Антония Висконти

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Антония Висконти
графиня на Вюртемберг, принцеса от Милано
Villa Visconti-1-088.jpg
Лични данни
Родена
около 1350 г.
Починала
Погребана в Колегиална църква на Светия кръст в Щутгарт
Семейство
Династия Висконти
Баща Бернабо Висконти
Майка Беатриче Реджина дела Скала
Брак Еберхард III фон Вюртемберг
Потомци Еберхард IV
Улрих
Лудвиг
Герб Arms of the House of Visconti (1277).svg Armoiries Wurtemberg.svg
Антония Висконти в Общомедия
Родителите на Антония Висконти: Беатриче дела Скала и Бернабо Висконти, картина от ок. 1350 г. от неизвестен майстор

Антония Висконти (на италиански: Antonia Visconti, * вероятно 1354[1], ок. 1360[2] или 1364, вероятно в Милано, Синьория Милано, † 26 март 1405 в Стария дворец в Щутгарт, Графство Вюртемберг) от рода Висконти е принцеса от Милано и чрез женитба графиня на Вюртемберг.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Тя е четвъртата дъщеря на Бернабо Висконти (* 1323, † 1385), владетел на Милано, и на съпругата му Беатриче Реджина дела Скала (* 1331, † 1384), дъщеря на Мастино II дела Скала, господар на Верона.

Има 5 братя и 9 сестри:

Освен това има 6 полубратя и 9 полусестри от извънбрачни връзки на баща ѝ с 5 жени:

Баща ѝ непрекъснато води войни с Папската държава (той е отлъчен от църквата) и е безмилостен тиранин.[3] През 1385 г. е свален от племенника си Джан Галеацо Висконти и по-късно отровен в замъка на Трецо.[4]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

През 1366 г. Антония е обещана за жена на 23-годишния Фридрих III Арагонски, крал на Сицилия. Десет години по-късно, през 1376 г., е сключен брачният им договор. Зестрата е 100 хил. флорина, бижута на стойност 20 хил. флорина и годишен доход от 15 хил. флорина. Сватбата се проваля заради смъртта на Фридрих през 1377 г.

Вторите преговори за брачен съюз са успешни и на 27 октомври 1380 г. Антония се омъжва в Урах за Еберхард III фон Вюртемберг Милостивия от Дом Вюртемберг (* 1362, † 1417), единствен син на граф Улрих фон Вюртемберг и на съпругата му Елизабета Баварска от род Вителсбахи. Антония носи голяма зестра от 70 хил. флорина и земи.[5]

Тя напуска Милано и отива да живее в Щутгарт. Граф Еберхард III ѝ дава Битигхайм и Бракенхайм като контразестра.[6]

Като графиня на Вюртемберг Антония насърчава разпространението на музика, литература и всички изящни изкуства в Щутгарт, Битигхайм и цял Вюртемберг. Градината „Майлант“ (градината на херцогинята на Милано, на немски: der Herzogin von Mailands Garten), построена на юг от Стария дворец в Щутгарт, е проектирана, по идеите на Антония.

Умира на 28 март 1405 г. Погребана е в Колегиалната църква на Светия кръст в Щутгарт. Съпругът ѝ се жени втори път през 1406 г. за Елизабета фон Нюрнберг – дъщеря на бургграф Йохан III фон Нюрнберг.

Вила „Висконти“, построена през 2002 г. в стария град на Битигхайм, все още напомня за Антония Висконти, графинята на Вюртемберг.

Брак и потомство[редактиране | редактиране на кода]

∞ 27 октомври 1380 г. в Урах за граф Еберхард III фон Вюртемберг, от когото има трима сина:

  • Еберхард IV (* 23 август 1388, † 2 юли 1419), граф на Вюртемберг от 1417 г. и граф на Монбеяр от 1409 г., ∞ 13 ноември 1397 за Хенриета фон Мьомпелгард, графиня на Мьомпелгард (1498 – 1558), от която има двама сина.
  • Улрих († като дете)
  • Лудвиг († като дете)

Четири от сестрите на Антония се омъжват за южногермански благородници: Тадеа през 1365 г. за херцог Стефан III от Бавария, Виридис през 1365 г. за херцог Леополд III от Австрия, Мадалена опрез 1381 г. за херцог Фридрих Баварски и Елизабета през 1396 г. за херцог Ернст Баварски.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • ((de)) Gerhard Raff: Hie gut Wirtemberg allewege I. 1988, 5. Auflage 2003, S. 213
  • ((de)) Peter Rückert Sönke Lorenz: Die Visconti und der deutsche Südwesten. Kulturtransfer im Spätmittelalter. – Ostfildern 2008 (Tübinger Bausteine zur Landesgeschichte, 11)
  • ((de)) Matthias Miller, Sönke Lorenz: Das Haus Württemberg – Ein biographisches Lexikon. Kohlhammer 1997, 1. Aufl., S. 42
  • ((en)) Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978: Das ferne Spiegel

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. I Visconti. // Storia di Milano. Посетен на 10 март 2021.
  2. Antonia Visconti. // Med Lands. Посетен на 10 март 2021.
  3. Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, с. 254.
  4. Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, с. 437-438.
  5. In: Paul Friedrich Stälin: Geschichte Württembergs. Band 3. 1856, S. 356, Inventar
  6. На латински dotarium, donatio propter nuptias) е съвкупността от активи, която според закона младоженецът или семейството на младоженеца дава на булката след брака.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Antonia Visconti“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.  
     Портал „Италия“         Портал „Италия          Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „История“         Портал „История