Щутгарт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Тази статия е за града в Германия. За региона вижте Щутгарт (регион). За футболния отбор вижте Щутгарт (отбор).
Щутгарт
Stuttgart
— Град —
Знаме
      
Герб
Stuttgart1-midsize.jpg
СтранаFlag of Germany.svg Германия
ПровинцияБаден-Вюртемберг
РегионЩутгарт
Окръг
Площ207,35 km²
Надм. височина245 m
Население612 441 души (2014)
2954 души/km²
КметВолфганг Шустер
Пощенски код70173, 70174, 70176, 70178, 70180, 70182, 70184, 70186, 70188, 70190, 70191, 70192, 70193, 70195, 70197, 70199, 70327, 70329, 70372, 70374, 70378, 70435, 70437, 70439, 70376, 70469, 70499, 70563, 70565, 70567, 70569, 70597, 70599, 70619
МПС кодS
Официален сайтwww.stuttgart.de
Щутгарт в Общомедия

Щутгарт (на немски: Stuttgart) е град в Германия, столица на федералната провинция Баден-Вюртемберг. Със своите 612 441 жители (2014 г.) Щутгарт е шестият по големина град в Германия. Гъстотата на населението е 2954 д/km².[1]

Щутгарт е седалище на фирмите „Robert Bosch GmbH“, „Daimler“ и мн. др.

География[редактиране | редактиране на кода]

Щутгарт има пристанище на река Некар, първокласен жп възел и голямо международно летище на 14,5 km от града. Развити са автомобилната, военната, електротехническата, оптичната, полиграфската и химичната промишленост. Има академия на изкуствата, университет, издателски център и консерватория. Ежегодно се провеждат промишлени панаири.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на Щутгарт намалява равномерно в периода от 1960 г. (637 539) до 2000 г. (586 978). Ниското ниво на безработица и атрактивните възможности за образование довеждат до ново увеличение на населението след този период. За пръв път от десетилетия, през 2006 г. се наблюдава по-голям относителен дял на раждаемостта от този на смъртността. През 2008 г. населението на града е 590 720 души.

Днес повече от половината от жителите нямат швабски произход. След 60-те години на 20 век много чужденци имигрират в Щутгарт като част от програма за увеличаване на заетостта. Друга вълна от имигранти се наблюдава през 90-те, като основна част от тях са бежанци от Югославия. През 2000 г. 22,8% от населението няма немско гражданство, а през 2006 г. броят намалява до 21,7%. Най-голямата чужда етническа група е тази на турците (22 025), следвана от гърци (14 341), италианци (13 978), хървати (12 985) и сърби (11 547).

История[редактиране | редактиране на кода]

Първите сведения за града датират от 12 век. Най-старата и голяма част на Щутгарт е Канщат.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Стадион „Mercedes-Benz-Arena“

Представителният футболен отбор на града носи името ФФБ Щутгарт. Играе своите мачове на стадион „Мерцедес-Бенц-Арена“, който до 2008 г. се е казвал „Готлиб Даймлер“. Във ФФБ Щутгарт преминава по-голямата част от кариерата на българския футболист Красимир Балъков.

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Щутгарт
Починали в Щутгарт
Свързани с Щутгарт
  • Васил Карагьозов (1856 – 1938), български учител, индустриалец, политик, общественик, дарител, почетен немски вицеконсул, секретар на Зографски манастир, Света гора, Атон, следва инженерно-технически науки (1871-1878)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Statistisches Jahrbuch 2012  Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2012. ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 30 – 31. Посетен на 20 януари 2013.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]