейната фамилия във Верона.

На 12 август 1365 г. в Милано Марко се сгодява за четиригодишната Елизабета Баварска, а по-голямата му сестра Тадея (1352–1381) за херцог Стефан III, чичото на Елизабета.

Брак[редактиране | редактиране на кода]

През 1367 г. Марко се жени за Елизабета от Бавария-Ландсхут (1361–1382), единствената дъщеря на херцог Фридрих от Бавария и първата му съпруга Анна от Нойфен. Тя донася зестра от ок. 45 000 златни дукати. [3] [4]

През 1379 г. Бернабо Висконти разделя територията си между синовете си. Като първороден Марко става съвладетел на Милано. Бащата на Елизабета, херцог Фридрих от Бавария, се жени на 2 септември 1381 г. за втори път за Мадалена Висконти (1366–1404), по-малката сестра на Марко.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Марко умира на 3 януари 1382 г. в Милано три години преди баща си. Неговата съпруга умира само две седмици след него. Бракът му е бездетен. Двамата са погребани в Милано.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Visconti 2
  2. Storia di Milano I Visconti
  3. Urkunde vom 14. Januar 1367, Bibliothèque Nationale Paris, Manuscript Français 20780, fol. 351 v. (nach Straub, Mailänder Heirat, Anm. 11).
  4. Urkunde vom 27. Februar 1367, Bibliothèque Nationale Paris, Manuscript Français 20780, fol. 350 v. (nach Straub, Mailänder Heirat, Anm. 12).