Инголщат

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Инголщат
Ingolstadt
— град —
    Герб
Изглед от централната търговска част на града
Изглед от централната търговска част на града
Страна Флаг на Германия Германия
Провинция Бавария
Регион Горна Бавария
Окръг
Население (2011) 126 732 души
Пощенски код 85049, 85057, 85051, 85053, 85055
Инголщат в Общомедия

Инголщат (на немски: Ingolstadt) е град в област Бавария в Германия. Той се намира в центъра на Бавария на брега на река Дунав. Към 31 декември 2005 г. Инголщат има 121 801 жители, което го прави вторият най-голям град в Горна Бавария, след Мюнхен. Инголщат се споменава в романа „Франкенщайн“ от Мери Шели, където е родното място на чудовището, създадено от учения Виктор Франкенщайн. Илюминатите – тайно общество в Бавария - са създадени в Инголщат в края на 18 век. Главната квартира на автомобилния производител „Ауди“ се намира в Инголщат, както и главните офиси на магазините за електроника „МедиаМаркт“ и „Сатурн“. Жп гарата на Инголщат е свързана с Нюрнберг чрез високоскоростна линия от месец май 2006 г.

История и култура[редактиране | редактиране на кода]

Инголщат е споменат за първи път в документ на Карл Велики от 6 февруари 806 г. като „Инголдес щат“ – мястото на Инголд. Около 1250 г. Инголщат получава статут на град. Инголщат е столица на дука на Бавария-Инголщат между 1392 и 1447 г. По-късно се обединява с Бавария-Ландшут. Луи VII, дюк на Бавария, заповядва строителството на нов замък, който е силно повлиян от френската готическа архитектура. През 1472 г. Луи IX, дук на Бавария, основава Лудвиг-Максимилианския университет в Инголщат, който е преместен в Ландшут през 1800 г., а днес се намира в Мюнхен.

На 30 април 1632 г. немският фелдмаршал Йохан Церклес, граф на Тили, умира в Инголщат по време на шведската обсада. Доказано е, че Инголщат е първата крепост в Германия, която издържа цялото времетраене на шведската обсада, като е вероятно дори шведите да се оттеглят оттам. Друга част от историята е, че конят на шведския крал Густав Адолф може да бъде видян в музея на баварската армия в града. Конят е убит, докато кралят е бил на него, от едно от оръдията вътре в крепостта. Тогава оръдието е било известно като „Смокинята“. Когато шведите се оттеглят, останките от коня са запазени, след което са изложени на показ и са оцелели и до днес – почти 400 години. Първоначално Инголщат е крепостен град и е обграден от средновековна отбранителна стена. Баварската крепост (действаща между 1537-1930 г.) днес приютява Музея на баварската армия.

По време на Първата световна война бъдещият президент на Франция Шарл де Гол е бил пленник в Инголщат. Все още реката в града се пресича от сапьорски учебен полигон, наблизо има две военни бази, едната от които се използва за изпитания на самолети. Вековната военна традиция днес рефлектира върху културния и обществен живот в града.

Инголщат е градът, в който през 1516 г. Вилхелм IV, херцог на Бавария, и Лудвиг X, подписват баварския Райнхайтсгебот, който е най-старият закон за храните, все още в действие. Споменатият от Мери Шели във „Франкенщайн“ „Ingolstädter alte Anatomie“ днес е музей по медицинска история. През 1748 г. Адам Вайшаупт, основател на Ордена на илюминатите, е роден в Инголщат.

През 1800 г. инголщатският университет е преместен в Ландсхут. [1]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

В Инголщат се намира Училището по мениджмънт на Инголщат, едно от най-добрите бизнес училища в Германия. То е клон на отдела по бизнес администрация и икономика на Католическия университет на Айхщат–Инголщат. Университетът по приложни науки е ново и бързоразвиващо се висше учебно заведение за технологии, компютърни науки и бизнес администрация с около 2500 студенти. Числеността на курсовете е малка и студентите получават индивидуално отношение в много голяма степен, което е основна разлика спрямо големите университети. Няколко научни програми, спонсорирани от „Сименс“ и „Темик“, осигуряват на талантливите студенти средства за следването им.

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 103.