Кендзо Танге

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Кензо Танге)
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за японския архитект. За българския филм вижте Кендзо Танге (филм).

Кендзо Танге
Kenzo Tange
丹下健三
Kenzo Tange 1981.jpg
Информация
Роден
Починал
22 март 2005 г. (91 г.)
Националност Япония японец
Стил модернизъм, структурализъм
Награди Прицкер“ (1987)
Кендзо Танге в Общомедия

Кендзо Танге[1] (на японски: 丹下健三, на английски: Kenzo Tange) е японски архитект.

Носител на архитектурната награда „Прицкер“ за 1987 година, Танге е сред най-значимите архитекти от втората половина на ХХ век. Характерният му стил, комбиниращ традиционни японски мотиви с модернизъм може да бъде видян в проектираните от него обекти на пет континента. Той е и активист на стилистичното движение „структурализъм“.

Повлиян в младежките си години от Льо Корбюзие, Кендзо Танге излиза на преден план през 1949 г., когато печели конкурса за проектиране на мемориалния парк в Хирошима.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 4 септември 1913 г. в Осака, Япония. Ранното му детство преминава в градовете Ханку (част от Ухан) и Шанхай в Китай. След завършване на основното си образование, Танге отива в Хирошима през 1930 г., където постъпва в гимназия. Там той попада за първи път на работите на френския модернист Льо Корбюзие. В едно чуждестранно списание открива чертежи от проекта за Двореца на Съветите, което го вдъхновява да се запише на курс за подготовка за архитектурно образование. След дипломирането в гимназията, Танге прекарва две години в опити да влезе в университета. В крайна сметка през 1935 г. той става студент в Инженерния факултет на Токийския университет.

След приключване на образованието си, Кендзо Танге постъпва на работа като архитект в бюрото на Кунио Маекава. Докато е в редиците на агенцията, той пътува до Манджурия във връзка с конкурс за сграда на Националната банка. Някъде по това време избухва Втората световна война. Танге напуска бюрото на Маекава и продължава обучението си като аспирант в „Имперския университет“, където остава до края на военните действия. През този период той развива интереса си към урбанизма и градоустройството.

През 1946 г. Танге става доцент и отваря „Лаборатория Танге“.[2] През 1963 г. той е избран за професор в отдела по урбанизъм. Сред неговите студенти са бъдещите звезди на японската и световна архитектура – Кишо Курокава, Арата Исозаки, Сачио Отани и Фумихико Маки.

Кендзо Танге е и проектант на сградата на българското посолство в Токио.[3]

Умира на 22 март 2005 година в Токио на 91-годишна възраст.

Избрани творби[редактиране | редактиране на кода]

  • 1955: Мемориален музей на мира в Хирошима
  • 1957: (бивша) Сграда на токийската столична община, Юракучо, Токио
  • 1958: Източни офиси на сградата на управата на префектура Такамацу, Кагава
  • 1960: Сграда на общината на Курашики, Курашики, префектура Окаяма
  • 1964: Спортната зала „Yoyogi“ за летните олимпийски игри, Токио
  • 1964: Римокатолическа катедрала „Сейнт Мери“, Токио
  • 1966: Общ устройствен план за преустройство на Скопие, Република Македония, тогава част от Югославия след земетресението от 1963 г.
  • 1967: Кулите на Фиера (Областна администрация на Емилия-Романя), Болоня, Италия
  • 1970: Общ устройствен план и централна символна част на Expo '70, Суита, префектура Осака
  • 1970: Librino New Town Project, Катания, Италия
  • 1977: Sogetsu Kaikan, Аояма, Токио
  • 1979: Сграда на модна къща „Ханае Мори“, Аояма, Токио
  • 1982: Централен район на новата федерална столица на Нигерия, Нигерия
  • 1986: Нанянски технологичен университет, Сингапур
  • 1986: OUB Център, Сингапур
  • 1987: Централа на Американската медицинска асоциация, Чикаго, САЩ
  • 1991: Сграда на токийската столична община, Шинюку, Токио
  • 1992: UOB Плаза, Сингапур
  • 1996: Централа на Телевизия „Фуджи“, о-в Одайба, Токио
  • 1998: Университет на Бахрейн, Сахир, Бахрейн
  • 1998: Център за здравни грижи WKC, Кобе
  • 2000: Административна сграда на управлението в префектура Кагава
  • 2000: Tokyo Dome Hotel
  • 2003: The Linear – Апартаментна сграда, Сингапур
  • 2005: Интернат на колежа „Хва Чонг“, Сингапур

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки и източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. В действителност се произнася по-скоро Кензо Танге. Виж Ariana Zilliacus, How to Pronounce the Names of 22 Notable Architects, 17 April 2017.
  2. Pritzker Prize:Biography, retrieved 13 March 2010.
  3. Недко Райков, „Ако стените на посолствата ни можеха да говорят...“, в-к „Сега“, 21 април 2001 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]