Аниезе Висконти

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Аниезе Висконти
господарка на Мантуа
Управление13801391
НаследилАлда д’Есте
НаследникМаргерита Малатеста
Лични данни
Родена
1363 г.
Починала
7 февруари 1391 г. (28 г.)
Семейство
ДинастияВисконти по рождение
Гонзага по брак
БащаБернабò Висконти
МайкаБеатриче Реджина дела Скала
БракФранческо I Гонзага
ПотомциАлда
Герб
Аниезе Висконти в Общомедия

Аниезе Висконти (на италиански: Agnese Visconti, Agnes, * 1363 в Милано, Синьория Милано, † 7 февруари 1391 в Мантуа) от рода Висконти е чрез женитба господарка на Мантуа.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Бернабо Висконти и Беатриче Реджина дела Скала – родителите на Аниезе.

Тя е дъщеря на Бернабо Висконти (* 1321 или 1323 † 1385), господар на Бергамо, Бреша, Кремона, Сончино, Лонато и Валкамоника и съгосподар на Милано, и на съпругата му Беатриче (Реджина) дела Скала (* 1331 † 1384).[1] Нейни дядо и баба по бащина линия са Стефано Висконти, господар на Арона, и Валентина Дория, а по майчина – Мастино II дела Скала[2] – господар на Верона и Виченца (1304 – 1311), господар на Падуа (1328 – 1338), господар на Парма (1332 – 1341), господар на Бреша (1332 – 1337), господар на Лука (1335 – 1347), и Тадеа да Карара.

Има пет братя и девет сестри:

Освен това има шест полубратя и девет полусестри от извънбрачни връзки на баща ѝ с пет жени.

Баща ѝ непрекъснато води войни с Папската държава (той е отлъчен от Църквата) и е безмилостен тиранин.[3] На 6 май 1385 г. Бернабо и двама от братята ѝ – Лудовико и Родолфо са пленени от братовчед ѝ Джан Галеацо Висконти, който иска властта над Синьория Милано, и са затворени в замъка на Трецо, където умират.[4][5]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

През 1375 г. баща ѝ я обещава за съпруга на сина на Лудовико (Луиджи) II ГондзагаФранческо I Гондзага, капитан на народа на Мантуа. Брачните договори предвиждат зестра от 50 хил. златни скуди и имоти в градовете Парма, Кремона, Бреша и Бергамо. Така Аниезе се омъжва през 1380 г. Бракът цели помирението между Милано и Мантуа.[6] Като подарък за сватбата родителите ѝ дават „Книгата на световните истории“ (Libro delle Istorie del Mondo), дело на Джовани ди Бенедето да Комо.[7]

Когато Джан Галеацо Висконти – племенник на баща ѝ Бернабо Висконти прави държавен преврат, той залавя чичо си и синовете му Лудовико и Родолфо и кара да ги хвърлят в замъка на Трецо. Аниезе се обявява за враг на узурпатора си братовчед. Тя също така приютява в Мантуа много милански изгнаници, които се противопоставят на новия господар на Милано.[8]

Възпоменателна плоча за Аниезе Висконти в Херцогския дворец в Мантуа.

Аниезе е обвинена в изневяра от съпруга си. Тя е осъдена на смърт и обезглавена в Мантуа на 7 февруари 1391 г., а нейният предполагаем любовник Антонио да Скандиано е обесен. Възможно е обаче зад обвинението в изневяра да стоят прости политически причини. Всъщност Франческо I се жени повторно само две години по-късно за Маргарита Малатеста,[8] сключвайки съюз с господарите на Римини срещу Висконти.[6]

Аниезе и любовникът ѝ са погребани на днешния площад „Пиаца Палоне“,[7] в двора на Херцогския дворец, където все още стои плоча, отбелязваща смъртта ѝ.[6]

Брак и потомство[редактиране | редактиране на кода]

∞ 1380 за Франческо I Гондзага (* 1363 в Мантуа, † 7 март 1407 в Кавриана), капитан на народа на Мантуа, от когото има една дъщеря:[6]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • ((it)) Adelaide Murgia, I Gonzaga, Milano, Mondadori, 1972.
  • ((fr)) Élisabeth Crouzet-Pavan et Jean-Claude Maire Vigueur, Décapitées, trois femmes dans l'Italie de la Renaissance, Paris, Albin Michel, 2018, p. 428

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. #ES Storia di Milano ::: I Visconti, Anglesia
  2. Rerum Italicarum scriptores, tomus XVI, Petri Azarii Chronicon, Cap. XI, col. 324
  3. Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, с. 254.
  4. #ES Storia di Milano ::: I Visconti, Bernabò
  5. Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, с. 437-438.
  6. а б в г Agnese Visconti // Chi era costui?. Посетен на 10 март 2021.
  7. а б Maria Grazia Tolfo. Giovanni di Benedetto da Como // Dizionario degli artisti viscontei. Посетен на 10 март 2021.
  8. а б Francesco I // Архивиран от оригинала на 27 септември 2007. Посетен на 10 март 2021. Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Agnese Visconti в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​