Уан Шу
| Уонг Шу 王澍 | |
| китайски архитект | |
Уонг Шу през 2012 г. | |
| Роден | |
|---|---|
| Националност | |
| Архитектура | |
| Период | 1990 – |
| Известни творби | Порцелановата къща в Жинхуа (2003–06) Исторически музей в Нинбо (2008) |
| Награди | „Прицкер“ (2012) |
| Семейство | |
| Съпруга | Лю Веню[1] |
| Уонг Шу в Общомедия | |
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 4 ноември 1963 г. в Урумчи, административния център на Синдзян, северозападен Китай. Баща му е музикант и любител дърворезбар, а майка му – учителка и училищна библиотекарка в Пекин. Има сестра, която също е учителка. От малък Уонг Шу се занимава с рисуване. Като компромис между собствените си увлечения и желанието на родителите си следва в Нанкинския технологичен институт, където през 1985 г. получава бакалавърска, а през 1988 г. – магистърска степен.
След дипломирането си отива в Ханчжоу заради древните художествени традиции на провинцията. Тук той започва работа в Китайската художествена академия и през 1990 г. завършва първия си архитектурен проект – младежки център в малкото градче Хайнин, недалеч от Ханчжоу. Между 1990 и 1998 г. Уонг Шу няма никакви поръчки, но затова продължава образованието си в Училището по архитектура на Университета Тунцзи в Шанхай, където получава докторска степен през 2000 г.
През 1997 година със съпругата си основава Аматьорско архитектурно студио.
През 2000 г. започва работа като професор в Китайската художествена академия, през 2003 г. оглавява департамента по архитектура там, а през 2007 г. става декан на училището по архитектура.
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Сред проектираните от Уонг Шу сгради са Младежки център в Хайнин (1990), Библиотеката на колежа „Вънжън“ в университета на Суджоу (1999–2000), Художественият музей в Нинбо (2001–2005), един от кампусите на Китайската художествена академия в Ханджоу (2002–2007), „Вертикалните градини“ в Ханджоу (2002–2007), сграда на департамента по музика и танц в Донггуан (2003–05), Порцелановата къща в Жинхуа (2003–06), Пет разхвърляни къщи в Нинбо (2003–2006), Историческият музей в Нинбо (2003–2008), Керемидената градина на Венецианското архитектурно биенале в Италия (2006), консервацията на стария град в Ханджоу (2007–2009), изложбена зала на Императорската улица в Ханджоу (2009) и Павилион „Тенгту“ в Нинбо на Шанхай Експо (2010).
Признание и награди
[редактиране | редактиране на кода]Галерия
[редактиране | редактиране на кода]- Пет разхвърляни къщи в Нинбо, чайна (2003–06)
- Пет разхвърляни къщи в Нинбо, кафене
- Пет разхвърляни къщи в Нинбо, офис сграда
- Художественият музей в Нинбо (2005)
- „Вертикалните градини“ (2002–2007)
- Историческият музей в Нинбо, северна фасада (2008)
- Историческият музей в Нинбо, изглед от покрива
- Историческият музей в Нинбо, покрив
- Историческият музей в Нинбо, широки стълби на покрив
- Павилион „Тенгту“ в Нинбо, Шанхай Експо 2010
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 „Уонг Шу е новият носител на наградата Pritzker“ // Камара на архитектите в България, 21 март 2012. Посетен на 6 януари 2017.
- ↑ Mary Hennock. „Wang Shu wins 2012 Pritzker architecture prize“ // The Guardian, 28 февруари 2012. Посетен на 8 януари 2017.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) Творби на Уонг Шу на сайта на наградата „Прицкер“
- ((en)) „Wang Shu and his architecture projects in China – in pictures“, „Гардиън“, 15 декември 2012
- ((en)) Rowan Moore, „Wang Shu: the architect challenging China's obsession with scale“, „Гардиън“, 16 декември 2012
|
