Кемниц
Направо към навигацията
Направо към търсенето
| Кемниц Chemnitz | |
|---|---|
| — град — | |
  | |
 | |
  Кемниц  Кемниц | |
| Страна |
 Германия |
| Провинция | Саксония |
| Окръг | Кемниц |
| Площ | 220,84 km² |
| Надм. височина | 296 m |
| Население (2010) |
243 248 души 1101 души/km² |
| Кмет | Барбара Лудвиг |
| Основаване | 1136 |
| Пощенски код | 09001 – 09247 |
| Телефонен код | +49 (371) |
| МПС код | C |
| Официален сайт | http://www.chemnitz.de |
| Кемниц в Общомедия | |
Кемниц[1] (на немски: 
Chemnitz; на горнолужишки: Kamjenica; на чешки: Saská Kamenice, на полски: Kamienica Saska; от 1953 до 1990 г. – Карл-Маркс-Щадт) е град в Саксония, Германия.
От 10 май 1953 г. до 1 юни 1990 г. градът се казва Карлмарксщат (Karl-Marx-Stadt). Старото му име Кемниц е върнато след обединието на Германия.
Площта на Кемниц е 220,84 км², населението – 243 248 жители към 31 декември 2010 г., а гъстотата на населението – 1101 д/км². По брой на населението се нарежда на трето място в провинция Саксония след Дрезден и Лайпциг. [2]
Снимки[редактиране | редактиране на кода]
Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]
– Тампере (Tampere), Финландия, от октомври 1961
– Любляна (Ljubljana), Словения, от 17 октомври 1966
– Арас (Arras), Франция, от 1967
– Тимбукту (Timbuktu), Мали, от 6 октомври 1968
– Усти над Лабем (Ústí nad Labem), Чехия, от 17 юли 1970
– Лодз (Łódź), Полша, от 1974- – Мюлуз (Mulhouse), Франция, от 7 октомври 1981
– Манчестър (Manchester), Великобритания, от 18 март 1983
– Волгоград, Русия, от 6 май 1988
– Дюселдорф (Düsseldorf), Северен Рейн-Вестфалия, Германия, от 13 април 1988
– Акрън (Akron, Ohio), САЩ, от 20 април 1997
– Тайюан, Китай, от 17 май 1999
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Произнася се с „к“, а не с „х“, вж. речника „Дуден“: [ˈkɛm…] http://www.duden.de/rechtschreibung/Chemnitz
- ↑ Statistisches Jahrbuch 2012 Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2012. ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 30 – 31. Посетен на 20 януари 2013.
| ||||||||||||||||
