Рем Колхас

Рем Колхас Rem Koolhaas
	нидерландски архитект
	Рем Колхас през 2005 г.
Роден	17 ноември 1944 г. (78 г.) Ротердам, Холандия
Националност	Нидерландия
Награди	Прицкер (2000)
Архитектура
Стил	постмодернизъм, деконструктивизъм
Известни творби	Casa da Música в Порто;; Централна градска библиотека на Сиатъл;; Нидерландско посолство в Берлин;; Централа на Китайската телевизия
Награди	„Прицкер“ (2000); Praemium Imperiale (2003)
Уебсайт	oma.eu Страница в IMDb
	Рем Колхас в Общомедия

Рем Колхас (на нидерландски: Rem Koolhaas) е нидерландски архитект.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход и семейство[редактиране | редактиране на кода]

Роден е като Ремент Колхас на 17 ноември 1944 г. в Ротердам, Нидерландия, в семейството на Антон Колхас (1912 – 1992) и Селинде Розенбърт (р. 1920). Баща му е романист, сценарист и литературен критик. Два документални филма на режисьора Бърт Хаанстра по сценарий на Антон Колхас са номинирани за награда „Оскар“. Дядо му по майчина линия – Дирк Розенбърг (1887 – 1962), също е архитект модернист, работил за именития нидерландски архитект Хендрик Петрюс Берлаге. Рем има брат – Томас, и сестра – Анабел. Докато са малки деца, семейството живее последователно в: Ротердам (до 1946 година), Амстердам (1946 – 1952), Джакарта (1952 – 1955) и отново Амстердам (от 1955 година).^[1]^[2]^[3]

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Рем Колхас през 1987 г.

През 1975 г. Колхас става водещ съучредител на избралата за свое седалище Ротердам архитектурна фирма „Office for Metropolitan Architecture“ (ОМА). Успоредно с архитектурната си практика той е преподавател в „Graduate School of Design“ към Харвардския университет. През 2005 г. Рем е сред основателите на интернационалното архитектурно списание „Volume Magazine“.

За изключителните си постижения в архитектурната теория и практика през 2000 г. Рем Колхас е удостоен с най-високата награда в архитектурата – „Прицкер“.^[4]

През 2008 г. е поканен да се присъедини към т.нар. европейска „група на мъдрите“, за да помага в „проектирането“ на бъдещето на Европейския съюз. През същата година името му е включено в ежегодния списък на американското списание Тайм – TIME 100 (стоте най-влиятелни личности на планетата).^[5]

Избрани произведения[редактиране | редактиране на кода]

McCormick Tribune Campus Center, Чикаго, САЩ

New Court, St. Swithin's Lane (Лондон, 2010)
De Rotterdam, (Ротердам, 2009 – 2013)
Riga Port City, (Рига, 2009)
23 East 22nd Street, (Ню Йорк сити, 2008 – 2010)^[6]
Bryghusprojektet, (Копенхаген, 2008 – 2010)^[7]
Torre Bicentenario (Двестагодишната кула), (Мексико сити, 2007 – 2010)^[8]
Córdoba International Congress Center (Palacio del Sur), Кордоба, Испания
Serpentine Gallery Pavilion, (Лондон, 2006)
Шънджънска стокова борса, (Шънджън, 2006)
Milstein Hall, (Cornell, 2006 – 2009)^[9]
Художествен музей на Националния университет на Сеул (Сеул, 2003 – 2005)
Централна градска библиотека на Сиатъл (Сиатъл, 2004)
Dee and Charles Wyly Theatre, (Далас, 2004 – 2009)
CCTV Headquarters (Пекин, 2004 – 2009)
Retail design for Prada stores (Ню Йорк: 2003, Лос Анджелис: 2004)
Холандско посолство в Берлин (2003)
Guggenheim Hermitage Museum (Лас Вегас, 1980, 2002?)
Casa da Música (Порто, 2001 – 2005)
Second Stage Theatre (Ню Йорк Сити, 1999)
Maison à Bordeaux (Бордо, 1998)
McCormick Tribune Campus Center, Илинойски технически институт (Чикаго, 1997 – 2003)
Educatorium (Утрехт, 1993 – 1997)
Kunsthal (Ротердам, 1993)
Villa dall’Ava (Сен Клу, 1991)
Nexus Housing (Фукуока, 1991)
Lille Grand Palais (Лил, 1988)
Netherlands Dance Theater (Хага, 1988)