Фрай Ото

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Фрай Ото
Frei Otto
германски архитект
Роден
Починал
9 март 2015 г. (89 г.)
Националност Флаг на Германия Германия
Архитектура
Активен период 1952 – 2000
Известни творби покрив на Олимпийския стадион в Мюнхен (1972)
Повлиян Владимир Шухов, Йохан Хелмке, Бъкминстър Фулър, Лудвиг Мис ван дер Рое[1]
Повлиял Ричард Роджърс, Норман Фостър[1]
НаградиПрицкер“ (2015)
Семейство
Съпруга Ингрид Смола[1]
Деца 5

Уебсайт freiotto.com
Фрай Ото в Общомедия

Фрай Паул Ото (на немски: Frei Paul Otto) е германски архитект. Получава световно признание като създател на тентови и мембранни конструкции, които използва в своите архитектурни проекти.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 31 май 1925 г. в градчето Зигмар (днес район на Кемниц, Германия в семейството на скулптор. През 1931 – 1943 г. учи в средно училище в района Целендорф в Берлин. Следва архитектура в Берлин, когато е призован в Луфтвафе. Участва в края на Втората световна война като летец изтребител.

Интерниран е във френски лагер за военнопленници. По време на строителството на лагера успява да се прояви като инженер конструктор, предлагайки няколко проекта за постройки от олекотени конструкции, които са осъществени.

След войната Фрай Ото продължава следването си вече в Берлинския технически университет и го завършва през 1950 г. Стажува в САЩ, където се запознава с архитекти като Ерих Менделсон, Лудвиг Мис ван дер Рое, Рихард Нойтра и Франк Лойд Райт.

Собствената си кариера на архитект започва в Германия през 1952 г., основавайки собствено архитектурно бюро в Целендорф. През 1954 г. получава докторска степен за съоръжения от напрегнати конструкции.

През 1964 г. Ото основава Института за леки конструкции към Щутгартския университет и го оглавява като професор до излизането си в пенсия. Като пенсионер продължава да работи активно като архитект, инженер и консултант.

Умира на 9 март 2015 г.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Олимпийският стадион в Мюнхен (1972)

Сред проектираните от Фрай Ото сгради са павилионът на Западна Германия на Експо 67 в Монреал (1967), покривът на Олимпийския стадион в Мюнхен (1972), мултихале в Манхайм (1975), волиера за хищни птици в Мюнхенския зоопарк (1980), сградата Tuwaiq Palace в Саудитска арабия (1985), покривът на японския павилион на Експо 2000 в Хановер (2000).

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в ((en)) Jonathan Glancey. „Frei Otto obituary“. // The Guardian, 13 March 2015. Посетен на 8 януари 2017.
  2. ((en)) Cramer, James P., Yankopolus, Jennifer Evans. Almanac of Architecture & Design 2006. Greenway Communications,, 2005. ISBN 9780975565421. с. 720.
  3. а б ((en)) Barnes, Michael, DIckson, Michael. Widespan Roof Structures. ICE Publishing, 1 November 2000. ISBN 978-0727728777. с. 19.
  4. ((en)) The man with the golden pen, Building.co.uk, 2005 issue 08. (изисква се абонамент)
  5. ((en)) Jonathan Glancey. „The lightweight champion of the world“. // The Guardian, 4 October 2004. Посетен на 8 януари 2017.
  6. ((de)) Ehrendoktorwürde für Frei Otto. // Портал на Мюнхенския технически университет. 19 май 2005. Посетен на 6 януари 2017.
  7. ((en)) Frei Otto, 2015 Laureate. // Pritzker Architecture Prize. 10 March 2015. Посетен на 6 януари 2017.
  8. ((en)) Robin Pogrebin, Pritzker Prize for Frei Otto, German Architect, Announced After His Death, The New York Times, 10 March 2015.
  9. ((en)) Frei Otto. // Praemium Imperiale. Посетен на 6 януари 2017.
  10. Експертите подчертават: „В контраст с тежката, използваща много колони, камък и зидария архитектура, предпочитана от националсоциалистите в Германия от 30-те години, в която се възпитава и израства Ото Фрай, неговите работи са леки, отворени към природата и светлината, нейерархични, демократични, евтини за реализация, енергийноефективни и понякога проектирани умишлено за временна употреба.“ Николай Тодоров. „Ото Фрай с наградата „Прицкер“ за 2015 г.“. // gradat.bg, 11 март 2015. Посетен на 6 януари 2017.
  11. Ема Димитрова, „Германският архитект Фрай Ото бе удостоен с наградата „Прицкер“ за 2015 г.“, citybuild.bg, 11 март 2015 г.
  12. ((en)) Agence France-Presse. „Architect Frei Otto named Pritzker prize winner one day after his death“. // The Guardian, 11 March 2015. Посетен на 8 януари 2017.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]