Едуардо Соуто де Моура

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Едуардо Соуто де Моура
Eduardo Souto de Moura
португалски архитект

Роден
Eduardo Elísio Machado Souto de Moura
25 юли 1952 г. (66 г.)
Националност Флаг на Португалия Португалия
Архитектура
Академия Университет на Порто
Известни творби Ещадио Мунисипал де Брага (2003)
Награди „Песоа“ (1998)
Прицкер“ (2011)
„Волф“ (2013)
Семейство
Баща Жозе Алберту Соуто
Едуардо Соуто де Моура в Общомедия

Едуардо Соуто де Моура (на португалски: Eduardo Souto de Moura, португ. произношение: [eˈðwaɾðu ˈsowtu dɨ ˈmowɾɐ]) е португалски архитект. Носител на наградата „Прицкер“ (2011)[1] и на наградата „Волф“ (2013)[2].

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 25 юли 1952 г. в Порто в семейството на лекаря Жозе Алберту Соуто и жена му Мария Тереза Рамуш Мачадо. Започва да следва скулптура, но завършва факултета по архитектура на Университета на Порто.[3] Между 1974 и 1979 г. работи в архитектурното бюро на Алваро Сиза, за чиято дъщеря се жени.

Между 1981 и 1990 г. преподава в Университета на Порто. Като гостуващ преподавател изнася лекции в архитектурни училища в Женева, Париж, Дъблин, Харвард, Цюрих и Лозана.

От 1980 г. работи като архитект със собствено бюро, но продължава да участва в проекти на Алваро Сиза. Така двамата създават Португалския павилион за Expo 2000 в Хановер, Германия, и на ежегодния летен павилион на галерия „Серпънтайн“ в Лондон през 2004 г.

Ранните проекти на Де Моура са за резиденции в родината му, но след тях проектира търговски центрове, училища, галерии и кино в Италия, Испания, Германия, Великобритания и Швейцария. Между 1989 и 1997 г. посвещава осем години на реставрацията на „Santa Maria do Bouro“, разрушен наполовина манастир от 12 век в Амарес.[4]

Почетен доктор на Университета „Лузиада“ в Порто (14 юли 2011).[5]

Важни проекти[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Eduardo Souto de Moura, Construir no Tempo, Ed. Estar
  • Eduardo Souto de Moura, Pavilhão Multiusos, Porto, Civilização Editora
  • Eduardo Souto de Moura, Vinte e Duas Casas, Ed. Caleidoscópio
За него
  • Antonio Angelillo, Eduardo Souto Moura, Col. Monografias, Ed. Blau
  • Antonio Esposito e Giovanni Leoni, Eduardo Souto de Moura, Ed. Gustavo Gili, 2003
  • Aurora Cuito, Eduardo Souto de Moura, Ed. Dinalivro
  • José Manuel das Neves, Eduardo Souto de Moura – Habitar, Col. Arquitecturas, Ed. Caleidoscópio
  • Michele Cannatà e Fátima Fernandes, A Arquitectura do Metro, Porto, Civilização Editora, ISBN 972-26-2463-3
  • Michele Cannatà e Fátima Fernandes, Estádio Municipal de Braga, Porto, Civilização Editora
  • Werner Blaser, Eduardo Souto Moura – Stein Element Stone, Ed. Birkhauser

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Португалски архитект получи тазгодишната награда „Прицкер“. // gradat.bg. Посетен на 29 март 2011.
  2. „Wolf Prize 2013“. // Huffington Post. 2 January 2013. Посетен на 3 January 2013.
  3. Kate Taylor, „Architect From Portugal Wins Pritzker“, New York Times, 28 March 2011.
  4. Sarah Wildman, „Portugal’s Hidden ‘Dream Places’“, New York Times, 8 July 2007.
  5. „Honoris causa“ reconhece „inestimável contributo“ de Souto Moura“. // rtp.pt. Посетен на 23 October 2011.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]