Алваро Сиза

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Алваро Сиза Виейра
Álvaro Siza Vieira
португалски архитект
Алваро Сиза през 2012 г.
Алваро Сиза през 2012 г.

Роден
25 юни 1933 г. (85 г.)
Националност Флаг на Португалия Португалия
Архитектура
Академия Университет на Порто
Награди „Мис ван дер Рое“ (1988)
Прицкер“ (1992)
Praemium Imperiale (1998)
„Волф“ (2002)
Семейство
Деца Алваро Лейте Сиза Виейра

Уебсайт sizavieira.pt
Алваро Сиза в Общомедия

Алваро Сиза (на португалски: Álvaro Siza Vieira) е португалски архитект. Носител на наградата „Прицкер“ (1992) и на Praemium Imperiale (1998).

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 25 юни 1933 г. в градчето Матузинюш, недалеч от Порто. През 1955 г. завършва факултета по архитектура на Университета на Порто.

Първите му проекти са от 1954 г., а общо има реализирани над 140 проекта (вкл. и извън Португалия – в Нидерландия, Испания, Италия, Бразилия). Сред тях са жилищният квартал Малагера в Евора (1977–1995), факултетът по архитектура в Порто (1987–1993), жилищният район „Шиаду“ в Лисабон (от 1988 г.), музеят за съвременно изкуство „Сералвес“ (1996-99) в Порто, търговски център в Марку ди Канавезеш (1990), новият корпус на музея на Амстердам, галерия „Серпантин“ в Лондон, Галисийският център за съвременно изкуство, факултетът по информатика в Сантяго де Компостела, метростанция в Неапол, Португалският павилион на изложението ЕКСПО-98 в Лисабон. Световноизвестни стават проектите му за район Схилдерсвик в Хага, Нидерландия (1989–1993), жилищната сграда „Bonjour Tristesse“ в Берлин (1980–1984), седалището на компанията „Витра“ във Вайл на Рейн в Германия (1991–1994).

Създава и скулптури, графики и дизайн на мебели. Професор в Университета на Порто.

Член е на Международния попечителски комитет по създаването в Москва на музея „Домът на Мелников“ в Москва[1].

През 1992 година получава наградата „Прицкер“ за цялостно творчество.

Почетен доктор на Политехническия университет на Валенсия (1992), на Федералното висше политехническо училище в Лозана (1993), на Университета в Палермо (1995), на Университета в Куимбра (1997), на Политехниката в Милано (2013), на Университета на Гранада (2014). Почетен гражданин на Порто (2005).

Важни проекти[редактиране | редактиране на кода]

  • 2005 – Музей за съвременно изкуство „Дона Регина“ (Museo d’Arte Contemporanea Donna Regina) в Неапол
  • 1988 – Университетска библиотека на Авейро
  • 1984 – Жилищна сграда „Bonjour Tristesse“ в Берлин
  • 1984 – Дом на Авелино Дуарте в Овар
  • 1963 – Чайна на Боа Нова (Casa de Chá da Boa Nova)

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Jacinto Rodrigues, Álvaro Siza / obra e método, Livraria Civilização Editora 1992, ISBN 972-26-1099-6
  • Peter Testa, Álvaro Siza, Birkhäuser 1996, ISBN 3-7643-5598-0
  • Álvaro Siza, City Sketches, Birkhäuser 1994, ISBN 3-7643-2820-7
  • Jorge Figueira (Hrsg.), Álvaro Siza. Modern Redux (Text: Alexandre Alves Costa, Jorge Figueira, Hans Ibelings, Guilherme Wisnik). Ostfildern: Hatje Cantz Verlag, 2008, ISBN 978-3-7757-2298-8 (английски/немски) и ISBN 978-3-7757-2276-6 (английски/португалски) – Projects 1998–2008
  • Raul Betti e Greta Ruffino, Álvaro Siza, Viagem sem Programa, Red Publishing 2012, ISBN 978-88-88492-22-3
  • Duarte, J.P. (2001) Customizing Mass Housing: a discursive grammar for Siza's houses at Malagueira, PhD Dissertation, Massachusetts Institute of Technology
  • Kenneth Frampton, Álvaro Siza. Complete Works, Phaidon, London, 2000, ISBN 978-0714840048
  • Philip Jodidio, Álvaro Siza: Complete Works 1952-2013, Taschen 2013, ISBN 978-3836521710
  • João Carmo Simões, J. Figueira, P. Tunhas, Álvaro Siza / Museu Nadir Afonso, Lisboa: monade, 2016, ISBN 978-989-99485-1-8

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]