Готфрид Бьом

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Готфрид Бьом
Gottfried Böhm
германски архитект
Готфрид Бьом през 2015 г.
Готфрид Бьом през 2015 г.

Роден
23 януари 1920 г. (98 г.)
Националност Флаг на Германия Германия
Архитектура
Стил експресионизъм, пост-Баухаус
Академия Технически университет в Мюнхен
Учители Адолф Абел, Ханс Дьолгаст
НаградиПрицкер“ (1986)
Кариера в изкуството
Академия Академия за изобразителни изкуства в Мюнхен
Учители Йозеф Хензелман
Направление скулптура
Семейство
Съпруга Елизабет Хагенмюлер
Деца Щефан (р. 1950)
Маркус (р. 1953)
Петер (р. 1954)
Паул (р. 1959)

Уебсайт Страница в IMDb
Gottfried Böhm в Общомедия

Готфрид Бьом (на немски: Gottfried Böhm) е германски архитект. Носител на наградата „Прицкер“ (1986).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 23 януари 1920 г. в Офенбах на Майн в семейство на архитекти. Баща му, Доминикус Бьом, е известен с построяването на множество църкви, пръснати из цяла Германия. През 1938 г. завършва апостолическата гимназия в Кьолн.[1] През 1939 г. семейството на родителите му се премества от Кьолн обратно в родния му град, където Доминик Бьом продължава своята архитектурна практика. През същата година Готфрид е призован в армията. Поради нараняване на крака в Русия през 1942 г. той е освободен от военна служба. От 1942 до 1947 г. следва в Техническия университет в Мюнхен и паралелно с това скулптура в академията в същия град (следването в художествената академия е първото му желание[2]).[3]

Диоцезен музей върху руините на църквата „Св. Колумба“ в Кьолн

От 1947 г. работи в архитектурното бюро на баща си, което оглавява след смъртта му през 1955 г. През тези години работи усилено към проекта за възстановяване на Кьолн. Първата самостоятелна сграда на Готфрид Бьом е параклисът на Богородица върху руините на разрушената църква „Св. Колумба“ през 1947 г.

През 1951 г. е на шестмесечна специализация в Ню Йорк. В САЩ се запознава лично с двама архитекти, които се превръщат в най-голямото му вдъхновение – Лудвиг Мис ван дер Рое и Валтер Гропиус.[3]

През 1963 г. е избран за професор в Рейнско-Вестфалския технически университет на Аахен. През 1976 г. става член на Германската академия за градоустройство и планиране.[3]

Почетен доктор на Техническия университет в Мюнхен (1985). През 1986 г. е отличен с наградата „Прицкер“ за цялостно творчество.[3]

През 1991 г. получава почетно членство в Кралския институт на британските архитекти в Лондон.

През 2006 г. Германският архитектурен музей във Франкфурт създава ретроспективата „Скали от бетон и стъкло“ с чертежите и ескизите на Доменикус и Готфрид Бьом.

След оттеглянето му от активна работа архитектурното му бюро в Кьолн се ръководи от тримата му сина – Щефан, Петер и Паул Бьом.

На 21 ноември 2010 г. някогашната енорийска църква „Св. Урсула“ в Хюрт е преименувана в негова чест в „Параклис Бьом“.

Забележителни сгради[редактиране | редактиране на кода]

  • 1947–1950 – Църква „Св. Колумба“ в Кьолн
  • 1962–1969 – Кметство на Бенсберг
  • 1968–1972 – Църква на пилигримите „Св. Богородица“ във Фелберт
  • 1968–1970 – Църква „Възкресение Христово“ в Кьолн

За него[редактиране | редактиране на кода]

  • Gottfried Böhm. Vorträge, Bauten, Projekte. Herausgegeben von Svetlozar Raèv. Karl Krämer Verlag, Stuttgart 1988, ISBN 3-7828-1604-8
  • Gottfried Böhm. Bauten und Projekte. Auszug aus den Jahren 1985–2000 Wasmuth Verlag, Tübingen, Berlin 2001, ISBN 3-8030-0610-4
  • Böhm. Väter und Söhne. Kerver Verlag, Bielefeld, ISBN 3-924639-33-7
  • Wolfgang Voigt (Hrsg.), Felsen aus Beton und Glas, Katalog zur Ausstellung des DAM, Jovis Verlag, Berlin 2006
  • Ulrich Weisner, Neue Architektur im Detail. Heinz Bienefeld, Gottfried Böhm, Karljosef Schattner. Karl Kerber Verlag, Bielefeld 1989, ISBN 3-924639-09-4.

Документален филм[редактиране | редактиране на кода]

  • Die Böhms – Architektur einer Familie, режисьор Maurizius Staerkle-Drux, 2014.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Veronika Darius, Der Architekt Gottfried Böhm. Bauten der sechziger Jahre. Düsseldorf: Beton-Verlag 1988.
  2. Wolfgang Voigt (Hrsg.), Gottfried Böhm. Каталог към изложбата Felsen aus Beton und Glas. Die Architektur Gottfried Böhms в Германския архитектурен музей. JOVIS Verlag Berlin 2006, S. 13/14.
  3. а б в г Готфрид Бьом в Architectuul

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]