Магдебург
Тази статия е за града в Германия. За историческата държава вижте Херцогство Магдебург.
| Магдебург Magdeburg | |
| — град — | |
  | |
 | |
  Магдебург  Магдебург | |
| Страна |  Германия |
|---|---|
| Провинция | Саксония-Анхалт |
| Площ | 201,01[1] km² |
| Надм. височина | 56 m |
| Население | 229.924 души (2012) |
| Пощенски код | 39104 – 39130 |
| Телефонен код | +49 391 |
| МПС код | MD |
| Официален сайт | www.magdeburg.de |
| Магдебург в Общомедия | |
Магдебург (на немски: Magdeburg) е град в Североизточна Германия, столица на провинция Саксония-Анхалт. Има население 235 723 жители към 31 декември 2015 г., 2-ри по население в Саксония-Анхалт след Хале (232 963 жители). Площта му е 200,97 km², гъстотата на населението е 1173 д./km².[2]
Градът е център на металургия, машиностроене, захарна промишленост и други. Голямо речно пристанище на река Елба, в близост до пресичането ѝ със Средногерманския канал.
История
[редактиране | редактиране на кода]Градът е основан през 805 година[3] от Карл Велики. През Средновековието е един от важните немски градове.
През XIII век е обявен за свободен град и магдебургското феодално право се разпространява в Средна и Източна Европа. По същото време влиза в Ханзата. По време на Тридесетгодишната война, през 1631 година градът изгаря почти до основи.[4] В периода 1646 – 1676 година кмет на града е известният физик Ото фон Герике. Днес градският университет е наречен на негово име.
По време на Наполеоновите войни, през 1806 година крепостта се предава на френските войници. Градът е присъединен към контролираното от Франция Кралство Вестфалия според договора от Тилсит от следващата година. Крал Жером Бонапарт назначава конт Хайнрих фон Блументал за кмет. През 1815 година Магдебург е обявен за столица на новата пруска провинция Саксония. През 1908 година община Ротензе става част от Магдебург. През 1912 година старата крепост е разрушена.
През 1944 година градът е бомбардиран от американци и англичани и е разрушен отново. Днес средновековните останки на града могат да се видят в историческия му център Алтер Маркт (Старият пазар).
Забележителности
[редактиране | редактиране на кода]
В града се намира Катедрала на Свети Екатерина и Мавриций, първата готическа катедрала в Германия, с височина от 104 m. Тя е най-високата катедрала в бившата Източна Германия, строена на няколко етапа между 1209 и 1520 година. Катедралата е богата с произведения на изкуството, от антики до съвременно изкуство. По-значимите произведения, подредени приблизително по време на създаването:
- Антични колони от мрамор, порфир и гранит, използвани в апсидата, пренесени от Равена за строежа на първата сграда през 937.
- Кръщелен купел от розов порфир от Асуан. Първоначално е създаден, като фонтан с отвор в центъра.
- Гробът на император Ото Велики от 973. При ексхумация от 1844 е установено, че гробът съдържа скелет и остатъци от дрехи, но всички погребални дарове са ограбени.
- Статуя на Свети Мавриций, създадена около 1250 г.. Това е първото реалистично изобразяване на африканец (мавър или негър) в централноевропейското изкуство.
- Статуя на Света Екатерина, създадена също около 1250 от автора на статуята на Свети Мавриций
- Кралската двойка (Herscherpaar) в шестнадесетстенната капела, също около 1250 г. Не е известно коя е двойката, но е възможно да е император Ото Велики и кралица Едита или Исус в Рая със Светата църква.
- Скулптурите на петте мъдри и петте неразумни девици (героини от известна притча), също около 1250 г. Това е най-забележителното произведение на изкуството в катедралата. Разположени са пред северния вход, към трансепта.
- Столовете в хора от 1363 г. изобразяват живота на Исус. Неизвестният автор е направил и столовете в хора в Бременската катедрала.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени
- Густав Шефер (р.1988) – барабанист от групата Токио Хотел
- Ото фон Герике (1602 – 1686) – физик и кмет на града между 1646 – 1676. Чрез експеримента си с „Магдебургските полукълба“ се смята за откривател на вакуума
- Георг Филип Телеман (1681 – 1767) – известен бароков композитор
Побратимени градове
[редактиране | редактиране на кода]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.destatis.de
- ↑ Statistisches Jahrbuch 2012 Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2012. ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 30 – 31. Посетен на 20 януари 2013.
- ↑ а б Левков, Кр., вестник Шуменска заря, бр. 45, стр. 3, 24 февруари 1987
- ↑ Кираджиев, Св., Енциклопедия География на света, ИК Петър Берон, София, 2001, стр. 229
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||||||||||
|
